№ 60753 гр. София, 04.11.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първата година в състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1845/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Министерството на вътрешните работи срещу въззивно решение № 12538/22.12.2020. по в. гр. д. № 1690/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, ХII с-в, с което е потвърдено решение № 8562/13.12.2019 г. по гр. д. № 16654/2017 г. на Софийски градски съд, I ГО, 13-ти състав, с което Министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати на Б. Й. А. на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на неправомерно използване на специални разузнавателни средства за срок от 60 дни, считано от 28.09.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се поддържа, че в случая не е налице пасивна материалноправна и процесуална легитимация на МВР по предявения от А. иск, тъй като към датата на образуване на делото Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, по искане на която незаконосъобразно са използвани СРС, е била самостоятелно юридическо лице по силата на чл. 38, т. 2, вр. чл. 37 ЗМВР, поради което тя била надлежен ответник по иска чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ. Оспорва се и изводът на въззивния съд, че използваните срещу ищеца СРС са били незаконни, както и че прилагането им е причинило вреди. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите...