№ 60126

София, 05.11.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при участието на секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия К. М. гр. дело № 2210 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба входящ в Районен съд-Бургас № 273270 от 26.04.2021 г. на З. В. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 134 от 28.11.2019 г. по гр. д. № 1134/2019 г. на Окръжен съд-Бургас и потвърденото с него решение № 1188 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 3002/2012 г. на Районен съд-Бургас за извършване на съдебна делба по реда на чл.343 ГПК чрез поставяне в общ дял на „Ай пи инвестмънт“ ЕООД, гр.Бургас, Л. Г. П. и М. Г. С. на поземлен имот с идентификатор ***, който имот представлява УПИ * в кв.144 по ПУП на [населено място] и в дял на З. В. П. поземлен имот № ***, който имот представлява УПИ * в кв.144 по ПУП на [населено място], отразени на скица-проект № 15-148768/9.04.2015 т. на АГКК, С.-гр.Б., която е неразделна част от решението.

„Ай пи инвестмънт“ ЕООД, гр.Бургас, Л. Г. П. и М. Г. С. чрез пълномощника си адвокат Р. С. са оспорили молбата за отмяна в подаден писмен отговор, като претендират възстановяване на направените разноски.

С определение № 556 от 14.07.2021 г. по настоящото дело е прието, че молбата за отмяна е процесуално допустима и е допуснато разглеждането й в открито съдебно заседание.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С влязло в сила решение е допусната съдебна делба на нива с площ от 2.135 дка по документ за собственост и 2.173 дка по кадастрална карта, намираща се в строителните граници на [населено място], м.“М.“, съставляваща имот с идентификатор *** между съделителите и при права в съсобствеността: „Ай пи инвестмънт“ ЕООД, гр.Бургас, Л. Г. П. и М. Г. С. – по 1/6 ид. ч. и З. В. П. – 3/6 /1/2/ ид. ч. Във втората фаза на делбата „Ай пи инвестмънт“ ЕООД, гр.Бургас, Л. Г. П. и М. Г. С. са поискали имотът да бъде разделен на два дяла, като на тях се възложи общо единият. Проведена е процедурата по чл.201, ал.1 ЗУТ и с влязла в сила заповед № 8-Z-1779 от 2.12.2016 г. на кмета на община Созопол е одобрен ПУП-изменение на план за регулация и застрояване за УПИ *-„за парк, спортни площадки, съблекалня и сладкарница“ /поземлен имот с идентификатор ***/ в кв.144 по плана на [населено място], като са обособени два нови УПИ /заповедта е отменена от административен съд само относно предвидените параметри на бъдещото застрояване/ - новообразуван УПИ * (с проектен идентификатор *** по КК на [населено място] съгласно скица-проект № 15-148768-09.04.2015 год. на СГКК - гр.Бургас в кв. 144 по регулационния план на [населено място] с площ от 1079 кв. м., като същият е отреден за „жилищни сгради“ и новообразуван УПИ * (с проектен идентификатор *** по КК на [населено място] съгласно скица-проект № 15-148768-09.04.2015 год. на С. – [населено място]) в кв. 144 по регулационния план на [населено място] с площ от 1079 кв. м., като същият е отреден за „жилищни сгради“.

Първоинстанционният съд е приел, че тегленето на жребий е невъзможно, тъй като не са образувани дялове за всички съделители, поради което делбата следва да се извърши по реда на чл.353 ГПК, като съобразно изразеното желание за получаване на общ дял от ищците, на тях следва да се възложи единия УПИ, а на ответницата – другия.

Разглеждайки жалбата на З. В. П. против първоинстанционното решение за извършване на делбата, въззивният съд е приел за неоснователни доводите във въззивната жалба, че в поземлен имот с идентификатор **** З.П. е изградила със собствени средства два броя търговски обекти, които извършват търговска дейност от 1997 г. и за които тя има партиди за електрическа енергия и ВиК, като при извършване на делбата този имот бил поставен в общ дял на ищците по делото, а в неин дял бил поставен празен поземлен имот. Счел е, че писмените доказателства установяват, че в цялата лицева част на процесния делбен имот с идентификатор *** З. П. е поставила два броя търговски обекти – бистра с обща част, дървена конструкция, съобразно издадени й от община Созопол на основание чл.56 ЗУТ срочни разрешения за поставяне на временни преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и виза за проектиране от 17.05.2012 г. Представено е удостоверение от „ВиК“ ЕАД – гр. Бургас от 07.05.2012 г. (л. 34), от което е видно, че през 2002 г. партидата за вода за процесния имот е прехвърлена на З.П. В заключението си по извършената на първа фаза съдебно-техническа експертиза вещото лице е посочило, че при огледа е констатирало, че делбеният имот се намира на първа линия в [населено място], като в лицевата му част е монтирано бистро, представляващо дървена конструкция със скатен покрив, дървена обшивка с хидроизолация, бетонова настилка от монтирани каменни плочи. Установено е, че бистрото съдържа кухненска част със складове, обслужващи помещения и зала за консумация в лявата лицева част, а в дясната лицева част са монтирани навеси и двор, където също се консумира, като между двете части съществува пешеходен проход за преминаване към вътрешната незастроена част на поземления имот. Като е взело предвид дадената възможност за монтаж на два броя временни обекти – бистра с обща част и ползвайки този начин на разпределение на лицевата част, вещото лице е предложило разпределение за реално ползване в два дяла при равенство на правата на съсобствениците, както следва: дял 1 – северен, с площ от 1086,50 кв. м., от която 225 кв. м. бистро и 830,75 кв. м. незастроена част; дял 2 – южен, с площ от 1086,50 кв. м., от която 247,50 кв. м. бистро и 806,75 кв. м. незастроена част, като преминаването може да става по прохода между бистрата, представляващ обща част от 15 кв. м. С решението по допускане на делбата съдът се е произнесъл и по направеното от ищците искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, като е постановил дял първи от заключението на вещото лице да се ползва общо от съделителите „Ай Пи Инвестмънт“ ЕООД, Л.П. и М.С., а дял втори да се ползва от съделителката З.В.П., като преминаването за всеки от дяловете да става по пътеката, посочена с пунктирана линия в скицата на вещото лице, обявена за неразделна част от решението (л. 67). Съгласно заключението на вещото лице по извършената на втора фаза съдебно-техническа експертиза (лист 104) процесният поземлен имот е поделяем на два дяла – общ дял за ищците при квота 1/2 и самостоятелен дял за ответницата при квота 1/2 , както следва: дял 1 – северен, с площ от 1086,50 кв. м. и лице 15,50 кв. м., съответстващ на дял 1 от заключението на СТЕ от първата фаза на делбата (л. 67); дял 2 – южен, с площ от 1086,50 кв. м. и лице 15,50 кв. м., съответстващ на дял 2 от заключението на СТЕ от първата фаза на делбата (л. 67). В този смисъл е и даденото одобрение от общинската администрация съгласно чл. 201 ЗУТ, както и влязлата в сила заповед на кмета на общината. С обжалваното решение съдът е поставил в общ дял на ищците имот с идентификатор ***, съответстващ на дял 1, а в дял на ответницата е поставил имот с идентификатор ***, съответстващ на дял 2. При така възприетите факти съдът е приел, че не отговарят на истината твърденията на З. П, че при извършване на делбата имотът, в който тя е монтирала временни търговски обекти, е бил поставен в общ дял на въззиваемите, а в неин дял бил поставен празен поземлен имот. Въз основа на заключението на вещото лице по СТЕ, одобрението на общинската администрация, скицата-проект и заповедта за изменение на ПУП делбеният имот е бил поделен на два равностойни дяла с еднаква площ, стойност и предназначение, като ищците са получили общ дял, който включва лицева част с бистро и задна незастроена част, а ответницата е получила самостоятелен дял, също включващ лицева част с бистро и задна незастроена част. Съгласно чл. 14, ал. 4 ЗУТ урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк. При урегулиране на поземлени имоти следва да се спазват предвидените в чл. 19, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗУТ размери, като за процесния делбен имот, който се намира в строителните граници, това са най-малко 14 м. лице и 300 кв. м повърхност, съответно 11,20 м. лице и 240 кв. м. повърхност. Следователно не е възможно цялата лицева част на делбения имот, където се намират временните търговски обекти – бистра, да бъде обособена като самостоятелен имот и поставена в дял на З. П., като оплакванията й в тази насока са неоснователни.

В подкрепа на твърдяното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молителката З. В. П. е представила два документа без дата – конструктивно становище относно обект: Б. Ч. „Бунара“, [населено място], кв.144, поземлен имот с идентификатор *** на инж.К. Д., описващо конструкцията на изграденото в имота заведение и даващо становище, че построеният обект отговаря на необходимите нормативни конструктивни условия и строителните елементи не са нарушени и не са корозирали и становище на арх.В. Д. въз основа на архитектурно заснемане, че не е възможно обособяване на две самостоятелни заведения тим „бистро“, защото не е налице дублиране на обслужващите помещения към всяка от двете зони на търговската зала. Документите са придружени с доказателства за правоспособността на издалите ги специалисти.

Установените от тези документи обстоятелства са неотносими към способа за извършване на делбата, постановен с влезлите в сила решения, чиято отмяна се претендира. З. П. е представила по делото доказателства, че на 25.06.1999 г. й е издадено на основание чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ разрешение за строеж на дървен павилион в имота пл. №*, през 2005 г. й е издадено разрешение на основание чл. 56 ЗУТ да постави/монтира дървен павилион за кафе-аперитив в същия имот за срок от три години, а на 2.09.2008 г. разрешение на основание чл. 56 ЗУТ да монтира/постави временни обекти - бистро-дървена конструкция в имота за срок от една година. Тези доказателства по делото установяват, че молителката е имала право да постави и държи в имота преместваем търговски обект, а не трайно прикрепена към земята сграда. Разрешението за поставяне на дървен павилион от 1999 г. е за временна постройка за нужди, свързани с организация и механизация с строителство, каквото в делбения имот липсват данни да е предвиждано или извършвано. Разрешенията от 2005 и 2008 г. касаят преместваем обект, който съгласно чл. 57а, ал. 1, т. 6 ЗУТ подлежи на премахване, когато срокът на разрешението за поставяне е изтекъл.

Застроеният в имота търговски обект, съобразно описанието от заснемането му в представените към молбата за отмяна документи не съответства на движимите вещи, за които са издадени посочените по-горе и представени по делото от З.П. разрешения.

Видно от представените с отговора на молбата за отмяна документи – писмо изх. № 00-053 от 15.01.2015 г. на ДНСК и писмо изх. № БС-1242-00.257, без посочена дата, на ДНСК е постановено принудително изпълнение на влязла в сила заповед № ДК-02-ЮИР-130 от 20.09.2012 г. за премахване на незаконен строеж „Едноетажна полумасивна постройка за Кобществено хранене“, находяща се в УПИ * и попадаща частично в УПИ **, кв.144 по плана на [населено място], извършен от З. В. П., като принудителното премахване е насрочено в периода от 11.00 часа на 27.02.2015 г. до 17 часа на 30.01.2015 г., а при евентуално обжалване на действията на органа по изпълнение – в срок до 20 работни дни от влизане в сила на съдебното решение.

Независимо дали заповед № ДК-02-ЮИР-130 от 20.09.2012 г. е изпълнена, представените от ответниците по молбата за отмяна документи удостоверяват, че построената от З. П. в делбения имот търговска сграда, със съществуването на която и реалната неподеляемост на която е обосновано и искането за отмяна на решението за извършване на делбата, е незаконна и е постановено премахването й по административен ред. Следователно характеристиките и обусловената от тях неподеляемост на сградата са неотносими към преценката за поделяемостта и способа за извършване на делбата на поземления имот, в който същата е изградена, тъй като подлежи на премахване.

С оглед изхода на настоящото производство молителката дължи на ответниците по молбата за отмяна направените разноски в размер на 600.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Р. С..

Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба входящ в Районен съд-Бургас № 273270 от 26.04.2021 г. на З. В. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 134 от 28.11.2019 г. по гр. д. № 1134/2019 г. на Окръжен съд-Бургас и потвърденото с него решение № 1188 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 3002/2012 г. на Районен съд-Бургас.

ОСЪЖДА З. В. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на „Ай пи инвестмънт“ ЕООД, ЕИК 200425302, гр.Бургас, ул.К. М. № 41, Л. Г. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк]бл48, вх.А, ет.1 и М. Г. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на 600 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: