О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1042
София, 07.03. 2024 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2631 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. К. М., чрез адв. Б. против решение № 145/03.02.2023 г. по в. гр. д. № 2188/2022 г. на Апелативен съд София, с което като е потвърдено решение № 140 от 25.03.2022 г. по гр. д. № 1006/2020 г. на Окръжен съд Благоевград, е отхвърлен предявения от касатора против ЗК“Л. И. АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 100 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра Б. К. М., настъпила на 21.08.2015 г. при ПТП, ведно със законната лихва от 21.08.2015 г. до окончателното изплащане.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните процесуалноправни въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото, вкл. събраните доказателства и доводите и възраженията на страните; Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви относно всички възражения и доводи на страните; Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и независимо дали приема или не експертното заключение, следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността й. По тези въпроси се поддържа допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС – т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК, ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, както и на казуална практика на ВКС /изрично посочена в изложението/. Повдигнат е и материалноправния въпрос кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, като се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК. Касаторът поддържа и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на решението с обосновка, че е налице явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, на опитните и научни правила, както и поради нарушение на основни начала на гражданския процес.
Ответникът по жалбата – ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, чрез адв. Д. С., е депозирал отговор, в който са изложени доводи, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Заявява и становище за неоснователност на поддържаните в жалбата доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което искът по чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен, въззивният съд при съобразяване на разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, е приел че ищецът не е легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта та своята сестра. За да достигне до този извод, съдът е анализирал събраните по делото гласни доказателства и е приел, че от тях се установява наличието на типична и обичайна емоционална връзка между брат и сестра с характерните обич, помощ, които в един значителен период от време са живеели заедно, но не се установява, че тази връзка е „трайна и дълбоко емоционална“, която да обуслови по изключение правото на ищеца да претендира обезщетение от смъртта на сестра си. Посочил е, че полаганата от ищеца грижа за неговата сестра не може да бъде определена като трайна и интензивна, заместваща родителската.
Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
При така изложените решаващи изводи на въззивния съд за отхвърляне на иска, а именно, че не е доказана изключителна емоционална връзка, отличаваща се от обичайната такава за съответния вид родствена връзка в традиционното българско семейство, даваща основание за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца вреди, повдигнатия от касатора материалноправен въпрос е обуславящ за изхода на спора, но по него не е налице сочения допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Противно на доводите на касатора, въззивният съд не се е отклонил от посочената задължителна практика на ВКС, в която са изведени предпоставките, които следва да бъдат изпълнени, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица, извън очертания с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение. Предпоставките, за да се приложи това изключение са: да е създадена особена близка връзка между починалото лице и претендиращия обезщетението и да са налице действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбоко емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. Тази близост обичайно е резултат от тежки житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство. При преценка на материалната легитимация на ищеца, въззивният съд е взел предвид възприетите в задължителната съдебна практика критерии и ги е съобразил след обсъждане на събраните по делото гласни доказателства, като е достигнал до извод, че не е налице първата предпоставка за прилагане на изключението, а именно наличието на конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Изложените правни съображения са съответни на приетото с цитираните тълкувателни актове, а правилността на преценката му във връзка с приетите за установени факти касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнася в производството по чл.288 ГПК.
Не обуславят допускане на касационно обжалване и поставените процесуалноправни въпроси за задълженията на въззивния съд, които произтичат от нормите на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, тъй като и по отношение на тях не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, т.19 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и в обилна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. Според тази практика въззивният съд е длъжен да изложи собствени мотиви във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, както и да основе решението си на установените по делото факти и обстоятелства, като обсъди всички допустими доказателства, събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите и възраженията на страните. Процесуалната възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд, не освобождава въззивната инстанция от задължението й да отговори на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба и отговора, в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК. В случая мотивите на въззивната инстанция са формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Следва да се отбележи, че визираното в чл.12 ГПК задължение на съда да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните не означава задължение за тяхното поименно посочване и изброяване, респ. за изрично изразяване на мотиви по всяко от тях, а необсъждането на конкретни аргументи и доводи на страната може да основе наличие на основание за допускане на касационно обжалване, само ако това би имало значение за крайния извод на съда за основателността на предявения иск.
Въпросите може ли пълно и главно доказване да се осъществи само с косвени доказателства и следва ли съдът да прецени доказателствената сила на изслушаната по делото психологична експертиза, нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на иска - неустановяване на създадена особена близка връзка между починалото лице и претендиращия обезщетението, т. е. такава отличаваща се от обичайната за съответния вид родство. Поставените въпроси имат значение за установяване на втората предпоставка за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – наличието на действително претърпени такива, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка, по която предпоставка обаче съдът не е излагал решаващи изводи и съответно въпросите са без значение за крайния изход на спора.
В настоящия случай от съдържанието на въззивното решение не се разкриват и хипотези на очевидна неправилност, изразяваща се в явна необоснованост на решението, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, на опитните и научни правила, както и поради нарушение на основни начала на гражданския процес, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145/03.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2188/2022 г. по описа на Апелативен съд София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: