ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315

гр. София, 06.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав: Председател:Ружена Керанова

Членове: Спас Иванчев

Елена Каракашева

като разгледа докладваното от С. И. К. частно наказателно дело № 20238003200550 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл. 351, ал.5 от НПК. Образувано е по жалба на служебен защитник срещу разпореждане № 112/06.04.2023г. за връщане на касационна жалба по ВНОХД № 232/2022г. по описа на Апелативен съд – Варна.

С касационната жалба се обжалва решение № 172/13.12.2022г. по посоченото дело.

С атакуваното разпореждане съдия от въззивния съд се е позовал на разпореждане 572/22.03.2023г. на председателя на трето наказателно отделение при ВКС – НК, в което са били установени недостатъци в проведената по делото предварителна дейност по чл.351, ал.5 от НПК. Приел е, че са направени някои добавки след дадените указания, но отново е приел , че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК в съдържателен план, като липсвало ясно твърдение в какво точно се състоят заявените касационни основания и какви са конкретните данни.

Подадена е касационна жалба срещу това разпореждане за връщане, в която се оспорват изводите на съдията, издал разпореждането за връщането, като посочва, че на нито едно място в решението на въззивната инстанция не било посочено дата и място на извършеното престъпление. Твърди, че предявеното обвинение не съответствало на неговия физически и интелектуален капацитет, а създаването и ръководенето на организирана престъпна група не се доказвало по никакъв начин, с каквито и да било доказателствени средства. Според този защитник било спорно, че едно образувания, съществувало по малко от два месеца има траен характер, според критерия на чл.83, т. 20 от НК.

Становището на прокурора от ВКП е, касационната жалба е основателна, тъй като били достатъчно ясно формулирани твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното наказание.

Разглеждането на жалбата следвало да се допусне, за да се гарантира правото на защита на подсъдимия.

Съставът на ВКС счете, че жалбата е подадена в срок, подлежи на разглеждане и се явява основателна.

Прегледът на процесната подадена касационна жалба води до извода, че от съдържанието й могат да бъдат извлечени претендираните касационни основания – нарушение на материалния закон, предвид оплакванията за съставомерност на деянието, както и относно интелектуалните възможности на подсъдимия да осъществи подобно престъпление – според защитата.

Вярно е, че в настоящата жалба отново не се прави конкретизация на оплакването, този път от разпореждане № 112 на съдията от въззивния съд, но така или иначе е необходимо да се отчита, че има обстоятелства, които служат като данни, на които се основава оплакването – за липса на време и място на извършване на деянието, по което оплакване, вярно или не, се дължи отговор от касационната инстанция.

Не на последно място касационният състав прие, че качеството на представителството не следва да се отразява на правото на защита, което може да бъде реализирано и в касационното производство.

Поради това съставът на ВКС счете, че атакуваното разпореждане на връщане от съдия при въззивния съд се явява неоснователно, като такова следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба – размяна на съдебни книжа и изпращане на делото на компетентния адресат.

Водим от горното и на основание чл. 351, ал.5 от НПК, ВКС, I НО, ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 112/06.04.2023г. за връщане на касационна жалба по ВНОХД № 232/2022г. по описа на Апелативен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на въззивния съд за продължаване на

съдопроизводствените действия по администриране на подадената касационна жалба.

Определението не подлежи на обжалване.