О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60528
гр. София, 03.11.2021 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
Л. Ц. като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 2174 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Митстрой“ ЕООД, [населено място] /преди със седалище и адрес на управление в [населено място]/ чрез процесуален представител адв. М. Г. срещу решение № 54 от 16.07.2020 г. по в. т. дело № 66/2020 г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 518 от 12.12.2019 г. по т. д. № 272/2018 г. на Окръжен съд Бургас, граждански състав в обжалваната от ответника част и „Митстрой“ ЕООД, [населено място] е осъдено да заплати на „Н и Б Технолоджи“ ЕООД, с. Първенец, общ. Родопи на основание чл. 78 ГПК сума в размер 1 300 лв., представляваща направени разноски по делото за въззивното производство. С потвърдената обжалвана част от първоинстанционно решение ответникът „Митстрой“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца „Н и Б Технолоджи“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 327 ТЗ сума в размер 23 533,12 лв., дължима за доставка на стоки по фактура № 2611 от 06.03.2018 г., ведно с мораторна лихва в размер 359,53 лв., дължима за периода от 07.03.2018 г. до 30.04.2018 г., и законната лихва, считано от завеждане на делото на 04.06.2018 г. до окончателното изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сума в размер 3 593,90 лв., представляваща направени разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, не е изложил мотиви по всички възражения, поддържани във въззивната жалба, не е изразил становище защо приема едни доказателства, а други не. Поддържа, че правните изводи на съда противоречат на доказателствата и установените въз основа на тях факти; съдът е игнорирал заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, без да изложи съображения защо не ги кредитира; не се е съобразил с доказателствената сила на неоспорения от ищеца протокол № 1/25.05.2018 г.; не е посочил въз основа на какви доказателства приема, че е възникнало договорно правоотношение и как е установил размера на продажната цена, предвид изключването на преписа на сключения на 28.10.2017 г. договор за покупко-продажба на кофражни системи от доказателствата по делото на основание чл. 183 ГПК. Излага доводи, че в противоречие с материалния закон въззивният състав е приел наличието на реално извършена доставка на всички стоки, описани във фактура № 2611/06.03.2018 г.; неправилно е приел, че протоколът не съдържа минимално изискуемото съдържание по чл. 117, ал. 4 ЗДДС; поддържа също, че нормата на чл. 117, ал. 4 ЗДДС е неприложима поради липса на доставка по чл. 117, ал. 1 ЗДДС. Според касатора липсата на доставка в пълен размер води до изменение на данъчната основа, поради което съгласно чл. 78, ал. 2, предл. 1 ЗДДС регистрираното по ЗДДС лице било длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит. Твърди, че в счетоводството на „Митстрой“ ЕООД стоките не са заприходени, дружеството не е ползвало разхода за тях. Касаторът поддържа, че съдът в нарушение на процесуалните правила е разместил доказателствената тежест, неправилно е кредитирал приемо-предавателните протоколи, не е отчел, че същите не са подписани от управителя на „Митстрой“ ЕООД, и неправилно е приел, че възражението по чл. 301 ТЗ не е заявено своевременно.
В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно, както и въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, а именно:
1. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, защо не кредитира заключението на вещото лице? - противоречие с решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 378/2009 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 248 от 16.11.2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о.
2. Длъжен ли е съдът да изследва конкретни факти, от които да може да се обоснове безспорен извод, кога търговецът е узнал за действията, извършени от негово име без представителна власт, за да направи преценка дали търговецът се е противопоставил на тези действия своевременно – веднага след узнаването? – противоречие с решение № 156 от 12.01.2015 г. по т. д. № 2989/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о.
3. Включването в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит във всички случаи ли представлява извънсъдебно признание за реалното предаване на стоките или само при родово определените вещи, при които собствеността преминава с тяхното индивидуализиране или с фактическото им предаване? – противоречие с решение № 198/13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о.
Касаторът поддържа и становище за очевидна неправилност на решението поради това, че съдът приел иска по чл. 327, ал. 1 ТЗ за основателен, без да са налице писмени доказателства, установяващи предаване на стоките. Редовността на счетоводните записвания била констатирана от вещото лице, а въззивният състав не кредитирал като доказателство протокол № 1/25.05.2018 г., с което нарушил процесуалните правила. Съдът нарушил материалния закон, като приел, че протоколът не следва да се кредитира, понеже не отговаря на изискванията на чл. 117, ал. 4 ЗДДС – норма, която според касатора не е приложима в настоящия случай.
Ответникът „Н и Б Технолоджи“ ЕООД, /ищец в първоинстанционното производство/, [населено място], общ. Родопи, чрез процесуален представител адв. Г. Т. оспорва релевираните основания за допускане на касационно обжалване и счита касационната жалба за неоснователна. Поддържа, че изложените от въззивния състав съображения за наличие на валидно правоотношение въпреки изключването на договора от доказателствата по делото са правилни и в съответствие с останалите доказателства. Твърди, че протокол № 1/25.02.2018 г. не е представен от ответника с отговора на исковата молба или с допълнителния отговор, както и че изрично го е оспорил в съдебно заседание, проведено на 13.06.2019 г.. Позовава се на процесната фактура, осчетоводена от двете страни, и на съдебната практика, обективирана в посочените от него решения, в смисъл, че дори издадената фактура да е неистинска /неавтентична/ или неподписана за получател от купувача, същата може да служи като доказателство за възникването на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка и е отразена счетоводно от двете страни, както и ако е ползван данъчен кредит.
Ответникът релевира доводи за липса на твърдените от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по посочените в изложението правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Претендира присъждане на направените разноски в касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.
Въззивната инстанция съобразно правомощията си по чл. 272 ГПК е препратила към мотивите на първоинстанционното решение и по този начин ги е инкорпорирала във въззивния съдебен акт. Приела е, че на основание чл. 183, пр. 2 ГПК представеният с исковата молба препис на договора от 28.10.2017 г. следва да се изключи от доказателствата, поради непредставяне на оригинал. Въз основа на представените приемо-предавателни протоколи, фактури и заключения на ССЕ съдебният състав е установил, че през периода 28.10.2017 г. - 30.11.2017 г. ответникът по касация „Н и Б Технолоджи“ ЕООД /ищец/ е извършил доставки за касатора „Митстрой“ ЕООД /ответник по иска/ на кофражни системи, във връзка с които са издадени фактура № 2186/30.10.2017 г. на стойност 21 273,24 лв. с ДДС, фактура № 2367/14.12.2017 г. на стойност 20 000 лв. с ДДС и процесната фактура № 2611/06.03.2018 г. за кофражни елементи на стойност 68 239,30 лв. без ДДС, а след приспадане на авансово платена сума от 34 394,37 лв. и начисляване на ДДС - за плащане на сумата от 40 613,92 лв. Констатирал е, че касаторът е извършил плащане по първите две фактури, а по фактура № 2611/06.03.2018 г. е платил сума в размер 15 000 лв. и е останал незаплатен остатък в размер 25 613,92 лв.
Въззивният съд е приел, че процесната фактура е осчетоводена от двете страни, включена е в дневниците за продажба по ДДС, ползван е данъчен кредит за съответния период и едва след близо два месеца касаторът „Митстрой“ ЕООД е съставил протокол № 1/25.05.2018 г. за несъответствие за неполучени стоки на стойност 25 533,12 лв. и е изпратил до ищеца писмо с искане за издаване на кредитно известие за намаляване на данъчната основа, с твърдение, че не били получени стоки и материали на такава стойност. В писмото и протокола не са посочени протоколите, във връзка с които е прието несъответствие на доставените стоки, нито са посочени по вид, брой и единична стойност материалите, отразени в осчетоводената от двете дружества фактура № 2611/06.03.2018 г.
Въззивната инстанция е установила, че размерът на ползвания данъчен кредит за м. юни 2018 г. от „Митстрой“ ЕООД е коригиран съгласно чл. 78, ал. 4 ЗДДС. Приела е, че поради липса на признато от насрещната страна наличие на основание за намаляване на данъчната основа по фактура № 2611/06.03.2018 г. и липса на кредитно известие, съставеният протокол и отразяването му в дневниците за продажба за м. юни 2018 г. не могат да послужат като доказателство по чл. 182 ГПК в полза на страната, позоваваща се на собствените си счетоводни записи. Въз основа на двустранно съставените приемо-предавателни протоколи от 28.10.2017 г., 31.10.2017 г., 03.11.2017 г., 18.11.2017 г., 18.11.2017 г., 30.11.2017 г. съдебният състав е направил извод, че касаторът е получил посочените в тях стоки и материали, с изключение на 60 бр. трислойни платна с размери 197 х 50 х 2.7 см. /825 бр. вместо 885 бр./, като тази разлика не участва във формирането на задължението. Позовавайки се на становището, възприето в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК съгласно цитираните решения, въззивният съд е приел, че фактурите отразяват възникнала между страните облигационна връзка, а осчетоводяването им от ответника, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Изложил е съображения, че оспорването на доставките, респективно част от материалите на стойност 25 533,84 лв. по фактура № 2611/06.03.2018 г. като основание за намаляване на данъчната основа и корекция в следващ период на ползвания данъчен кредит по ДДС, извършено след осчетоводяване на фактурата, е обвързано от изискване за минимално изискуемо съдържание на съставения от получателя протокол съгласно чл. 117, ал. 4 ЗДДС, но в настоящия случай в протокол № 1/25.05.2018 г. за несъответствие не са посочени номерът и датата на първоначалния протокол, нито стоките и материалите, за които е направена констатацията за несъответствие с посочените във фактура № 2611/06.03.2018 г.
Възражението на ответника по иска срещу протоколите от 28.10.2017 г. и 31.10.2017 г. за получени от „Н.А.П.С.“ ЕООД стоки и материали е прието за неоснователно по аргументи, изводими от сключения между „Н и Б Технолоджи“ ЕООД и „Н.А.П.С.“ ЕООД на 09.12.2016 г. договор за сътрудничество от 09.12.2016 г., липсата на осчетоводяване на получени стоки от „Н.А.П.С.“ ЕООД и показанията на свидетеля Н. Д.. Изложени са съображения за недоказване на твърдението, че лицата по протоколите от 18.11.2017 г., 03.11.2017 г. и 30.11.2017 г. са действали без представителна власт и че касаторът се е противопоставил веднага след като е узнал за извършените действия, предвид невъзможността протокол № 1/25.05.2018 г. да се кредитира като надлежно съставен по чл. 117, ал. 4 ЗДДС и непосочването на стоките и материалите, за които е съставен.
Съобразно свидетелските показания на Н. Д. /по отношение на протоколите от 03.11.2017 г. и 30.11.2017 г./ и установената практика за действие в „Митстрой“ ЕООД за предаване на стоки чрез лица, които не са пълномощници, служители или работници на дружеството, но са се явявали овластени да получат изпълнение /по отношение на протоколите от 18.11.2017 г./ по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че стоките и материалите по протоколите от 30.11.2017 г., 03.11.2017 г. и 18.11.2017 г. са получени от „Митстрой“ ЕООД. Посочила е, че с оглед стойността на фактурираните стоки по тези протоколи в размер 31 343,52 лв., оспорването на получаването на стоките и материали и по протоколите от 28.10.2017 г. и 30.10.2017 г. и невъзможността да се разграничи за кои стоки е направено възражение, че не са получени, доказателствената сила на приемо-предавателните протоколи като частни свидетелстващи документи не е оборена, като съставеният протокол № 1/25.05.2018 г. не може да се отнесе към който и да е от тях или посочените в тях стоки и материали. Поради това е прието за неоснователно и възражението, основано на съпоставката между стоките в двустранно подписаните протоколи и фактурираните по-малко количества от доставчика. Поради липсата на посочване в протокол № 1/25.05.2018 г. на стоки и материали, както и на минимално необходимо съдържание за изменение на данъчната основа по осчетоводената и включена в дневника за продажби по ДДС фактура № 2611/06.03.2018 г., е прието за недоказано основанието за съставянето му.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – когато решението е вероятно нищожно, недопустимо или очевидно неправилно. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора процесуалноправни и материалноправен въпроси са релевантни, тъй като са обусловили фактическите и правни изводи на въззивната инстанция. По отношение на тях обаче не установено допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Първият процесуалноправен въпрос е обоснован с оплакването, че съдът не е изложил никакви аргументи по т. 5 от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза относно редовността на водене на счетоводните записвания от страна на касатора /ответник по иска/ по отношение на отразяването на протокол № 1/25.05.2018 г., както и относно факта, че стоките не са отразени като получени в счетоводството на касатора. Този въпрос не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, част от която е цитирана от касатора, тъй като съдебният състав е изложил мотиви съгласно чл. 236, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съобразно правомощията си по чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, като по този начин ги е възприел като свои, обсъдил е събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка, въз основа на тях е установил правнорелевантните факти, относими към спорното право, обсъдил е доводите и възраженията на страните от значение за решаването на спора и се е аргументирал защо и въз основа на кои доказателства възприема конкретната фактическа обстановка. Въззивната инстанция е обсъдила подробно протокол № 1/25.05.2018 г. и е изложила мотиви защо счита, че не е доказано основание за съставянето му и защо същият следва да се изключи при преценка на размера на неплатената цена на доставените стоки. Правилността на решението, до което въззивният съд е достигнал въз основа на извършения анализ на доказателствата, не подлежи на проверка в производството на селектиране на касационните жалби по чл. 288 ГПК.
Вторият, посочен от касатора, процесуалноправен въпрос е във връзка с предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Съгласно константната практика на ВКС /решение № 202/06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 107/27.07.2015 г. по т. д. № 4680/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./ при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним представител или при превишаване пределите на представителната власт. Законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт, или при превишаване пределите на представителната власт, сделка/действие, с момента на узнаване на сделката/действието, като не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея/него: уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър; уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване и други. Ако бъде доказано узнаването на действията без представителна власт, търговецът, който е въвел възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна власт, следва да докаже противопоставянето и извършването му веднага след узнаване на сделката. В цитираното от касатора решение № 156 от 12.01.2015 г. по т. д. № 2989/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. съответният съдебен състав на ВКС е изложил съображения, че подлежащите на съобразяване факти, относими към доказване узнаването от страната за сключена без нейно знание и съгласие сделка, с оглед прилагане правните последици на чл. 301 ТЗ, логично са винаги последващи, а не предхождащи сключването на спорната сделка, респ. извършването на съответното действие без представителна власт. Приложението на чл. 301 ТЗ не може да се обоснове с доказателства за действия на страната, предхождащи сключването на самата спорна сделка, макар относими към елементи от сложния фактически състав по възникване на спорното правоотношение, неизчерпващ се със същите тези елементи. В конкретния случай въззивният съд съобразно константната практика е установил конкретните факти, относими към получаване на процесните доставени стоки и материали и към узнаването от страна на управителя на „Митстрой“ ЕООД, в тяхната логична последователност и въз основа на тях е направил преценка, че ответникът по иска не се е противопоставил на тези действия своевременно, веднага след узнаването. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с направените от съда въз основа на извършената преценка на събраните доказателства фактически и правни изводи, не може да обуслови допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по третия правен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпросът е решен в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., ІІ т. о., решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 103/11.07.2014 г. по т. д. № 2334/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 71/08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 228/07.01.2015 г. по т. д. № 3597/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 107/27.07.2015 г. по т. д. № 4680/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 121/21.07.2016 г. по т. д. № 1622/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 198/13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о. и други. Фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, включително предаване на вещите /стоките/, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката – вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респективно на техните представители. Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, вкл. подпис на купувача, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото, включително с извънсъдебното признание на оспорващата страна, за каквото следва да се счита вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит. Когато фактурата е осчетоводена, включена е в дневника за покупките при купувача и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. В този случай фактурата представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с константната практика на ВКС по релевантния правен въпрос.
Не е налице и предвидената в чл. 280, ал. 2 in fine ГПК /ДВ бр. № 86/2017 г./ очевидна неправилност на решението – предмет на касационната жалба. Очевидната неправилност на въззивния съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване е въведена с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК /ДВ, бр. 87/2017 г./ и по смисъла на посочената правна норма същата е налице, когато е допуснато видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен в нарушение на закона до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като то не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Предвид липсата на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд Бургас. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54 от 16.07.2020 г. по в. т. дело № 66/2020 г. на Апелативен съд Бургас, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.