Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Л. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 9703/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на туризма действащ чрез пълномощника гл. юрисконсулт М. Х. против решение № 376/07.04.2023 год. постановено по адм. дело № 641/2022 год. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена по жалба на [Фирма 2] представлявано от Б. С. З. № Т - РД-27-897 от 04.04.2022 год. на министъра на туризма и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се заплащане на разноски за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът [Фирма 2] представлявано от адв.Г. Н. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № Т - РД-27-897 от 04.04.2022 год. на министъра на туризма, с която на основание чл. 8, ал. 3 и чл. 6, ал. 2, т. 1 от Постановление № 405 от 25 ноември 2021 год. за определяне на условията, критериите, реда и размера на средствата по схема за предоставяне на безвъзмездни средства за подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на предприятията поради въведените противоепидемични мерки във връзка с чл. 1, ал. 5, т. 9, буква "в" и ал. 7 от Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2021 год. е отхвърлено подаденото в СУНИ заявление с вх. № BG-176789478-2021-06-2345 и на [Фирма 2] е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по схема BG-176789478-2021-06, обявена в изпълнение на държавна помощ SA. 100885 (2021/N) от 17.01.2022 год.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил оспорената заповед като е приел, че същата е издадена от компетентен административен орган и в писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон.

От фактическа страна е установено, че жалбоподателят в първоинстанционното производство [Фирма 2] е подал заявление за подпомагане с вх. № BG-176789478-2021-06-2345. Със заповед № Т-РД-16-29 от 28.01.2022 год. на министъра на туризма са утвърдени указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства по схемата, които са публикувани в електронната система за управление на национални инвестиции. Със заповед № Т-РД-16-36 от 03.02.2022 год. на министъра на туризма е определен състава на оценителната комисия, на чиито членове с право на глас е възложена оценката на административното съответствие и допустимостта на заявленията по схема BG-176789478-2021-06. Със съобщение чрез СУНИ председателят на оценителната комисия е поискал от кандидата да представи допълнителна информация и документи, от които да се установи дали дружеството е осъществявало дейност в поне един от допустимите кодове, както и че няма задължения към държавата или същите са разсрочени или отсрочени или обезпечени. В отговор дружеството е посочило, че през 2021 год. е осъществявало икономическа дейност в код по КИД-2008:55.10 „Хотели и подобни места за настаняване“. Представило е удостоверение с изх.№ 020202200054539/16.03.2022 год. от НАП, в което са посочени задълженията на дружеството като представляващият предприятието е заявил, че всички задължения са настъпили след 01.01.2020 год. и дружеството отговаря на условията за допустимост. В мотивите на оспореното съдебно решение е посочено, че при оценяването на съответствието на заявлението на жалбоподателя е посочено, че кандидатът не покрива критерия за липса на задължения като не е конкретизирал какво задължение е установено – нито по основание, нито по размер. В оспорения административен акт също не е посочено задължението, което се твърди, че има дружеството, нито към кого е същото, или неговия размер. Единственото, което е посочено, че дружеството има задължения към държавата и общината по седалище на предприятието. Въз основа на установеното министъра на туризма издал Заповед № Т-РД-27897/04.04.2022 год., с която отхвърлил като недопустимо заявлението подадено от [Фирма 2] и отказал на дружеството получаване на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-06.

Първоинстанционният съд приел, че съгласно чл.6, ал.2, т.1 от ПМС № 405/2021 год. /основанието, посочено в административния акт/ недопустими кандидати са предприятия, които имат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината преди 1 януари 2020 год. установени с влязъл в сила акт на компетентен орган и задълженията им не са разсрочени, отсрочени или обезпечени. Съгласно цитираната норма от ДОПК публични са държавните и общинските вземания: за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета. Съдът е установил видно от приложеното към делото удостоверение от НАП, а и от приетата съдебно-счетоводна експертиза, че преди 01.01.2020 год. дружеството няма задължения за данъци, акцизи, мита и задължителни осигурителни вноски. Има задължения за лихви в размер на 0, 08 лева за осем различни периода всеки по 0, 01 лева без да е ясно въз основа на каква главница са изчислени тези лихви.

Административен съд Бургас отменя оспорената пред него заповед на министъра на туризма като издадена в нарушение на материалния закон като се обосновава на първо място, че задължения в размер на 0, 08 лева не е същинско задължение и не може да обоснове извод за наличие на задължения преди 01.01.2020 год. по смисъла на чл.6, ал.2, т.1 от ПМС № 405/2021 год. Приема, че посочването на задължения в такъв размер е плод на техническа или изчислителна грешка.

На следващо място административният съд намира, че задължението за лихви не е включено в посочената като основание за издаване на обжалвания акт т.1, на ал.2, на чл.162 от ДОПК. Както бе цитирано по-горе в тази точка се включват задължения за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета. Лихвите не са сред изброените. Същите са посочени като публични държавни и общински вземания в т.9 на ал.2, чл.162 от ДОПК, а тази точка не е включена в предпоставките на чл.6, ал.2, т.1 от ПМС № 405/2021 год. Изводът, който е направил първоинстанционният съд е че заповедта е немотивирана и противоречи на материалния закон, тъй като не се установяват фактите послужили като основание за издаването и.

Върховният административен съд, шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 1 от ПМС № 405/2021 год. за да отговаря на условията за допустимост кандидат не трябва да има задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината преди 1 януари 2020 год., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган и задълженията му да не са разсрочени, отсрочени или обезпечени. Това изискване е пресъздадено в т. 7 "Недопустими кандидати" от Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства по схема BG-176789478-2021-06, подт. 7. 1. и Критерии VI. 3, VI. Група, VI-ти етап от Критериите за оценка на административното съответствие от Оценителен лист (Приложение № 1 към Указанията). Съгласно чл. 11, ал. 1 от ПМС № 405/2021 год. предварителният контрол по схемата за държавна помощ се извършва от министъра на туризма като в ал. 2 на същата разпоредба са посочени и източниците на проверка - Националният туристически регистър, Националният статистически институт, Националната агенция за приходите, Столичната община и общината по регистрация на предприятието. Идентично е съдържанието на т. 12. 3 от Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездната помощ по тази схема.

Предвид разписаните правила за предварителна документална проверка оценителната комисия е достигнала до извода, че кандидатът не отговаря на посочения в атакуваната заповед критерий за допустимост, тъй като има наличие на задължения. Във връзка със спорните обстоятелства относно наличието на задължения респ. на предпоставката за допустимост по чл. 6, ал. 2, т. 1 от ПМС № 405/2021 год. се установява, че при разглеждане на заявлението на [Фирма 2] от оценителната комисия в изпълнение на процедурата по чл. 8, ал. 2 от ПМС № 405/2021 год., с оглед установяване на предпоставките за допустимост на кандидата по този конкретен критерий, е изискано от кандидата да бъде предоставена допълнителна информация чрез Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ), както и документи, от които да е видно, че предприятието няма задължения към държавата или че същите са разсрочени или отсрочени или обезпечени. В отговор на така изисканата от оценителната комисия допълнителна информация е представено удостоверение с изх.№ 020202200054539/16.03.2022 год. от НАП, в което са посочени задълженията на дружеството. Видно от същото задълженията касаят 2021 год. и 2022 год. НАП са посочили издаден РА № Р-02000220004491-001/11.02.2021 год., за който обаче е отразено „главница“ нула лева.

В мотивите на процесната заповед, както и в приложените докладна записка и оценителен лист, липсва конкретика, относно вида, размера и периода на публичните задължения на кандидата, както и информация относно взискателя, с какъв акт те са установени и дали същият е стабилен, които са необходими с оглед преценката дали същите попадат в обхвата на нормата. Следва да се има предвид, че е необходимо задълженията да са единствено за данъци или задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК към държавата или общината, но също така да са такива преди възникнали 1 януари 2020 год., както и да са установени с влязъл в сила акт на компетентен орган и да не са разсрочени, отсрочени или обезпечени. Бланкетното посочване на наличие на задължения без конкретизирането им по вид, размер и период, за който се дължат, не удовлетворява императивното изискване на нормативния акт /така и решение № 3866 от 11.04.2023 год. по адм. д. № 11662/2022 год., VІ отд. на ВАС/.

От друга страна дори да се приеме, че дружеството има задължения в размер на 0, 08 лева за лихви, то същите не са включени в чл.6, ал.2, т.1 от ПМС № 405/2021 год. и не могат да обосноват недопустимост на кандидата, тъй като не представляват данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК.

При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон.

Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на направените разноски по делото.

Искането на ответника по касация за присъждане на разноски е основателно, но тъй като не са представени доказателства за извършени такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 376/07.04.2023 год. постановено по адм. дело № 641/2022 год. по описа на Административен съд Бургас.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА