Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. А. Членове: М. П. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 9635/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Ви - В. Х. ЕАД, гр. София, чрез адвокат Т. Т. против решение № 4073/19.06.2023 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 12203/2021 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството за задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, както и в частта, в която за задължения за такса битови отпадъци е изменен ревизионен акт № СФД21-РД77-80/11.08.2021 г. издаден от Е. К. К. началник отдел Ревизии и събиране на вземания и В. М. П. главен инспектор, ръководител на ревизията, потвърден с решение № СОА21-РД28-41/03.11.2021 г. на кмета на Столична община.
Посочените пороци на съдебния акт в обжалваната част, съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост на решението. Конкретните оплаквания се отнасят до следното:
Нарушение на материалния закон при определяне на данъчната основа и потвърждаване на установените в акта задължения за ДНИ за нежилищни имоти - УПИ 436а, парцел VІІ 436а и парцел ІХ 436а, находящи се в район Красно село, м. Б. Б. М. В тази връзка в жалбата и в представената писмена защита са изложени съображения, че през ревизираните периоди дружеството притежава само идеални части от правото на собственост върху посочените недвижими имоти, поради извършени прехвърлителни сделки. Тези идеални части са определени от вещото лице като съответстващи на 359.38 кв. м. и 103.49 кв. м. Твърди, че извършените през 2017 г. преоценки на посочените имоти, в резултат на които е намалена отчетната им стойност, се основават на намалението в площта им, което е относимо за целия ревизиран период. Поради това счита, че преоценените стойности би следвало да се приложат като данъчна основа за всички ревизирани периоди (а не само за 2018 г. и 2019 г.) и че неправилно съдът е приел, че органите по приходите са взели предвид преоценките на имотите.
Неправилно съдът е постановил отмяна на ревизионния акт в частта на установените ДНИ и ТБО за офис 4, находящ се на [улица]само за 2019 г. По делото със съдебно решение е установено, че ревизираното дружеството не е собственик на този имот. Съдът е установил това обстоятелство, но неправилно е приел, че то води до отмяна единствено на задълженията, дължими след влизане в сила на съдебното решение през 2018 г. Датата на влизане в сила на съдебното решение е без значение, след като със сила на пресъдено нещо е установено, че дружеството не е собственик на посочения имот по принцип, през целия ревизиран период.
Неправилно съдът е потвърдил ревизионния акт и в частта, в която са установени допълнителни задължения за магазин № 2 и магазин № 3, находящи се в гр. София, район Красно село, [улица]. В тази връзка сочи, че посочените недвижими имоти имат обща отчетна стойност в размер на 125 768.53 лева, която не е взета предвид при издаването на ревизионния акт. Вместо това органите по приходите са определи данъчната основа по първоначалната им стойност, декларирана през 2010 г. В съдебното производство вещото лице е определило отчетната стойност на всеки от имотите и е определило задълженията въз основа на по-високата данъчна оценка за имотите.
По отношение на решението в частта на потвърдените задължения за таксата върху битови отпадъци (ТБО), касаторът твърди, че тези задължения са определени от органите по приходите в нарушение на чл. 67 ЗМДТ пропорционално върху отчетната стойност на имотите, а не според количеството генерирани отпадъци. Действащата през ревизирания период нормативна уредба предвижда, че размерът на таксата се определя пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, едва когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци. Сочи, че със ЗИДЗМДТ ДВ бр. 101/07.11.2013 г., нормата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ е изменена, като изрично предвижда, че данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена не може да бъде основа за определяне на ТБО и макар и действието й, да е неколкократно отлагано, волята на законодателя е ясна.
Излага съображения, че на територията на Столична община определянето на количеството битови отпадъци, генерирани от дадено лице, винаги е възможно съобразно действащата нормативна уредба. ТБО включва трите компонента посочени чл. 62 ЗМДТ, като дори и при подадена декларация по чл. 23, ал. 4 от Наредбата, количеството генерирани отпадъци не се прилага за услугите по поддържане чистотата на обществените територии, които са в размер на 4.30 промила от общо 10 промила за ТБО. Позовава се на решение от 30.03.2017 г. на Съда на ЕС по дело С-335/2016 г., както и на решение № 7286/16.06.2021 г. на ВАС по адм. дело № 1988/2021 г. При постановяването на това решение, АССГ и ВАС е използвано изчисление, при което 1/ генерираните от лицето отпадъци се съпоставят с 2/ общото количество генерирани отпадъци на територията на общината и полученото съотношение се прилага към 3/ планираните разходи на общината за дейностите, свързани с битови отпадъци през същия период. В тази връзка сочи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът с определения от 19.07.2022 г. и 12.09.2022 г. е отказал да допусне експертиза, която да определи ТБО съобразно количеството на битовите отпадъци.
Искането е за отмяна на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Ви - В. Х. ЕАД против ревизионния акт за установените задължения за ДНИ и ТБО, както и в частта, в която е изменен акта за задължения за ТБО и да се постанови решение за отмяната му в потвърдената от АССГ част и в изменената част за задълженията за такса за битовите отпадъци.
При условията на евентуалност се поддържа и искане за изменение на ревизионния акт съобразно изчисленията на съдебната експертиза, включително да се потвърди решението на АССГ в частта, в която се изменя ревизионния акт, като така за периода 2016 г. 2019 г. се определят задължения за ДНИ и ТБО в размер на 104 829.73 лева или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Претендират се разноски. Възразява за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът кметът на Столична община, чрез юрк. Ж. Д. Пападопулу оспорва касационната жалба, по съображения, че декларациите на дружеството по чл. 23 и чл. 27, ал. 2 (от Наредбата на СО) за определяне на количеството отпадъци са уважени при издаването на ревизионния акт и от Административен съд, София град, както и че за същите обекти е налице влязъл в сила ревизионен акт на дружеството, потвърден с влязло в сила решение на ВАС по адм. дело № 7981/2021 г. Претендира присъждане на разноски.
Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е бил ревизионен акт № СФД21-РД77-80/11.08.2021 г. издаден от Е. К. К. началник отдел Ревизии и събиране на вземания и В. М. П. главен инспектор, ръководител на ревизията, потвърден с решение № СОА21-РД28-41/03.11.2021 г. на кмета на Столична община, с който на Ви В. Х. ЕАД гр. София са установени задължения в общ размер на 169 724.36 лева, от които за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) 25 427.30 лева и лихви от 9 283.40 лева и за такса за битови отпадъци (ТБО) 98 216.09 лева и лихви от 36 797.57 лева за конкретни обекти, посочени в 23 пункта.
Първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта на установените задължения за ДНИ и ТБО за 2019 г. за имот офис № 4 с площ от 36.60 кв. м. на партерен етаж с адрес гр. София, [улица] начислените лихви, изменил е акта в частта на установените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за нежилищен имот УПИ-VІІІ-96, кв. 258, гр. София, [улица], [номер], с идентификатор 68134.1930.96 за ревизираните периоди на 2016 г. 2019 г. като е установил задължения за ДНИ в размер на 122.06 лева за всеки от периодите и за ТБО 1477.74 лева за 2016 г., 1488.90 лева за 2017 г., 1488.90 лева за 2018 г. и 1 488.90 лева и съответните лихви в размер на 393.01 лева за 2017 г., 439.33 лева за 2018 г. и 288.37 лева за 2019 г. и е отхвърлил жалбата в останалата част, като неоснователна.
Решението се обжалва от дружеството в частта, в която е отхвърлена жалбата му, както и в частта, в която е изменен ревизионния акт за задълженията за ТБО. В останалата част, в която е отменен ревизионния акт и е изменен по отношение на задълженията за ДНИ за имот в гр. София, [улица], [номер], първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила като необжалван от страните.
За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, а основният спор между страните е по материалната законосъобразност на установените задължения.
В частта на определения ДНИ съдът е приел, че доводите за незаконосъобразност на ревизионния акт се отнасят за конкретни недвижими имоти земя - УПИ-VІІІ-96, кв. 258, земя -идеални части от УПИ ІХ-436а, кв. 288 и от УПИ ХVІІ 436а, офис 4 на [улица], както и магазин № 2 с площ от 109.80 лева и магазин № 3 с площ от 60.75 кв. м., находящи се в гр. София, район Красно село, [улица].
По отношение на първия нежилищен имот - земя с площ от 1030 кв. м.,УПИ VІІІ-96, находяща се в гр. София на [улица], съдът е уважил възраженията на ревизираното дружество, че не е собственик на целия имот, предвид извършеното през ревизирания период разпореждане с идеални части от правото на собственост върху имота. Поради това и на основание чл.11, ал.1 ЗМДТ е приел, че данъкът е дължим за частта от имота, която е останала в собственост на дружеството. Според съда отчетната стойност на имота е тази, посочена в счетоводството на дружеството в резултат на извършени преоценки, тъй като е определена за частта от имота, която е собственост на дружеството, след извършените отчуждителни сделки. При съпоставка с данъчната му оценка по приложение № 2 към ЗМДТ съдебно - счетоводната експертиза е установила, че последната е по-висока, поради което ДНИ е дължим в размера, изчислен от вещото лице по 122.06 лева за всеки от ревизираните периоди на 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
За недвижими имоти земя, в гр. София, местност Б. Б. М. ид. части от УПИ ІХ-436а, кв. 288, целият с площ от 2 386.67 кв. м. и ид. части от УПИ ХVІІ 436а, кв. 288, целият с площ 1193.33 лева съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на определената данъчна оценка въз основа на отчетната стойност на имотите.
За тези имоти съдът е посочил, че органите по приходите са установили и не оспорват, че през ревизираните периоди дружеството е собственик само на част от двата парцела, съответно 359.48 кв. м. от УПИ ІХ-436а и 103.49 кв. м. от УПИ ХVІІ-436а. За данъчна оценка на имотите е приета отчетната им стойност по счетоводни данни, която е по-висока от данъчната им оценка по приложение № 2 на ЗМДТ.
От доказателствата по делото съдът е установил, че първият имот е заведен в счетоводната сметка 201 Земи и терени на Ви В. Х. ЕАД по следния начин: 2/3 УПИ 1Х-436а, кв. 288 (2386, 67 кв. м.) - земя, с начално салдо (отчетна стойност на имота) към 01.01.2016 г., в размер на 504 156, 78 лв. и крайно салдо 504 156, 78 лв. към 31.12.2016 г. В отчетен период 2017 г. са отписани 450 034.54 лева и отчетната стойност на актива е намалена на 54 122.24 лева към 31.12.2017 г. В отчетния период 2018 г., вкл. и към 31.12.2019 г., салдото по с/ка 201 Земи и терени (201/1) е без промяна - 54 122.24 лева. Данъчната оценка на този имот съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ е в размер на 11 810.70 лева за всички периоди и е по-ниска от отчетната му стойност съответно в размер на 504 156.78 лв. за 2016 г. и 2017 г. и в размер на 54 122.24 лева за 2018 г. и 2019 г.
За втория имот съдът е установил, че е заведен по счетоводна сметка 201 Земи и терени като 2/3 УПИ XVlI-436a, кв. 288 (1193,33 кв. м.) с начално салдо (отчетна стойност) към 01.01.2016 г. в размер на 413 673.94 лева.
През 2017 г. са отписани 398 088,46 лева от стойността му и е отразена отчетна стойност от 15 585.48 лева към 31.12.2017 г. В отчетния период 2018 г. и към 31.12.2019 г., салдото по с/ка 201 Земи и терени е без промяна 15 585.48 лева. Данъчната оценка на този имот с площ от 103.49 кв. м. (от общо 1193.33 кв. м. за целия имот), определена съгласно Приложение № 2 е в размер на 5 232.40 лева за всички ревизирани периоди на 2016 г. 2019 г.. Поради това в ревизионния акт ДНИ за посочения имот е определен върху по-високата му отчетна стойност съответно в размер на 413 673.94 лева за 2016 г. и 2017 г. и в размер на 15 585.48 лева за 2018 г. и 2019 г.
В заключението на съдебно счетоводната експертиза е констатирана значителната разлика между отчетната стойност на имотите, отразена в счетоводството на дружеството и данъчната им оценка, като вещото лице е изразило мнение, че е възможно високата отчетна стойност на имотите да е относима към площта на целия имот, а не към притежавания в процесните периоди остатък. Вещото лице е посочило и приложените по делото доклади, според които пазарната стойност на ид. части от УПИ ІХ-436а, с площ от 359.38 кв. м. е 53 840 лева (27 525 евро), а пазарната стойност на ид. части от УПИ ХVІІ-436а с площ от 183.05 кв. м. е 27 420 лева (14020 евро). През 2014 г. площта на този имот е намаляла на 103.05 кв. м.
Според съда извършените преоценки на посочените имоти през ревизираните периоди и отчетната им стойност, отразена в счетоводството на ревизираното лице, са съобразени с остатъчната стойност на действително притежавания от дружеството имот. По отношение на тези имоти органите по приходите са установили релевантните за облагането факти и законосъобразно са определили данъчните задължения. Според съда за целите на определяне на данъчната оценка правилно е използвана отчетната стойност на имотите, отразена в счетоводните книги на дружеството.
За нежилищен имот - офис 4, с площ от 36.60 кв. м. находящ се на партерен етаж в сграда на [улица], гр. София, съдът е установил, че не е собственост на дружеството съгласно съдебно решение № 4162/20.05.2016 г. на Софийски градски съд по гр. д. 5588/2014 г., с което спрямо Ви - В. Х. ЕАД е уважен отрицателен установителен иск за собственост на посочения имот и терасата пред него с правно основание чл.124, ал.1, пр. 3 ГПК предявен от Л. Ч.. Съдебното решение е влязло в сила на 09.02.2018 г. При тези факти съдът е приел, че дружеството не е задължено лице за ДНИ за този имот, но доколкото решението е влязло в сила през 2018 г. данъкът не е дължим за 2019 г.
За магазини № 2 с площ от 109.80 кв. м. и магазин № 3 с площ от 60.75 кв. м., находящи се в гр. София, район Красно село, [улица]съдът е установил, че органите по приходите са приели за данъчна оценка на тези имоти, отчетната им стойност, декларирана от дружеството в подадените декларации по чл. 17 ЗМДТ съответно в размер на 194 092.20 лв. за магазин № 2 и в размер на 107387.10 лева за магазин № 3. Така декларираната отчетна стойност на магазините е по-висока от данъчната им оценка по приложение № 2 за съответните периоди, поради което данъкът е определен върху по-високата стойност.
При ревизията е установено, че двата магазина не са заведени в счетоводството на дружеството отделно, с отделна отчетна стойност, а са заведени в обща аналитична партида с обща отчетна стойност от 125 768.53 лева. В заключението на вещото лице е определена отчетна стойност на всеки от магазините, изчислена въз основа като общата им отчетна стойност, отразена по сметка 203 и съобразно тяхната площ - в размер на 80 969.71 лева за магазин № 2 и в размер на 44 798.82 лева за магазин № 3. Експертизата е констатирала, че така установената отчетна стойност на магазините е по-ниска от данъчна им оценка съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ.
При тези факти съдът е приел, че завеждането на двата имота /магазин № 2 и магазин № 3/ с една обща отчетна стойност препятства възможността за установяване на отчетната стойност според завеждането на актива в счетоводните книги. С оглед на това органите по приходите обосновано са приели за отчетна стойност декларираната от жалбоподателя стойност и след като за имотите не са извършени обезценки/преоценки и не са подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ за промяна в обстоятелствата, данъчната основа законосъобразно е определена върху по-голямата от двете стойности измежду данъчната оценка на всеки от имотите и тяхната декларирана стойност.
По отношение на установените задължения за ТБО, съдът е посочил приложимата по време правна уредба на чл. 62, чл. 64 и чл. 67 ЗМДТ, както и чл. 22, чл. 23 и чл. 24 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО).
От доказателствата по делото е установил, че ревизираното дружество е подало декларации по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО за имота, съставляващ УПИ-VІІІ-96 кв. 258, както и за офис 1 и 2, находящи се на адрес: гр. София, [улица]. За тези имоти таксата е определена съгласно чл.21, т. 1 от НОАМТЦУПСО - според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване. За имота съставляващ УПИ-VІІІ-96 кв. 258 е съобразил фактите относно коригираната отчетна стойност и е приел, че имат отношение към размера на задълженията за третата компонента на ТБО за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.
Съдът е посочил и имотът, за който е подадена декларация по чл. 24, ал.1 от НОАМТЦУПСО (гараж № 5, находящ се на адрес [улица]), както и имотите, за които на основание чл. 27, ал. 2 от същата наредба е декларирано, че няма да се ползват през ревизираните периоди.
За останалите имоти на дружеството е установил, че ТБО е определена пропорционално в промили на база отчетната стойност на имотите съобразно чл. 26, ал.1 от същата наредба. От събраните по делото доказателства съдът е приел за доказано предоставянето на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, както и начинът, по който е организирано и осъществено обслужването на имотите, обект на облагане през релевантните периоди от 01.01.2016 г. 31.12.2019 г. Поради това е обосновал краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в частта на ТБО, с изключение на задълженията, определени за 2019 г. за имот офис 4 с площ от 36.60 кв. м. на партерен етаж на [улица], в която част актът е отменен, както и на задълженията за ТБО за УПИ-VІІІ-96 кв. 258, в която част актът е изменен съобразно изчисленията на експертизата.
Решението е неправилно в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата по отношение на задълженията за ДНИ и ТБО за офис 4, находящ се на [улица]за 2016 2018 г.
За този имот, в съответствие с доказателствата по делото съдът е установил, че не е собственост на дружеството. Неправилно е приел, че влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен отрицателен установителен иск за собственост по отношение на дружеството, обосновава отмяна на задълженията само за последния период на 2019 г. Съдебното решение по гр. д. 5588/2014 г. е влязло в сила на 09.02.2018 г. и на основание чл. 297 ГПК е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на посоченото съдебно решение се разпростират по отношение несъществуването на правото на собственост с белезите, които го индивидуализират (юридическия факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество) проф. Ж. С., Българско гражданско процесуално право, ИК Сиела, 2000 г., стр. 351-352. В конкретния случай влязлото в сила съдебно решение установява, че ревизираното дружество не е собственик на имота не само към момента на приключване на устните състезания по делото, но и че не е собственик от момента на придобиването му на 09.06.2005 г., тъй като неговият праводател Ви В. И. АД не е бил собственик на този имот. С оглед на тези факти, следва да се приеме, че дружеството не е задължено лице по чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал.1 ЗМДТ за ДНИ и ТБО и за останалите ревизирани периоди на 2016 2018 г.
Решението в тази част, в която е отхвърлена жалбата на Ви - В. Х. ЕАД за задължения за ДНИ и ТБО за 2016 г. 2018 г., установени за офис 4, находящ се на [улица], следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отмяна на посочените задължения.
Решението е частично неправилно в частта относно задълженията за ДНИ и ТБО за магазини № 2 и 3, находящи се в гр. София, район Красно село, [улица]. Изводите на съда за законосъобразност на определената от органите по приходите отчетна стойност на тези имоти са в противоречие с чл. 1, т.17 от ДР на ЗМДТ. Тази норма предвижда, че отчетната стойност на имота е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. По делото е установено, че дружеството е завело в счетоводството си двата имота с обща отчетна стойност от 125 768.53 лева, която остава непроменена през всички ревизирани периоди. Неправилно органите по приходите и съдът приемат, че не може да се установи отчетната стойност на всеки от магазините, поради завеждането им в обща аналитична партида. Вещото лице е изчислило отчетната стойност на магазин № 2 в размер на 80969.71 лева и на магазин № 3 в размер на 44 798.82 лева на база счетоводното им завеждане и съобразно площта им. Данъчната оценка по приложение № 2 на ЗМДТ на магазин № 2 за 2016 г. е 176 847.20 лева, за 2017 г. 175954.10 лева, за 2018 г. - 175 060.90 лева и за 2019 г. 167 468.71 лева. Данъчната оценка на магазин № 3 за 2016 г. е 97 845.80 лева, за 2017 г. 97 351.60 лева, за 2018 г. 96857.50 лева и за 2019 г. 92 657 лева.
Определената от експертизата отчетна стойност на магазините е по-ниска от данъчна им оценка съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ, поради което данъчната оценка се явява основата, върху която е дължим ДНИ, както и ТБО, тъй като за посочените имоти не са подадени декларации по чл.23, ал.1, чл.24, ал.1 и чл.27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО. С оглед на изложеното ДНИ и ТБО за посочените имоти са дължими в размерите, определени в съдебно счетоводната експертиза.
Съгласно изчисленията на вещото лице (таблица 5, пореден № 17), дължимият ДНИ за магазин № 2 е в размер на 331.59 лева за всеки от ревизираните периоди на 2016 г. 2019 г. или общо 1326.36 лева, от които внесен данък 363.92 лева за 2016 г. и данък за внасяне в общ размер на 962.54 лева и съответните лихви в размер на 282.90 лева. За разликата на тези суми до пълния определен размер на данъка за внасяне за този имот от 1091.76 лева и съответните лихви от 317.63 лева, решението следва да се отмени и да се отмени ревизионния акт в тази част.
Според изчисленията на експертизата (таблица 8, пореден № 17) ТБО за магазин № 2 върху данъчната оценка по приложение № 2, е в размер на 809.70 лева за всеки от ревизираните периоди или общо 3 238.80 лева и съответните лихви от 1118.55 лева. За разликата над тези суми до пълния размер на установените в ревизионния акт задължения за ТБО за този имот от 7 763.68 лева и лихви от 2 681.26 лева, решението следва да се отмени и да се отмени ревизионният акт.
За магазин № 3 вещото лице е изчислило ДНИ в размер на 183.46 лева за всеки от ревизираните периоди или общо 733.84 лева и лихви в размер на 250.86 лева (таблица 5, пореден № 18) и ТБО в размер на 447.99 лева за всеки от ревизираните периоди или общо 1791.96 лева и лихви в размер на 619.55 лева таблица 8, пореден № 18). За разликата над посочените суми до пълния определен размер на задълженията за този имот за ДНИ от 805.40 лева и лихви от 275.10 лева и за ТБО в размер на 4 295.48 лева и лихви от 1 485.12 лева решението, с което е отхвърлена жалбата на дружеството следва да се отмени и да се отмени ревизионния акт в тази част.
Решението в останалата обжалвана част е правилно постановено.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон от съда при определяне на данъчната основа и потвърждаване на установените в акта задължения за ДНИ за нежилищни имоти - УПИ - 436а, парцел ХVІІ 436а и парцел ІХ 436а, находящи се в район Красно село, м. Б. Б. М. Твърдението на касатора, че извършените през 2017 г. преоценки на имотите се основават на намалението в площта им, не се подкрепя от доказателствата по делото. През ревизираните периоди на 2016 г. 2019 г. дружеството не е извършвало разпоредителни сделки с идеални части от правото на собственост върху посочените имоти. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото справка от имотния регистър. Поради това съдът правилно и в съответствие с 1, т.17 от ДР на ЗМДТ е приел, че отчетната стойност на частта от имотите, собственост на дружеството, която е обект на облагане, е отразената за съответните периоди обезценена/преоценена стойност на съответния актив, предвид извършите оценки след първоначалното му счетоводно завеждане.
Неоснователни са и доводите за нарушение на чл. 67, ал.1 ЗМДТ по отношение на потвърдените задължения за ТБО.
Принципно вярно е становището на касатора, че действащата по време правна уредба предвижда размерът на таксата за битови отпадъци да се определя пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, едва когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци. При издаването на оспорения ревизионен акт този принцип е спазен, тъй като за всеки от недвижимите имоти е извършена преценка за възможността да се определи таксата въз основа на количеството отпадъци въз основа на подадени от задълженото лице декларации по чл.23, ал.1, чл.24, ал. 1 и чл.27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО. По силата на 13 от ПЗР на ЗИДЗМДТ бр. 101/2013 г. забраната, предвидена в чл. 67, ал.2 ЗМДТ отчетната стойност или данъчната оценка на имота да служат като основа за определяне на таксата не действаща през ревизираните периоди на 2016 г. 2019 г.
При постановяване на решението съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е отказал допускането на исканата от ревизираното лице съдебна експертиза за установяване размера на ТБО според съотношението между генерираните от него отпадъци спрямо общото количество отпадъци, генерирано на територията на Столична община, тъй като по делото липсват конкретни данни за обема и естеството на генерираните от дружеството отпадъци за голяма част от обектите, за които е определена таксата.
Извършената от съда проверка за законосъобразност на установените задължения за ТБО е основана на събраните по делото доказателства и съответства на критериите, посочени в решението на Съда на ЕС по дело С-335/16 (т.30 и т.31). В тази връзка съдът е установил за кои имоти са ползвани съдове, техния обем, както и честотата на събиране и извозване на отпадъците, кои имоти не се ползвани през годината и за кои са подадени молби за определяне на таксата чрез пряко договаряне. За останалите имоти, за които липсват такива данни и доказателства, таксата е определена на основание чл. 26, ал. 1 от НОАМТЦУПСО, по отчетна стойност, съобразена с вида, площта, предназначението им. Следва да се допълни, че поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване е възложено от закона като задължение за всички собственици на територията на общината.
С оглед на изложеното следва да бъде споделен крайният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на установените с ревизионния акт задължения за ТБО и да се остави в сила решението в тази му обжалвана част.
С оглед изхода от спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на Столична община разноски за сумата над 10 025 лева, която съответства на материалния интерес от 134 393.15 лева (главница и лихви), за който е потвърден ревизионния акт.
Ви В. Х. ЕАД е заплатило разноски в общо размер 2 948 лева, от които 1590 лева за вещо лице в първоинстанционното производство и 1 358 лева държавна такса за касационното обжалване. С оглед изхода от спора и съобразно материалния интерес, за който се отменя ревизионния акт от 12 383.28 лева (главница и лихви), следва да му се присъдят разноски 248.96 лева за двете съдебни инстанции.
За касационното производство на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.161, ал. 1 и 2 от ДОПК, което с оглед фактическата и правна сложност на касационното производство и материалния интерес, за който се оставя в сила решението, следва да се определи в размер на 1 700 лева.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4073/19.06.2023 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 12203/2021 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на Ви В. Х. ЕАД, гр. София против ревизионен акт № СФД21-РД77-80/11.08.2021 г. издаден от Е. К. К. началник отдел Ревизии и събиране на вземания и В. М. П. главен инспектор, ръководител на ревизията, потвърден с решение № СОА21-РД28-41/03.11.2021 г. на кмета на Столична община по отношение на установените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци и съответните лихви за 2016 г, 2017 г. и 2018 г. за имот - офис 4, с площ от 36.60 кв., находящ се на партерен етаж с адрес гр. София, [улица]; относно установените задължения за имот - магазин № 2, с площ от 109.80 кв. м., находящ се в гр. София, район Красно село, [улица]както следва: за данък върху недвижимите имоти за внасяне за периода 2016 г. 2019 г. за разликата над 962.54 лева и съответните лихви над 282.90 лева до пълния определен размер на данъка за внасяне за този имот от 1091.76 лева и съответните лихви от 317.63 лева и за такса за битови отпадъци за периода 2016 г.-2019 г. за разликата над 3 238.80 лева и съответните лихви над 1118.55 лева до пълния определен размер на таксата за този имот от 7 763.68 лева и лихви от 2 681.26 лева; относно установените задължения за имот - магазин № 3, с площ от 60.75 кв. м., находящ се в гр. София, район Красно село, [улица]както следва: за данък върху недвижимите имоти за периода 2016 г. 2019 г. за разликата над 733.84 лева и лихви над 250.86 лева до пълния определен размер на данъка за посочените периоди от 805.40 лева и лихви от 275.10 лева и за такса за битови отпадъци за периода 2016 г. 2019 г. за разликата над 1791.96 лева и лихви над 619.55 лева до пълния определен размер на таксата за този имот от 4 295.48 лева и лихви от 1 485.12 лева, както и в частта на присъдените в полза на Столична община разноски за сумата над 10 025 лева и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № СФД21-РД77-80/11.08.2021 г. издаден от Е. К. К. началник отдел Ревизии и събиране на вземания и В. М. П. главен инспектор, ръководител на ревизията, потвърден с решение № СОА21-РД28-41/03.11.2021 г. на кмета на Столична община в частта, в която на Ви В. Х. ЕАД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци и съответните лихви за 2016 г, 2017 г. и 2018 г. за имот - офис 4, с площ от 36.60 кв., находящ се на партерен етаж с адрес гр. София, [улица]; в частта на установените задължения за имот - магазин № 2, с площ от 109.80 кв. м., находящ се в гр. София, район Красно село, [улица]както следва: за данък върху недвижимите имоти за внасяне за периода 2016 г. 2019 г. за разликата над 962.54 лева и съответните лихви над 282.90 лева до пълния определен размер на данъка за внасяне за този имот от 1091.76 лева и съответните лихви от 317.63 лева и за такса за битови отпадъци за периода 2016 г.-2019 г. за разликата над 3 238.80 лева и съответните лихви над 1118.55 лева до пълния определен размер на таксата за този имот от 7 763.68 лева и лихвите от 2 681.26 лева; в частта на установените задължения за имот - магазин № 3, с площ от 60.75 кв. м., находящ се в гр. София, район Красно село, [улица]както следва: за данък върху недвижимите имоти за периода 2016 г. 2019 г. за разликата над 733.84 лева и лихви над 250.86 лева до пълния определен размер на данъка за посочените периоди от 805.40 лева и лихвите от 275.10 лева и за такса за битови отпадъци за периода 2016 г. 2019 г. за разликата над 1791.96 лева и лихви над 619.55 лева до пълния определен размер на таксата за този имот от 4 295.48 лева и лихвите от 1 485.12 лева
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Ви В. Х. ЕАД, ЕИК 831914521 сумата 248.96 лева разноски за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Ви В. Х. ЕАД, ЕИК 831914521 да заплати Столична община сумата 1 700 лева разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА
/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА