О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60749

Гр.С., 03.11.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря, като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.2217 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. С. Я. срещу решение №.41/18.03.21 по г. д.№.299/20 на ОС Разград – с което е потвърдено решение №.375/20.10.20 по г. д.№.799/20 на РС Разград за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.270 ГПК за прогласяване на нищожност на Заповед №.1995/22.07.13 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч. г.д.№.1236/13 на РС Разград.

Ответната страна „У. Б. АД оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че атакуваният съдебен акт не страда от пороци, които водят до нищожност. Проследил е хронологично обстоятелствата, довели до издаването му: на 19.07.13 „У. Б. АД е подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Е. С. Я. за сумите 19664,70лв. главница и 2168,53лв. лихви за периода 5.11.12-18.07.13, ведно с разноски; с разпореждане от 22.07.13 по ч. г.д.№.1236/13 съдът е допуснал незабавно изпълнение на сумите, както и на 1238,66лв. разноски; за тези суми на същата дата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист; печат за това е сложен на извлечението от счетоводните книги; освен него, по делото е представен и договор за банков кредит; няма данни за връчване на заповедта за изпълнение и отбелязвания за влизането й в сила.

От правна страна е прието, че заповедта няма характер на съдебно решение, но съставлява съдебен акт, който има някои последици, присъщи на решенията, разрешаващи отнесен до съда правен спор; поради това нищожността на заповед, издадена по реда на глава 37 ГПК, може да се установява по иск на длъжника срещу заявителя на същите основания, на които нищожно би било постановено за същото вземане осъдително съдебно решение /опр.№.64/23.01.15 по г. д.№.141/15, ВКС/. Въззивната инстанция е посочила, че нищожно е това решение, което е постановено: от лице, което няма съдийска правоспособност; в незаконен състав; извън правораздавателната компетентност на съда; в нарушение на изискванията за форма /устно или неподписано/; напълно неразбираемо; предписващо явно престъпление или нарушение на свръхповелителна норма на правото. Такива пороци, водещи до невалидност на заповедта, не са налице. Тя е издадена от надлежен орган, в надлежен състав, от съдия в районен съд, в пределите на правораздавателната компетентност на съда, в писмена форма, подписана е от издалия я съдия - като е издаден и изпълнителен лист, за което има отбелязване върху документа, послужил за основание за издаването й. Съдържа всички реквизити, изискуеми от разпоредбата на чл.412 ГПК, вкл. и по чл.412 т.9 ГПК – указание до длъжника, че в двумесечен срок има възможност да плати сумата, посочена в заповедта, или да подаде в съда писмено възражение по образец. Издадена е въз основа на писмено разпореждане - №.1995/22.07.13, съдържащо се в ч. г.д.№.1236/13 на РС Разград. Отразено е, че по делото няма данни заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника и да е направено отбелязване, че е влязла в сила, но неправилното връчване на един съдебен акт не води до неговата нищожност. Доводът, че заповедта е нищожна, тъй като съдът не е обсъдил наличието на неравноправни клаузи в договора, е приет за необоснован. Посочено е, че несъобразяването на неравноправни клаузи не води до нищожност на съдебния акт, а до неговата неправилност, която може да бъде проверена по реда на инстанционния контрол. Формирано е заключение, че оплакването за неправилна преценка на доказателствата от районния съд, довела до неправилни изводи, е необосновано, първата инстанция е извършила подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, изводите й са законосъобразни и постановеното решение трябва да се потвърди.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и с актове на Конституционния съд и Съда на Европейския съюз, както и по въпроси от значение за развитието на правото както следва: 1 „Лишава ли се от възможност ответника да се защити, ако е осъден в закрито съдебно заседание?“; 2. „Нарушава ли се процесуалния ред за издаване на съдебен акт, ако съдът не издаде разпореждане, при издаване на Заповед за изпълнение?“; 3. „Опорочава ли се акта на съда, ако не е спазена процедурата по издаване на заповед за изпълнение?“; 4.“Какъв характер има решение, което противоречи на правото на ЕС?“; 6. „Какво следва да е решение, което не отговаря на обективната действителност и правен ред?“.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.

Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащи се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност и сочи решения на ВКС и СЕС. Основанията за допускане до касационно обжалване, обаче, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид.

Във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК са формулирани въпроси, но те не удовлетворяват изискванията на чл.280 ал.1 ГПК за годно общо основание. Първият не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви по него. Вторият и третият въпрос съдържат условие, което не е било прието за установено от съда – въззивната инстанция не е приемала, че не е било издавано разпореждане, респективно че не е била спазена процедурата по издаването на заповедта – напротив, изрично е посочила, че такова е издадено /отделно от това инкорпорирането му в самата заповед не нарушава правата на насрещната страна – опр.№.300/27.03.18 по г. д.№.3842/17, ІV ГО/. Четвърти, пети и шести въпрос отново не са били предмет на обсъждане и във връзка с тях съдът не е излагал мотиви, респективно съставляват не въпроси, по които се е произнасяла въззивната инстанция, а такива към касационната.

При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. Липсата на основание за допускане до касационно обжалване прави ненужно разглеждането и произнасянето по основателността на искане за иницииране на процедура по тълкувателно дело по въпрос “законосъобразен ли е акта на съда, с който в закрито съдебно заседание осъжда ответната стана без да е дадена възможност на длъжник да представи своите аргументи срещу заведения срещу него иск и по този начин да се защити“. Само за яснота следва да се отбележи, че законът съдържа недвусмислени разпоредби относно реда, по който се издава заповед за изпълнение, възможностите за защита на длъжника и последиците от оспорването на заповедта /вкл. чл.411, чл.414, чл.415, чл.416, чл.422 и сл. ГПК/. Налице са и подробни разяснения - в тълкувателно решение №.4/18.06.2014 по тълк. д.№.4/13, ОСГТК на ВКС. Заповедното производство има за цел да се избегне по-скъпият и по-бавен исков процес – поради което и делата по издаване на заповед за изпълнение се разглеждат в закрито съдебно заседание, без призоваване на страните; при надлежно оспорване на заповедта от длъжника, обаче, заявителят следва да предяви иск за вземането си и докаже правата си в открит, публичен и състезателен съдебен процес - който предоставя пълна възможност за защита на ответника /в това число обезпечавайки му възможност за явяване в открито съдебно заседание/.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25а ал.3 НЗПП на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 50лв.

Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.41/18.03.21 по г. д.№.299/20 на ОС Разград.

ОСЪЖДА Е. С. Я. да плати на „У. Б. АД 50лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: