О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 920

гр. София, 29.02.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2541 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ответника В. Н. А. срещу решение № 341/19.01.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 6955/2021 г. на Софийския градски съд (СГС).

Насрещната страна – ищецът „Квартал“ ЕООД, в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, а при условията на евентуалност – че жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка съдът намира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:

С обжалваното въззивно решение СГС е обезсилил първоинстанционното решение № 20035288/08.02.2021 г. по гр. дело № 58096/2018 г. на Софийския районен съд (СРС), като постановено по непредявен иск, и е върнал делото на друг състав на СРС за произнасяне по предявения иск. Във въззивното решение е прието, че предявеният по делото по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск за дължимостта на процесната сума 7 161.24 лв., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. дело № 32279/2015 г. на СРС, е с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 102 (чл. 101) от ЗЗД – за реално изпълнение на договорно задължение, произтичащо от заместване/встъпване в дълг. Този извод въззивният съд е направил въз основа на изложеното в исковата молба и уточнителните молби, включително подадената такава пред въззивната инстанция, в които дружеството-ищец е заявило твърдения за следното: На 19.06.2009 г. ответникът-касатор е...