Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 9640/2023 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП срещу решение № 1341/19.07.2023г. на Административен съд Благоевград по административно дело № 542/2023 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С2171-0134247/11.05.2023г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява убеждение, че изборът на срока на ограничението в правната сфера на адресата на акта е надлежно мотивиран и ПАМ не се конкурира с други мерки на административна принуда. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу ЗПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „Марикан-99“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за основателност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред Адм. съд Благоевград заповед по отношение на „Марикан-99“ ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него зоомагазин в гр. Петрич, ул. К. Н. П. № 13 за срок от 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от дружеството на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 12.04.2023 г. в 15:00 ч. продажба на стоки на стойност 5.00 лева. Към основанията на заповедта е и констатация за положителна разлика в касовата наличност в размер 147.96 лева. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 25, ал. 6 и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка в 17:25 ч. на 12.04.2023 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата, дневен финансов „Х“ отчет, КЛЕН от датата на проверката и опис на наличните пари в касата от този ден. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ.

Административният съд е приел, че са установени предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за налагане на ПАМ – извършването на продажба на 1 бр. червей на стойност 5 лева, за което е платено в брой без да е издаден фискален бон от работещото в търговския обект на жалбоподателя фискално устройство. Утежняващият акт е във формата за действителност и е издаден от орган по приходите, овластен със заповеди на изпълнителния директор на НАП.

Решаващите изводи са за отсъствие в заповедта на конкретни мотиви за избора на срок от 14 дни за разпоредените мерки – не било ясно как е обоснован срока с тежестта на нарушението, местонахождението и площта на търговския обект; засягането с нарушението на утвърдения ред на данъчна дисциплина. Според съда мерките са несъразмерни при съпоставката на стойността на неотчетената продажба и възможните вреди за бюджета с вредите в правната сфера на адресата на ПАМ.

С позоваване на практика на Съда по дело С-97/21 инстанцията по същество е обосновала квалифицирането на мерките като санкции с наказателноправен характер, чието кумулиране води до ограничаване на основно право, гарантирано от чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС без националната правна уредба да осигурява координиране на производствата.

Като самостоятелно основание за отмяна на ЗПАМ съдът е възприел отсъствието на акт за установяване на нарушението. Приел е, че от правилото на чл. 193, ал. 1 ЗДДС следва изискване нарушението да е установено по предвидения в закона ред. Без такова установяване заповедта за налагане на ПАМ биле недопустима.

Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Споделими са част от решаващите изводи от мотивите на решението.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС „запечатване на обект“ е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Порок на формата на ЗПАМ, засягаща преценката за съответствието на акта с целта на закона, е отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката. Изложените от администрацията мотиви относно продължителността на срока са обвързани с тежестта на нарушението и разликата между касовата наличност и регистрираното чрез ФУ; видът и местоположението на обекта; вида на организиране на отчетността на търговеца, довели до извършване на нарушението, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Дисквалифицирано е значението на стойността на неотчетената продажба за основанието за прилагане на административната принуда.

Неотносими към правната промяна и бланкетни са мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл.186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. З. и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта.

Вън от горното:

- Не е дефинирана тежестта на нарушението, та да е критерий за индивидуализиране на мерките. Стойността на неотчетената продажба е без значение за фактическия състав, пораждащ правомощието на администрацията да разпореди ограничението в правната сфера на адресата на ПАМ, но може да послужи при избора на срока на ограничението, особено при съпоставка с реализираните към момента на проверката продажби и среднодневните обороти.

- Никакъв извод не е обвързан с наличната положителна касова разлика.

- Не е ясно как е дозиран интензитетът на въздействие върху правната сфера на адресата на ПАМ, та да се постигнат заявените цели на превенцията.

- Приписваното на задълженото лице нарушение засяга фиска. Това отрицателно засягане е основание за създадената правна уредба за налагане на ПАМ, но не е критерий за срока на мярката.

- Не са описани видът и начинът на организиране на отчетността на търговеца, та констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда.

- Наличието в търговския обект на регистриран ЕКАФП предполага да е създадена организация за отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги. Запечатването му и забраната на достъпа до него не осигуряват, а осуетяват създаването на „организация“. Несъвместимо с целта на закона е прекратяването на дейността в обекта.

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му.

Неотносими са изводите на първостепенния съд за значението за законосъобразността на ЗПАМ на изборът на администрацията да кумулира мерки на административна принуда с налагане на ПАМ и започване на административнонаказателно производство за неизпълнение на едно и също публичноправно задължение, а тези за дължимо съставяне на АУАН са в противоречие с материалния закон.

Разбирането на съда за кумулиране на мерките би съответствало на цитираното от него решение на СЕС по дело С-97/21 при наличие на информационни източници за започване на административнонаказателно производство. Съдът не сочи такива. В същото време възприема отсъствието на АУАН като пречка за издаване на ЗПАМ. Всъщност образуваното административнонаказателно производство би представлявало материалноправна пречка за налагане на ПАМ, без да са координирани двете производства, в контекста на обсъжданото решение на СЕС.

А иначе, от чл. 186, ал. 1 ЗДДС следва относителната самостоятелност на производствата за налагане на ПАМ и на глоби или имуществени санкции. Затова и съставянето или не на АУАН за нарушението, което е и основание за налагане на ПАМ, е без значение за допустимостта на административното производство /арг. чл. 27, ал. 2, т. 3 АПК/ и е без ефект върху законосъобразността на крайния му акт.

Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1341/19.07.2023г. на Административен съд Благоевград по административно дело № 542/2023 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА