№ 60392

София, 05.11.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 2524 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. В. И. чрез пълномощника й адвокат Е. М. против решение № 39 от 23.03.2021 г., постановено по гр. д. № 49 по описа за 2021 г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено решение № 260478 от 27.11.2020 г. по гр. д. № 722/2020 г. на Районен съд-Русе за уважаване на предявения от А. С. С. против А. В. И. ревандикационен иск по отношение на земеделски поземлен имот с идентификатор *** в землището на [населено място].

А. С. С. е подал писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат В. А., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното:

Ищецът е основал претендираното право на собственост на твърденията, че с нотариален акт от 1935 г. дядо му М. С. М. е закупил нива от 2.200 дка в м.“К.“, която през 1968 г. е заменена по ЗТПС с лозе от 2.000 дка в м.“К. п.“, съставляващо процесния имот, като понастоящем той е единствен собственик на имота като наследник на дядо си и въз основа на придобивна давност за правата на останалите наследници. Ответницата е оспорила иска с твърдения, че имотът,...