О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2798София, 07.10.2025 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1193/2025г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Л. Д. от [населено място] против решение № 42 от 11.02.2025 г. по в. т. д. № 589/2024 г. на Варненски апелативен съд в частта, потвърждаваща решение № 334 от 24.07.2024 г. по т. д. № 188/2023 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявеният от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] срещу касатора иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 27 200 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско +” за пътно-транспортно произшествие от 26.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 31.03.2023 г. – до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, по съображенията, развити в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, към което препраща изрично в касационната си жалба. Счита, че съдът неоснователно е ангажирал регресната му отговорност на делинквент, тъй като не са налице предпоставките на чл. 411 КЗ. Твърди, че пасивно легитимиран по предявения иск е застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а в случая по делото не е установено дали такава застраховка е съществувала за управлявания от него товарен автомобил и че той, в качеството си на водач на автомобила, работещ по трудов договор, не е отговорен за несключването на такава застраховка.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване са поставени въпросите: „1. Следва ли по договор за застраховка „Каско плюс“ първо плащането да се поиска от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ и едва тогава да се иска предявяването на регресен иск срещу делинквента П. Д.; 2. Следва ли да се изисква предявяването на регресен иск срещу делинквента П. Д., ако застраховката „Каско плюс“ е била изтекла и каква би била отговорността на Д. в такъв случай; 3. Ако е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, следва ли застрахователят по застраховка „Каско плюс“ първо да предяви иска си срещу застрахователя на водача, извършил ПТП, и едва след това да предяви регресен иск срещу виновния водач за извършеното ПТП“.

Касаторът поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като в подкрепа на първото се позовава на решение № 19 от 10.02.2011г. по т. д. № 53/2011 г. на ВКС, II т. о.

Ответникът по касация – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 09.06.2025 г. Претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу П. Л. Д. регресен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 27 200 лв., въззивният съд е приел, че са осъществени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника като причинител на непозволеното увреждане: валидно облигационно правоотношение между „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и „Пътинженерингстрой – Т“ ЕАД по имуществена застраховка „Каско +“ за собствения на това дружество лек автомобил „Ф. Т. К. , който е увреден при процесното произшествие; противоправно и виновно поведение на ответника, като водач на товарен автомобил „Р. П. и прикаченото към него полуремарке, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал. 2 ЗДвП) – несъобразяване с характера и интензивността на движението, ненамаляване скоростта на движение и неспиране при възникналата опасност за движението, а именно – възможността за причиняване на катастрофа поради верижно спиране на преднодвижещите се автомобили; настъпила вреда за собственика на лекия автомобил – тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, надлежно установена от заключението на авто-техническата експертиза; причинна връзка между процесното ПТП и щетата; извършено на 24.04.2018 г. плащане на застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил по имуществена застраховка „Каско +“ в размер на 27 200 лв.

С оглед факта на извършеното плащане на застрахователното обезщетение и предвид липсата на доказателства по делото, че към датата на произшествието товарният автомобил „Р. П. , управляван от причинителя на вредата, е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, решаващият състав е направил извод, че ищецът-застраховател по застраховка „Каско +“ се е суброгирал в правата на увреденото лице и разполага с правото да предяви регресната си претенция директно срещу делинквента, т. е. приел е, че ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск и че същият е основателен.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат преценени като обусловили изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен по задължителен за съдилищата начин в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като същите не кореспондират с мотивите на обжалвания акт. Въпросите касаят хипотезата на регресен иск на застраховател по имуществена застраховка „Каско +“ срещу делинквента, когато за автомобила, причинил пътно-транспортното произшествие, е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“, какъвто обаче настоящият случай не е. Въззивният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства за наличие на такава застраховка за увреждащия автомобил, т. е. че гражданската отговорност на неговия водач не е застрахована. Именно поради това е счел, че застрахователят по имуществената застраховка е легитимиран да насочи регресната си претенция директно към делинквента. Следователно, отговорът на поставените от касатора въпроси е обусловен от конкретните факти по делото. Ето защо, въззивното решение не е в отклонение и от цитираната от него практика на ВКС (която, макар да е постановена по приложението на чл. 213 КЗ /отм./, е релевантна и за приложението на чл. 411 от действащия Кодекс за застраховането, предвид идентичността на двете разпоредби).

Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски не може да бъде уважено предвид липсата на доказателства за извършването на такива.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 42 от 11.02.2025 г. по в. т. д. № 589/2024 г. на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: