О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2796

гр. София, 07.10.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : П. Х.

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 1421 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Алтерм“ ООД със седалище в [населено място] - чрез адв. И. И., против определение № 452 от 08.03.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 156/2025 г. на Окръжен съд - Шумен. С посоченото определение е потвърдено определение № 71 от 08.01.2025 г. по гр. д. № 2815/2024 г. на Районен съд - Шумен, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

В жалбата се прави искане за обезсилване на обжалваното определение като недопустимо и за връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по възражение за неподсъдност по чл.119, ал.3 във вр. с чл.115, ал.2 ГПК. Излагат се оплаквания, че с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на спора на основание чл.119, ал.3 във вр. с чл.115, ал.2 ГПК, без да се позовава на чл.108, ал.1 ГПК, а първоинстанционният съд се е произнесъл „като по възражение относно местна неподсъдност по чл.119, ал.4 във вр. с чл.108, ал.1 ГПК“, с каквото не е сезиран. Според частния касатор, като е потвърдил порочното определение на първоинстанционния съд, въззивният съд е нарушил задължението да се произнесе по направеното възражение за неподсъдност на спора в рамките на посоченото от ответника правно основание и петитум и се е отклонил от диспозитивното начало, постановявайки недопустим съдебен акт.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката в решение № 25/22.02.2010 г. по т. д. № 657/2009 г. на ВКС, І т. о., по съществения процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото „задължен ли е съдът да се произнесе по направеното възражение в рамките, очертани от изложените основание и петитум“. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и очевидна неправилност на въззивното определение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника ЗАД „А. Б. АД със седалище в [населено място] - чрез адв. С. М., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол поради отсъствие на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК и за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

Производството по гр. д. № 2815/2024 г. е образувано пред Районен съд - Шумен по искова молба на „Алтерм“ ООД със седалище в [населено място], с която са предявени осъдителни искове срещу ЗАД „А. Б. за заплащане на сумите 22 500 лв. - застрахователно обезщетение за вреди от настъпило на 28.09.2022 г. застрахователно събитие, уговорено в договор за имуществена застраховка с клауза „Пълно каско“ във формата на застрахователна полица № 21-0300/270/5000159, и 5 122.98 лв. - обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗАД „А. Б. АД е подал отговор на исковата молба, в който наред с възраженията срещу основателността на предявените искове е направил и възражение за местна неподсъдност на спора на Районен съд - Шумен, позовавайки се на чл.119, ал.3 ГПК. Ответникът е посочил, че неговото седалище и адрес на управление се намират в [населено място] и с аргумент, че ищецът не е от категорията лица, които по закон се ползват от привилегия или от засилена защита във връзка с местната подсъдност, респ. не е потребител по смисъла на чл.113 ГПК вр. § 13 ДР на ЗЗП, е поискал съдът да приложи разпоредбата на чл.118, ал.2 ГПК и да изпрати делото по подсъдност на местно компетентния съд по местонахождение на неговото седалище - Софийски районен съд.

Първоинстанционният съд е преценил, че след като седалището на ответника се намира в [населено място] и че по отношение на ищеца не са налице предпоставки по чл.115, ал.2 ГПК и чл.113 ГПК, местно компетентен да разгледа исковете е Софийски районен съд. Поради това с определение от 08.01.2025 г. е прекратил образуваното пред него производство и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд.

Сезиран с частна жалба от дружеството - ищец, Окръжен съд - Шумен е постановил обжалваното с частната касационна жалба определение, с което е потвърдил определението на Районен съд - Шумен във връзка с подсъдността. За да се произнесе в посочения смисъл, въззивният съд е приел, че възражението за местна неподсъдност на спора е направено в срока за отговор на исковата молба и че след като седалището на ответника се намира в [населено място], местно компетентен да разгледа спора е Софийски районен съд при съобразяване на цената на предявените искове. Въззивният съд не е възприел доводите на частния жалбоподател за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на принципа на диспозитивното начало при произнасяне по възражението за местна неподсъдност на спора. Изложил е съображения, че дадената от ответника правна квалификация на възражението по чл.119, ал.3 във вр. с чл.115, ал.2 ГПК не обвързва съда, а от значение за основателността на възражението е посочването на местонахождението на седалището на ответното дружество, с оглед на което местно компетентен да разгледа спора е Софийски районен съд. Споделил е и мотивите на първоинстанционния съд за отсъствие на обстоятелства, обуславящи приложение на специалната местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК и чл.113 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните от частния касатор основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд определение.

Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да е от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Въпросът е от значение за правилността на извода на въззивния съд, че при произнасяне по своевременно направено възражение за местна неподсъдност на спора сезираният с възражението съд не е обвързан от правната квалификация на възражението, дадена от ответника в отговора на исковата молба, а сам преценява налице ли са предвидени в закона обстоятелства, с оглед на които компетентен да разгледа спора е друг съд. Поради изложеното и в съответствие с разясненията в цитираното тълкувателно решение въззивното определение не може да се допусне до касационно обжалване по въпрос, относим към неговата правилност.

По отношение на поставения въпрос не е изпълнено и специфичното за основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК допълнително изискване - въпросът да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Посоченото от частния касатор решение № 25/22.02.2010 г. по т. д. № 657/2009 г. на ВКС, І т. о., е постановено след допуснато касационно обжалване по друг правен въпрос - за задължението на въззивния съд да се произнесе по предявен иск за неоснователно обогатяване на посоченото от ищеца основание по чл.55, ал.1 ЗЗД и в рамките на заявения петитум. Отговорът на поставения от частния касатор въпрос не може да бъде изведен от цитираното решение, тъй като при направено възражение по чл.119, ал.3 и ал.4 ГПК съдът се произнася относно местната подсъдност на спора след самостоятелна преценка на обстоятелствата, релевантни за определяне на местната подсъдност. В случай, че в срока за възражение ответникът се позове на обстоятелства, от които може да се направи извод, че според правилата за местна подсъдност компетентен да разгледа спора е друг съд, сезираният съд не е обвързан от формално посоченото от ответника правно основание на възражението, а при констатация за наличието на такива обстоятелства има правомощия да прекрати производството и да изпрати делото за разглеждане на местно компетентния съд. В конкретния случай ответникът е упражнил правото си на възражение по чл.119, ал.4 ГПК и в срока по чл.131 ГПК е поискал делото да се изпрати за разглеждане на съда, в чийто район се намира неговото седалище, излагайки и съображения за отсъствие на предпоставките по чл.115, ал.2 ГПК вр. чл.113 ГПК за разглеждане на делото от избрания от ищеца съд. Въззивният съд е извършил преценка за наличие на релевираните от ответника обстоятелства и в рамките на правомощията си е изпратил делото за разглеждане на съда по местонахождение на седалището на ответника, местно компетентен да разгледа спора съобразно правилото на чл.108, ал.1 ГПК. Субективната преценка на частния касатор, че въззивният съд се е отклонил от диспозитивното начало като при липса на формално позоваване от ответника на разпоредбата на чл.108, ал.1 ГПК е приел, че е сезиран надлежно с възражение за местна неподсъдност по чл.119, ал.4 вр. чл.108, ал.1 ЗС, не е основание въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване.

Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд определение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В практиката на ВКС по приложение на разпоредбата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК е възприето разрешението, че очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК предполага особено тежък порок на въззивното решение/определение, който може да бъде установен пряко от мотивите на съдебния акт; Решението/определението ще е очевидно неправилно, когато въззивният съд е допуснал тежко нарушение на закона - материален или процесуален, като го е приложил „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, а също и когато е формирал изводите си по съществото на спора в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и може да бъде констатирана от Върховния касационен съд само при осъществяване на същинския касационен контрол върху правилността на въззивния съдебен акт в случай, че той бъде допуснат до касационно обжалване. В случая частният касатор не е посочил конкретни пороци на обжалваното определение, с оглед на които определението може да се квалифицира като очевидно неправилно, а се е позовал бланкетно на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Въз основа на мотивите към определението съставът на ВКС не преценява определението като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и приема, че няма основание същото да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 452 от 08.03.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 156/2025 г. на Окръжен съд - Шумен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :