О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1224

София, 18.03.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2614 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Български имоти корпорация“ ЕООД, чрез адв. Н. Ц., срещу решение № 136/28.02.2023г. по гр. д.№ 58/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 1429/17.07.2017 г. по т. д.№ 5597/2015 г., СГС, ГО, VІ-7състав в частта, с която е осъдено СНЦ „Съюз на българските журналисти“ да заплати на „Български имоти корпорация“ ЕООД на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД сумата 504 023,83 лева, представляваща вземане за неоснователно обогатяване за извършени от „Български имоти корпорация“ ЕООД за периода от януари 2008 г. до май 2010 г. подобрения в собствения на СНЦ „Съюз на българските журналисти“ недвижим имот, представляващ „Международен дом на журналиста“, находящ се в к. к. „Златни пясъци“, ведно със законната лихва от 01.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и след отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за 83 514, 38 лева, е отхвърлен в отменената част.

Касаторът иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД му бъде присъдена сумата 359 392, 61 лева. Твърди, че въззивният съд не е изпълнил задължителните указания в предходно отменително решение на ВКС, поради което ищецът е бил лишен от възможност да уточни исковата си претенция. Заявява, че мотивите на обжалваното решение се изчерпват единствено с обсъждане последиците на влязло в сила решение № 2239/01.11.2017г. по т. д.№ 85/2016г. по описа на САС, като погрешно се приема, че силата на пресъдено нещо по него обхваща целия размер на вземането, с което се прави възражение за прихващане, а не само частта, която погасява вземането на ищеца по това дело и ответник в настоящото. Отделно, не било обсъдено възражението на касатора – ищец за недопустимост на направеното от ответника при повторното разглеждане на делото от въззивния съд възражение за прихващане. Позовава се и на липса на мотиви за обезсилване на първоинстанционното решение.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че решението в частта, с която се обезсилва първоинстанционното решение, като лишено от мотиви, е нищожно или недопустимо. В контекста на оплакванията по касационната жалба са изведени два въпроса, първият от които се твърди да е разрешен от въззивния съд в пряко противоречие с ТР № 2/2020 от 18.03.2022г. по т. д.№ 2/2020 на ОСГТК на ВКС, а именно: 1/ „При предявен иск за горницата над уважено в предходно дело възражение за прихващане, съдът обвързан ли е от размера на възражението за прихващане, останал над прихванатата сума, установен при предходното дело, или сам следва да установи какъв е този размер?“, а вторият – от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а именно: 2/ „Допустимо ли е да се разгледа възражение за прихващане, предявено за първи път при второто разглеждане на делото във въззивната инстанция, след като страната, правеща възражението, е имала възможност да го направи своевременно – при първото гледане на делото във въззивния съд, и не е била лишена от възможност да извършва процесуални действия по това време, но не го е сторила?“

Насрещната страна по касационната жалба – ответникът СНЦ „Съюз на българските журналисти“, чрез адв. Г., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва оплакванията за неправилност по касационната жалба.

По искането за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно разясненията в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като преценката за допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба.

Според настоящата инстанция съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо по следните съображения:

С исковата молба, по която е образувано т. д.№ 5597/2015 г., СГС, ТО, VI-7 състав ищецът „Български имоти корпорация“ ЕООД е поискал да бъде осъден ответника СНЦ „Съюз на българските журналисти“ да му заплати сумата 981 377 лева, дължима от ответника поради неоснователното му обогатяване в резултат от извършените от ищеца подобрения в нает имот и предсрочно прекратяване на наемния договор от ответника. Сумата, посочена като цена на иска, е формирана като разлика между сумата 1 209 344 лева, на колкото ищецът твърди, че възлиза вземането му за неоснователно обогатяване, и сбора от сумите: 1/ 25 100 лева – част от същото вземане за неоснователно обогатяване, присъдено на ищеца по предявен частичен иск, с влязло в сила съдебно решение по т. д.№ 2792/2013г. по описа на САС ;2/ сумите 21 598,57 лева и 3270, 45 лева, които ищецът е осъден да плати на ответника с невлязло в сила решение по т. д.№ 501/12г., СГС и 3/ сумата 178 000 лева, до който размер ищецът признава, че дължи присъденото на ответника с решението по т. д.№ 501/12г.,СГС, вземане по чл. 232, ал.2 ЗЗД.

С първоинстанционното решение - № 1429/17.07.2017г., исковата претенция, квалифицирана по чл.59, ал.1 от ЗЗД, е уважена до размер от 619 415,98 лева и е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 981 377 лева.

С решение № 2096/15.08.2019 г. по т. д.№ 6202/2017 г. на САС, 3 търговски състав е обезсилено решение № 1429/17.07.2017 г. по т. д.№ 5597/2015 г., СГС, ТО, VI-7 състав в обжалваната част, с която искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД е бил уважен за 619 415.98 лева и производството по делото е прекратено.

С решение № 129/04.07.2022 г. по гр. д.№ 4772/2019 г. на ВКС, III г. о. е отменено решение № 2096/15.08.2019 г. по т. д.№ 6202/2017 г. на САС, 3 търговски състав и делото е върнато за ново разглеждане. За да постанови отменителното решение, касационната инстанция е намерила извода на въззивния съд за недопустимост на иска за такъв в противоречие с разрешенията по ТР № 2/2020 от 18.03.2022г. по т. д.№ 2/2020 на ОСГТК на ВКС, предвид безспорно установеното по делото, че между същите страни е постановено влязло в сила съдебно решение - № 2239/01.11.2017 г. по т. д. № 85/2016 г. по описа на САС, ТО, 6 - ти състав, с което предявените от „СБЖ“ срещу „БИК“ ЕООД искове по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 21 595.57 лв. - наем по процесния договор за наем на имота за периода от 01.04.2010 г. - 15.09.2010 г.; по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 270.45 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главницата и по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 438 024.38 лв. обезщетение за ползване на имота след прекратяване на действието на договора за наем за периода от 16.09.2010 г. до 30.11.2011 г., както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 41 133.43 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за обезщетение по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, са отхвърлени като погасени с извършено съдебно прихващане с вземането на ответника „Български имоти корпорация“ ЕООД срещу СНЦ „СБЖ“ за извършени подобрения в наетите имоти по времето на действие на договора за наем в размер на сумата от 587 538. 54 лв.

Върховният съд е дал указания на въззивния съд, комуто връща делото, да остави исковата молба без движение и да даде указания на ищеца да конкретизира непогасения остатък - частта от своето право, извън тази - предмет на уваженото възражение за прихващане, като посочи вид, обем и стойност на извършените подобрения, за да се извърши преценка на обективните предели на силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по т. д. № 85/2016 г. по описа на САС, ТО, 6 - ти състав, както и с влязлото в сила съдебно решение по т. д.№ 2792/2013г. по описа на САС.

Указанията на ВКС не са изпълнени при повторното разглеждане на делото Въззивният съдът не е дал възможност на ищеца да конкретизира вземането си и не се зачел депозираната молба на лист 31 от делото, където се заявява, че непогасеният остатък на вземането за неоснователно обогатяване възлиза на 359 392, 61 лева, представляващи разликата между 847 383 лева, на колкото е определено за основателно вземането на ищеца в мотивите на първоинстанционното решение (по т. д.№ 5597/2015 г., СГС, ТО, VI-7 ) и 487 990,37 лева, на колкото възлиза сбора от вземанията за главници на ответника, предмет на влязлото в сила решение № 2239/01.11.2017 г. по т. д. № 85/2016 г. по описа на САС, ТО, 6 - ти състав (21 595.57 лв. - наем ; 3 270.45 лв. –неустойка и 438 024.38 лв.- обезщетение по чл. 232, ал.2 ЗЗД) и вземането на ищеца по частичния иск, уважен с влязло в сила решение по т. д.№ 2792/2013г. по описа на САС за 25 100 лева.

С атакуваното решение въззивният съд е приел служебно, че непогасеният остатък от вземането на ищеца, предмет на делото, е сумата 83 514.38 лв., които представляват разликата между 587 538.25 лв, на колкото възлиза приетият за доказан с решението по т. д. № 85/2016 г. по описа на САС, ТО, 6 - ти състав размер на вземането на „БИК“ ЕООД за неоснователно обогатяване, с което е направено възражение за прихващане, и сумата 504 023.83 лв., на колкото възлиза сбора на вземанията на „СБЖ“ по уважените с решението по т. д. № 85/2016 г. по описа на САС, ТО, 6 - ти състав искове, спрямо които „БИК“ ЕООД е заявило възражението за прихващане. Така, при обжалваем пред въззивния съд размер на иска от 619 415.98 лева и заявен от ищеца непогасен остатък на вземането му от 359 392, 61 лева, въззивният съд се е произнесъл до размер от 587 538.25 лв. и за непогасен остатък от 83 514.38 лв. За преценка дали това произнасяне е допустимо, въззивното решение следва да се допусне до касация.

Касаторът дължи държавна такса в размер на 11750,77 лева.

Така мотивиран, настоящият състав на ВКС, ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 136/28.02.2023г. по гр. д.№ 58/2022г. по описа на Софийски апелативен съд.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационното обжалване в размер на 11750,77 лева.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

Делото да се докладва на председателя на IІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне в срок на доказателства за внесена държавна такса.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: