О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4497

София, 08.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

ато изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 2531/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Т. П. Д., чрез пълномощник адв. Д. Х., против определение № 2214 от 13.05.2025 г. по в. ч. гр. д. № 961/2025 г. на Варненския окръжен съд, с което се потвърждава определение № 2908 от 05.03.2025 г. по гр. д. № 11819/2024 г. на Варненския районен съд за прекратяване на производството по предявения от жалбоподателката срещу Г. И. М. - В. иск за отричане на собственото право на собственост върху недвижим имот в [населено място], [улица].

За да намери за неоснователна въззивната жалба на ищцата, въззивният съд е съобразил постановките на т. 1 от ТР № 1 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Приел е, че от наведените от ищцата фактически твърдения в случая не се установява да е налице нито една от посочените хипотези. Не е допустимо ищецът да установява липсата на собствени собственически права върху обекта на правото на собственост, а в случай, че същият желае да се откаже от правата си върху него, то това се осъществява...