Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Л. Г. Членове: ВЕСЕЛА НИК. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Л. Г. по административно дело № 9777/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Проучване и добив на нефт и газ" АД („ПДНГ“ АД), чрез юрисконсулт Грънчарова, против решение № 5228 от 03.08.2023 г., постановено по адм. дело № 5283/2023 г. по описа на Административен съд - София град. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на дружеството против принудителна административна мярка - т. 10 от задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), обективирано в протокол № ПР 2308703/10.04.2023 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен (Д „ИТ“ – Плевен).

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено, и постановено друго, с което да се отмени административният акт. Претендира разноски.

Ответникът по касация - Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.

Със задължително предписание по т. 10 от протокол № ПР 2308703/10.04.2023 г. на Д „ИТ“ – Плевен е наредено на „ПДНГ“ АД в качеството му на работодател, да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин за работещите, като не допуска извършването на работа на височина, да се извършва без необходимите защитни приспособления за предотвратяване на падане от височина, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).

От фактическа страна е установено, че на касатора е осъществена проверка по спазване на трудовото законодателство от служители на Д „ИТ“ – Плевен (на 09.03.2023 г. и 10.03.2023 г. - на място и в периода 09.03.2023 г.–10.04.2023 г. - по документи). Проверен е обект: база „Д. Д. , ул. “Д. Д. № 12, сервиз „Тампонажно интензификационни работи“ („ТИР“) по повод станал на 09.03.2023 г. трудов инцидент със смъртен изход с лицето Т. Д., на длъжност „Шофьор специален автомобил – тампонажник“ по трудов договор от 21.04.2007 г. и „Организатор ТИР“ по допълнително споразумение към трудов договор №121 от 31.03.2022 г. Съгласно съставения протокол № ПР 2308703 от 10.04.2023 г., на 09.03.2023 г. около 09,40 часа пострадалият Т. Д. е извършвал пропарване на автоцистерна за превоз на суров нефт с паро-подгряваща установка, като се покачва да отвори люка на автоцистерната без да е вдигнал защитното приспособление /подвижен парапет/, монтиран на автоцистерната, при което паднал от цистерната. Извършен е преглед на документите, оглед на работните места и мястото на злополуката на площадка на сектор „ТИР“ в база „Д. Д. и са снети писмени обяснения от свидетелите на злополуката. Проверяващите установяват - т. 10 от констатациите в протокола, че „ПДНГ“ АД в качеството си на работодател не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, като е допуснал извършване на работа от височина от лицето Димитров, без същият да е вдигнал защитното приспособление /подвижен парапет/, монтиран на автоцистерната за предотвратяване на падане от височина, без което не се допуска извършване на работа, в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ и във връзка с чл. 24а, ал. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ бр. 88/1999 г. – Наредба №7/1999 г.).

Административен съд - София град е потвърдил задължителното предписание, като законосъобразно - издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалния закон и съобразено с целта на закона – чл. 1 и сл. от ЗЗБУТ.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно, постановено при нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.

Според административния орган и първоинстанционния съд злополуката е свързана с неспазване на правилата за безопасност на труда – не е използвано предвиденото защитно приспособление, докато пострадалият е извършвал пропарване. В решението е посочено, че няма писмени документи за възлагане на работата на пострадалия в посочения ден и час от прекия му ръководител по длъжностна характеристика – ръководител сектор „РИС на ТИР“ – Н. С., който не се е намирал на работа в деня на злополуката. Видно от дадените писмени обяснения на Савов и уточнението на касатора в отделна молба, Савов е бил нощна смяна в предходния ден и съответно е имал почивен ден на 09.03.2023 г. От събраните обяснения на свидетелите по случая се установява, че работата е възложена на Димитров от ръководител сектор „Автотранспорт“ Б. П., който не е определен като пряк ръководител на пострадалия. С оглед на това, органът е направил извод, потвърден и от първоинстанционния съд, че работодателят не е упражнил ефективен контрол по извършването на работата, свързана с висок риск за безопасността и здравето, в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ. Съгласно тази разпоредба, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Според чл. 24а, ал. 3 от Наредба № 7/1999 г. – също цитирана в задължителното предписание, устойчивостта и здравината се контролират по подходящ начин, особено след всяка възможна промяна на височината, респективно дълбочината на работното място.

Фактическите и правни изводи на административния орган и съда не се споделят от касационната инстанция. Не е взето предвид обстоятелството, че пострадалият Димитров е работил на основен трудов договор като „Шофьор специален автомобил - тампонажник“, но по допълнително споразумение към трудовия договор е заемал и длъжността „Организатор „Тампонажно интензификационни работи“ („ТИР“), в чиято длъжностна характеристика са включени дейностите по пропарване, извършвани в деня на злополуката. Същият е бил запознат с изискванията за безопасност при извършване на тези дейности, както и с начините на обезопасяване, като в длъжностната характеристика и в наименованието на длъжността „Организатор ТИР“ е включен и елементът на организация и ръководство на тези дейности. Не се посочва от ответника по касация дали и в коя конкретна разпоредба се съдържа изискването Димитров в посоченото му длъжностно качество да извършва пропарване само под наблюдението и контрола на прекия си началник и/или на друг служител в дружеството касатор. Описаното като нарушение и респективно посочено като задължително предписание за осигуряване на ефективен контрол е твърде общо формулирано, тъй като липсва конкретизация в какво точно трябва да се изразява този ефективен контрол, въз основа на коя разпоредба от законов, подзаконов нормативен или вътрешнослужебен акт, кой, кога и при какви обстоятелства би трябвало да извършва контрола. Посочените в оспореното задължително предписание норми на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ и чл. 24а, ал. 3 от Наредба № 7/1999 г., не съдържат конкретно указание за конкретно действие или бездействие на работодателя, което да не е било спазено от него в процесния случай. Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което затруднява реализирането на правото на защита на адресата на задължителното предписание. Възпрепятства го да установи точно в какво се състои извършеното от него нарушение и съответно - точно какво е съдържанието на наложената ПАМ – какво действие и/или бездействие му се вменява в задължение да извърши или да се въздържи от извършване и въз основа точно на кой нормативен акт, тъй като формулировката „осигуряване на ефективен контрол за извършване на работа“ е много обща и следва да бъде запълнена с конкретни инструкции за действия или бездействия от страна на дружеството-касатор.

Работодателят е осигурил инструктаж и обучение на служителя, връчени са му длъжностни характеристики и е изпълнявал съответната дейност по пропарване, като е имал и ръководни функции във връзка с нея и с други дейности в сектор „ТИР“, в качеството му на „Организатор ТИР“. Безспорно се установява от доказателствата по делото и сведенията на свидетелите – служители, че пострадалият се е покачил сам на цистерната и е отворил люка й, без преди това да се е подсигурил с наличното обезопасително съоръжение. Може да се предположи по убедителен начин от наименованието, описанието на длъжността и длъжностната характеристика на „Организатор ТИР“, че на пострадалия е било известно наличието на обезопасителното съоръжение и необходимостта да го използва, респективно в качеството му на организатор – и да следи за използването му от другите работници /и /или служители.

Предвид изложеното, не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че законосъобразно на работодателя е наложена ПАМ във връзка с неизпълнение на нормативно разписаното задължение да осигурява ефективен контрол за извършване на работа от работниците и служителите, без да създава риск за здравето им - чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 24а, ал. 3 от Наредба № 7/1999 г. Както е посочил касаторът и пред първоинстанционния съд и в настоящата инстанция, на място е присъствал ръководител сектор „Автотранспорт“, видно от обясненията, събрани в административното производство. Самото пострадало лице, освен изпълнител е и „Организатор ТИР“, ръководител група, с функции да координира и контролира работата на изпълнителите. Той е бил с ръководни функции, съгласно длъжностната характеристика като е обучен да изпълнява съответната дейност. Тези факти не се обсъждат и не се опровергават по убедителен начин в оспорения административен акт и в обжалваното съдебно решение.

Предвид изложеното, налице са касационни основания за отмяната на решението като неправилно и съответно за отмяната на оспорения административен акт като незаконосъобразен.

Предвид изхода на правния спор, на касатора следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски, както следва: държавна такса - 50 лева за първоинстанционното производство и 200 лева държавна такса - за касационната инстанция, възнаграждение на юрисконсулт - по 100 лева за двете съдебни инстанции, или сума в общ размер - 450 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5228 от 03.08.2023 г. по адм. дело № 5283/2023 г. по описа на Административен съд - София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на "Проучване и добив на нефт и газ" АД, задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), обективирано в т. 10 от протокол за извършена проверка с № ПР 2308703/10.04.2023 г., издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен да заплати на "Проучване и добив на нефт и газ" АД сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ