О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60398

гр. София, 05.11.2021год.ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. ч. т. д. N 1384 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Агенцията по вписванията против определение № 247 от 21.04.2021г. по в. т.д. № 321/2021г., с което Апелативен съд - София е прекратил производството по делото, образувано по жалба на агенцията срещу решение № 260384 от 05.03.2021г. по т. д. № 236/2021г. на Софийски градски съд за отмяна по жалба на „А. К. ООД на отказ № 20210127133647/28.01.2021г. на длъжностното лице по регистрацията към АВ.

Частният жалбоподател сочи, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа, че то е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че с изменението на ЗТРРЮЛНЦ е призната процесуална легитимация на АВ на жалба срещу постановените по реда на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ съдебни актове. Агенцията се позовава на мотивите на ЗИДЗТРРЮЛНЦ, както и на регламентираната с изменението възможност на АВ при постъпване на жалба срещу отказа по реда на чл.25, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ да изложи отговор/възражение на жалбата, в което да изрази становище по нея и да представи доказателства по направените в нея искания. Налице е позоваване и на разпоредбата на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, според която решението на окръжния съд подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението му на жалбоподателя и на АВ пред съответния апелативен съд, като се поддържа, че с нея се дава възможност не само на жалбоподателя, но и на АВ да обжалва решението. В допълнение се сочи, че с новосъздадената разпоредба на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ се дава право на страните на разноски за производството, като по този начин се спестява провеждането на отделно исково производство по чл.28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ вр. ЗОДОВ. Излагат се съображения, че спецификите на регистърното производство нямат отношение към определянето на процесуалната легитимация на страните при обжалване на акт на съда, постановен в производството по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, като отричането на правото на АВ да оспори правилността на акта на окръжния съд противоречи на закона. Поддържа се, че е налице разлика между понятията „законен интерес“ и „правен интерес“, като преценката за наличие на интерес следва да се прави във всеки отделен случай. Сочи, че разпоредбата на чл.25, ал.2, ирз. последно на ЗТРРЮЛНЦ регламентира и обуславя правен интерес на АВ да обжалва актовете на съда, в които са засегнати нейни права и законни интереси. Твърди се, че за обуславяне на правния интерес в случая е необходим и достатъчен факта на негативно засегнатата сфера, в обхвата на която настъпва ограничаване на правната възможност на АВ да подаде отговор на жалбата с писмени доказателства по нея. Въз основа на това се извежда законен и правен интерес на АВ на правото на оспорване, когато счета, че при постановяване на решение е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и няма извършено нарушение от страна на длъжностното лице по регистрацията при постановяване на отказа.

Ответникът по жалбата, „Аззур“ ООД, по съображения, изложени в отговора на жалбата, моли да се потвърди атакуваното определение като правилно. Претендира присъжда на разноски за настоящата инстанция, като посоченият като приложение към отговора договор за правна защита и съдействие не е представен.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.

За да върне частната жалба като недопустима, апелативният съд е приел следното:

Липсата на активна легитимация на АВ да обжалва решението на окръжния съд, с което е отменен отказа на длъжностното лице по регистрацията за вписване, е изведена от характера на регистърното производство като охранително, като e прието, че с изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр.105/2020г. не този характер на производството не се променя, тъй като агенцията е натоварена с функции по регистрацията, воденето, съхраняването и осигуряването на достъп до търговския регистър и същата не е в гражданскоправен спор със заявителя, като не разполага с противопоставими на заявителя насрещни права и задължения. Посочено е, че актът на длъжностното лице по вписванията не представлява индивидуален административен акт, а акт с правно значимо действие, поради което предвиденият в ЗТРРЮЛНЦ контрол за законосъобразността му не е административен, а гражданскоправен, поради което агенцията не участва в производството по обжалване на акта й пред съда. Изложени са съображения, че изменената разпоредба на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ не съдържа изрично посочване, че съдебното решение, отменящо отказа на длъжностното лице по регистрацията, може да бъде обжалвано от агенцията, а само постановява съобщаване на решението на агенцията. Обстоятелството, че жалбата се подава чрез агенцията и че тя е длъжна да я изпрати незабавно на съда като й се предоставя възможност да заяви становище по подадената срещу отказа й жалба и да представи доказателства, прави нормата в тази й част мъртва, доколкото органът по регистрацията се произнася по ангажирани от заявителя доказателства и не разполага с други такива. Счетено е, че агенцията е поставена единствено в позиция, сходна на положението на съдебния изпълнител при обжалване на действията му. Съдебният състав се е позовал и на липсата на норма, изрично предвиждаща отложено изпълнение на позитивното решение на окръжния съд, както и на създаване на правна несигурност за участниците в гражданския оборот при възприемане на противното разрешение. Апелативният съд е изходил и от целите на ЗТРРЮЛНЦ, обективирани в мотивите към проекта на ЗТР, едни от които са постигане на „бърза регистрация“ при „опростени и сигурни процедури“ и „доверие в търговския регистър“, с постигането на които се осъществява защита, както на обществения интерес, така и на интереса на третите лица и на заинтересованите от извършването на регистрацията търговци. Посочено е, че очертаните цели се постигат с веднъж осъществения контрол от окръжния съд върху отказа на органа по вписването и в противоречие с тях би било тълкуване за предоставена на този орган възможност за последващо обжалване на съдебен акт, с който фактически се дава на заинтересования от съответната регистрация правен субект търсеното съдействие. Мотивирано е, че конкретните причини за внасянето на законопроекта за изменение на ЗТРРЮЛНЦ от 2020г., посочени в мотивите към него, са да бъдат преодолени „възникнали противоречия в съдебната практика относно задълженията за разноски в производствата по обжалване отказите на длъжностните лица по регистрацията по реда на чл.25 от закона“.

Определението е правилно.

Регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ е безспорно и едностранно и се развива пред Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. Същото започва по молба на оправомощеното лице – чл.13 и чл.15 ЗТРРЮЛНЦ. Целта на производството е да даде съдействие на заинтересованото лице за осъществяване на предвидени от закона права, като чрез вписването на обстоятелства /чл.4 от закона/, обявяване на актове /чл.5 от закона/ или заличаване на вписване по партида на съответния субект се охранява интереса му от постигане действието на вписването, заличаването и обявяването / чл.7, 8 и 9 от закона/, т. е. целят се изгодни за него правни последици без да се накърнява с крайния акт чужда правна сфера. Дейността на длъжностното лице по регистрацията е по проверка спазване изискванията на чл.21 ЗТРРЮЛНЦ, като то по свой почин дава и указания на заявителя за представяне на необходимите документи – чл.22, ал.5 от закона.

Регистърното производство може да бъде спряно единствено от съда при условията на чл.536, ал.3 ГПК вр. чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ.

Обстоятелството, че при постановен от АП отказ, в чл.26 ЗТРРЮЛНЦ е предвидена възможност заявителят да подаде ново заявление за вписване, заличаване или обявяване на същото обстоятелство/ акт, сочи, че крайният акт на регистърното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо.

На съдебно обжалване подлежи единствено отказът на длъжностното лице по регистрация – чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. Съдебният контрол за законосъобразност на отказа е гражданскоправен и се осъществява по реда на глава XXI ГПК „Обжалване на определенията“ от окръжния съд по седалището на търговеца или на клона на търговеца /с изключението, че жалбата се разглежда в състав от един съдия/, чийто акт подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, решение на който е окончателно. При отмяна на отказа на длъжностното лице по регистрацията, съдът с решението си дава задължителни указания на агенцията относно извършването на исканото вписване, заличаване или обявяване.

В случай, че е налице порок на вписването, който накърнява права на трето лице, спорът не може да бъде разрешен от длъжностното лице по регистрация, а от съда в исково производство с участието и на страните по него, в което производство не участват, нито Агенцията по вписванията, нито длъжностното лице по регистрация.

С оглед очертаните по-горе специфики на регистърното производство по чл.13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ и регламентирания съдебен контрол на постановените в него актове, регистърното производство разкрива характеристиките на охранително производство по смисъла на чл.530 ГПК. Това е видно и от разпоредбата на чл. чл.536, ал.3 ГПК, обнародвана в ДВ, бр.38/2019г. след измененията на чл.28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ, бр.105/2016г., която изрично определя регистърното производство като охранително, предвиждайки, че „охранителното производство“ се спира от съда, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ. Възлагането със ЗТРРЮЛНЦ на дейността по регистрация във връзка с вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър и в регистъра на юридически лица с нестопанска цел на длъжностните лица по регистрацията към Агенция по вписванията отнема единствено характеристиката на съдебно на производството по регистрация, но не и останалите белези на охранително производство.

Обжалването на отказа на длъжностното лице по регистрацията пред съд по реда на гражданския процес е подобно на обжалването на отказите на съдията по вписванията, като производството по вписване, заличаване и отбелязване в имотния регистър също е охранително – чл.577 вр. чл.569, т.5 ГПК. Производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е аналогично и на отменената разпоредба по чл.500 ГПК /отм./, при действието на която търговският регистър се водеше от съответния окръжен съд по седалището на търговеца.

С оглед очертаната правна рамка, в производството по обжалване пред окръжния съд на отказ за вписвания, обявявания или заличавания в търговския регистър участва единствено заявителят, като нито органът, който е постановил отказа - длъжностното лице по регистрацията, нито Агенцията по вписванията/ имат качеството на страна в него. Такова качество на АВ не може да бъде изведено, както от предоставената с нормата на чл.25, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията й след изм. с ДВ бр.105/2020г. възможност на агенцията да подаде отговор на жалбата срещу отказа с писмени доказателства по нея, /което по същество е даване на възможност на АП да поясни мотивите на отказа си с оглед възложената й компетентност в регистърното производство/, така и от изменението на ал.4 от същия член, предвиждащо съобщаване на постановеното по отказа решение на окръжния съд на агенцията, което е необходимо с оглед изпълнението от агенцията на задължителните указания на съда при отмяна на отказа /ал.5 от чл.25 ЗТРРЮЛНЦ/, без връчването на акта да е свързано от законодателя с други правни последици. Качеството на страна на агенцията в производството по обжалване на отказа й /пред окръжния, съответно пред апелативния съд/ не произтича и от новата разпоредба на чл. 25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, предвиждаща, че съдът присъжда разноски за производството на страните по реда на ГПК. С оглед едностранния и безспорен характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ разноските са за сметка на единствената страна в това производство – заявителят, като приложение намира правилото на чл.541 ГПК за охранителните производства. Следва да се има предвид, че отговорността за разноските е обусловена от качеството на лицето на страна в производството, а не обратното. Да се приеме, че АВ е активно легитимирана в производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ означава производството относно вписванията да се развие като спорно, което би противоречало и на нормата на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, очертаваща кръга на лицата, които могат да повдигат спор, основан на твърдение за наличие на порок във връзка с вписване, и реда на защита им - по исков път.

Изводът за липса на право на жалба на АВ срещу позитивното решение на окръжния съд следва не само от обстоятелството, че тя няма качеството на страна в процеса, но и от липсата на правен интерес от обжалване. С позитивното решение на окръжния съд по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ не се засягат законни интереси или права на агенцията. Правен интерес от обжалване не може да бъде изведен от обвързаността на агенцията от правните последици на решението, вкл. в случаите, когато при постановяване на отказа не е налице извършено нарушение от страна на длъжностното лице по регистрацията. Да се приеме, че агенцията има правен интерес от обжалване на позитивното решение на окръжния съд, означава на същата да се признае изначален правен интерес на агенцията от неуважаване на заявлението още в хода регистърното производство, който интерес би противоречал на законовото й задължение да даде защита и съдействие на заявителя.

Освен това, да се признае на АВ право на жалба срещу решението на окръжния съд за отмяна на отказа й, би противоречало на същността, принципите и целите на регистърното производство и би обезсмислило принципите, установени в чл.2а, т.4 ЗТРРЮЛНЦ, за бързина и процесуална икономия на дейността по регистрацията, в противовес на дължимото от нея съдействие на заявителите. Разпоредбите на чл. 25, ал.2, 4 и 6 ЗТРРЮЛНЦ след изм. / доп. с ДВ бр.105/2020г., на основание чл.46, ал.1 ЗНА трябва да се тълкуват в смисъла, който най-добре отговаря на принципите по чл.2а ЗТРРЮЛНЦ, очертани още с приемането на закона.

С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че Агенцията по вписванията не е активно легитимирана да обжалва постановените по реда на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ съдебни решения от окръжните съдилища.

Доколкото производството се развива по спор относно допустимостта на жалба срещу позитивен охранителен акт на съда от лице, което не е страна в охранителното производство, заявителят, в качеството си на единствена страна в това производство, има право да иска присъждане на направените от него разноски. В настоящия случая обаче в полза на заявителя не могат да бъдат присъдени разноски, тъй като няма доказателства такива да са направени - посоченият като приложение към отговора на жалбата договор за правна защита и не е представен по делото.

Предвид изложеното, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА определение № 247 от 21.04.2021г. по в. т.д. № 321/2021г. на Апелативен съд - София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.