ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2255 /20.07.2023 г.

Гр.София, 17.07.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

Като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов ч. гр. д.№2705/23г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца „С. И. ООД, чрез адв.В.С., срещу определение №1146 /27.04.2023г., постановено по в. ч.гр. д.№1134/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №93/07.03.2023г. по т. д.№215/2022г. на Софийски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото в частта по предявените искове по чл.75 и чл.76 от Закона за собствеността.

В срок е постъпил отговор от ответника „МТ Р. К. ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното определение.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че производството пред Софийски окръжен съд е образувано по искова молба, подадена от „С. И. ООД срещу „МТ Р. К. ЕООД, В. Й. Д. и М. В. Д., с която са предявени обективно и субективно съединени кумулативно и при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 108, чл. 75, чл. 76 и чл. 109 от ЗС, както следва: 1/главен иск с правно основание чл. 108 от ЗС – за осъждане на ответниците да му предадат владението върху следните собствени на ищеца недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Софийска, одобрени със заповед 300-5-34/15.05.2004 г. на изпълнителен директор на АК, с площ 43 750 кв. м., с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин за трайно ползване – за производство на строителни материали, конструкции и изделия, с предишен идентификатор: ***; ***; ***; ***, ведно с построените в него сгради ; 2/първи евентуален иск с правно основание чл. 75 от ЗС – в случай на отхвърляне на първия главен иск, за осъждане на ответниците да му предадат владението върху описаните недвижими имоти, осъществявано от ищеца непрекъснато повече от шест месеца – за периода от 05.06.2014 г. до 27.06.2022г. ; 3/втори евентуален иск с правно основание чл. 76 от ЗС – в случай на отхвърляне на първия главен и на първия евентуален иск, за осъждане на ответниците да му предадат владението върху описаните недвижими имоти, отнето му на 27.06.2022 г. по скрит начин; 4/ главен иск с правно основание чл. 109 от ЗС – за осъждане на ответниците да преустановят следните неоснователни действия, с които накърняват и ограничават правото на собственост на ищеца върху: а/ предприятието му „С. И. ООД и б/ върху собствената му фабрика за производство на пелети с търговско наименование Pellet4U, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], с подробно описаните действия.

При така установените факти въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 359 от ГПК, лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин.В случая се твърди, че владението е отнето на 27.06.2022г., а исковата молба е предявена на 30.11.2022г.Твърдяното отнемане на владението е преди предявяване на исковете, а не е последващ и новонастъпил факт.Предприетата от ищеца защита на правото на собственост чрез предявяване на иск по чл. 108 ЗС обхваща и защита на правомощието владение като част от съдържанието на правото на собственост.Уважаването на иска по чл. 108 ЗС ще има за последица и предаване на вещта във владение на ищеца, с което целта на иска по чл. 75 или на иска по чл 76 ЗС ще бъде постигната.Затова, при наличието на висящо производство по чл. 108 ЗС, искът по чл. 75 от ЗС или чл. 76 ЗС, предявен от същия ищец срещу същия ответник и за същия имот, се явява лишен от правен интерес.

Частният жалбоподател се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.Въпросите са следните :

1.Забраната за предявяване на владелчески иск при висящо производство по иск за собственост, обхваща ли хипотезата, когато исковете с правно основание чл.75 и чл.76 от Закона за собствеността, е предявен в условията на евентуалност с иска с правно основание чл.108 от ЗС ;

2.Една и съща ли е правната защита, която ищецът получава по иск с правно основание чл.108 от ЗС и по заявен владелчески иск и какви са правните последици от съществуването в правния мир на два взаимоизключващи се правни акта – единият, с който се присъжда възстановяване на владение на несобственик, а с другият съдебен акт се отхвърля иска за ревандикация на същия имот на този, в полза на който е възстановено владението.

При служебна проверка настоящия съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.Обжалваното определението е валидно и допустимо.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

Според т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК : „Когато формираната по приложението на непълната, неясна или противоречива правна уредба практика на ВКС трябва да бъде осъвременена, поради настъпили промени в обществените условия или изменения на законодателството, преодоляването на погрешните виждания относно прилагането на закона налага създаването на нова съдебна практика по конкретните разпоредби по реда на чл. 290 ГПК и чл. 124 ЗСВ.В тези случаи, поставеният правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, ще е от значение за развитие на правото, съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В случая не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не са налице формалните предпоставки за това по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.По приложение на разпоредбата на чл.359 от ГПК/чл.295 от ГПК-отм./ е формирана трайна и безпротиворечива практика на ВКС, която приема, че е недопустимо лице, което е предявило иск по чл.108 от ЗС по отношение на недвижим имот, да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността.Без значение е в какво съотношение са предявени двете претенции – кумулативно или евентуално.Единственото изключение е налице тогава, когато владелческият иск е основан на нови факти – отнемане на владението след предявяване на иска за собственост по насилствен или скрит начин.

Главното съображение за това е, че по предявения петиторен иск се търси защита на владението като правомощие, като част от едно субективно вещно право, поради което, ако искът бъде уважен, ищецът ще получи фактическа власт върху вещта/петиторната защита поглъща посесорната/.Ако искът бъде отхвърлен, тъй като ищецът не притежава претендираното вещно право, то той няма и право на владение.Това следва да обуслови недопустимост на последващ владелчески иск.В горния смисъл е константната съдебна практика - решение № 38 от 5.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2660/2019 г., I г. о., ГК, решение № 392 от 22.10.2010г. по гр. д. № 6/2010 г., ІІ г. о., решение № 733 от 4.11.2010г. по гр. д. № 1536/2009 г., І г. о., решение № 124 от 6.01.2017г. по гр. д. № 2188/2016г. , ІІ г. о.

Допълнителен аргумент е този, че не следва в едно и също производство да се разглеждат и решават спорове за факти и за права във връзка с владение и вещни права, тъй като това бе затруднило правилното решение на спора и забавило значително владелческата защита, която би постигнала своя ефект, само ако е своевременно предоставена.

Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1146/27.04.2023г., постановено по в. ч.гр. д.№1134/2023г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :