Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове:

ПАВЛИНА НАЙДЕНОВАКАЛИНА АРНАУДОВАХАЙГУХИ Б. Й. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията П. Н. по административно дело № 9816/2023 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/

Образувано е по искане на управителя на Националната здравноосигурителна каса за отмяна на основание чл. 239, т.4 АПК на влязло в сила решение № 5178 от 16.05.2023 г. постановено по адм. д. № 8612/2022 г. по описа на Върховния административен съд, като противоречащо на решение № 5678 от 10.06.2022 г. постановено по адм. д. № 467/2022 г. по описа на ВАС.

Излага доводи, че по първото дело е прието, че притежаваната техника от лечебното заведение линеен ускорител, марка „TRUEBEAM STX“ отговаря на изискванията на КП 252.2, тъй като от назначената комплексната съдебно-медицинска експертиза вещите лица са направили заключение, че използваната техника е еквивалентна на тази по клиничната пътека, тъй като е изпълнено некопланарно облъчване, без необходимост от препозициониране на пациента, реализиране на изоцентрично и неизоцентрично облъчване, способността за насочване на терапевтичния лъч в реално време с точност под 1 мм. Изпълнено е и изискването за 6-степени на пространствено движение на лъчетерапевтична маса, специализирана дозиметрична апаратура за калибриране и анализ на лъчеви снопове за роботизирана система за стереотактична радиохирургия и фантом за определяне на геометричната точност на лъча по време на адаптирано движение с мишения обем. Прието е, че лъчетерапевтичната апаратура е еквивалентна, но не е идентична с описаната в -клиничната пътека. Това - е така, защото КП 252.2 е посочена в подзаконовия нормативен акт преди 2016 г., като вероятно за модел са били използвани и съобразени спецификациите на единствения производител в конкретния времеви момент. Посоченото нормативно изискване поставя ограничения пред лечебното заведение да въведе и използва по-модерно оборудване, което да постига еквивалентен лечебен ефект или дори по-добър такъв, което е в пряко противоречие с чл. 2, т. 2 от Закона за здравето, който гарантира на гражданите осигуряване на качествена медицинска помощ.

По второто дело е прието, че лечебното заведение притежава линеен ускорител, марка „TRUEBEAM STX“, който не разполага с 6 степенно роботизирано рамо, съгласно алгоритъма на КП № 252.2 от Приложение № 17, неразделна част от НРД за МД за 2020-2022 г. Съгласно т. 1.18 от техническата спецификация за линейния ускорител TrueBeam STx се установява, че същият притежава единствено 6-степенна кушетка, но не и роботизирано рамо със 6-степени на пространствено движение, каквото изискване изрично е записано в условията за сключване на договор и за изпълнение на клиничната пътека. Липсата на рамо със 6-степени на пространствено движение означава, че лечебното заведение не разполага с роботизирана система за стереотактична радиохирургия, отговаряща на условията, заложени в КП № 252.2 и правилно административният орган установил, че проверените 29 на брой истории на заболявания са отчетени в РЗОК/НЗОК по КП № 252.2 при наличието на липсващо медицинско оборудване и техника за извършването клиничната пътека. Изводът на експертите, че може да се постигне желаният резултат в лечението и използваната медицинска техника с еквивалентна/ а не идентична/ не изпълва критериите на посочената клинична пътека.

Обобщава, че в решението, чиято отмяна се иска е прието, че притежаваната техника от лечебното заведение линеен ускорител, марка „TRUEBEAM STX“ отговаря на изискванията на КП 252.2, като се цитира комплексната съдебно - техническа експертиза, а в решението по адм. д. № 467/2022 г., е прието, че съгласно представената т. 1.18 техническа спецификация лечебното заведение притежава линеен ускорител, марка „TRUEBEAM STX“, които притежава единствено 6 степенна кушетка, която не е 6 степенно роботизирано рамо, поради което линейния ускорител не отговаря на изискванията на КП № 252.2.

Счита, че се касае за един и същ правен спор между едни и същи страни.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост и неоснователност на искането. Представя писмено възражение.

Излага доводи, че в случая се касае за две съдебни производства, които са проведени между същите страни - НЗОК и МБАЛ С. К. но срещу два различни индивидуални административни акта, което съгласно Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълк. д. № 4/2010 г., ОСК на ВАС, изключва приложението на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения по чл. 239, т. 4 АПК. Доводите в искането, че мотивите на съда относно съответствието на апаратурата на ЛЗ с изискванията на КП 252.2, си противоречат не са основание за отмяна на влязло в сила решение. НЗОК обосновава искането си с две съдебни производства, които макар и да са проведени между същите страни - НЗОК и МБАЛ С. К. касаят жалби и съдът се е произнесъл по законосъобразността на два различни индивидуални административни акта. За неоснователно счита твърдението, че е налице един и същ правен спор. Решението от 2022 г. е постановено по повод жалба срещу заповедта за частично прекратяване на договора на ЛЗ с НЗОК, касателно изпълнение на дейности по КП 252.2., докато решението от 2023 г. е постановено по жалба срещу писмена покана за възстановяване на суми въз основа на протокол за неоснователно получени суми. Двете съдебни производства се отнасят за обжалване на различни индивидуални административни актове, които нямат тъждество помежду си, дори и развили се между едни и същи страни, което е достатъчно основание за отхвърляне на искането на НЗОК за отмяна на влязлото в сила решение от 2023 г. Претендира разноски по делото.

Искането е процесуално допустимо, подадено на 27.07.2023 г., в тримесечния срок по чл. 240, ал.1, т. 4 АПК -от деня на влизане в сила на последното решение. Разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл. 240, ал.1, т. 4 АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая решение № 5678 от 10.06.2022 г. по адм. д. № 467/2022 г. по описа на ВАС, макар и постановено между същите страни, не е за същото искане и на същото основание. Съдебните решения са постановени относно два различни административни акта и противоречието в мотивите относно съответствието на апаратурата на ЛЗ с изискванията на КП 252.2 не основание за отмяна на влязлия в сила съдебен акт.

С влязлото в сила решение № 5178 от 16.05.2023 г. по адм. д. № 8612/2022 г. по описа на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 4921 от 18.07.2022 г. по адм. дело № 5889/2021 г. по описа на Административен съд – София град и е отменена писмена покана № РД-25ПП-30/22.03.21г. за възстановяване на суми, получени без правно основание, издадена от Управителя на НЗОК / в общ размер 261000 лв./.

С решение № 5678 от 10.06.2022 г. по адм. д. № 467/2022 г. по описа на ВАС е отменено решение № 6112 от 27.10.2021 г., по адм. дело № 3933/2021г. по описа на Административен съд София-град и е отхвърлена жалбата на „АДЖИБАДЕМ СИТИ К. У. БОЛНИЦА ЗЗД АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ“ ЕООД, срещу Заповед № РД-253С-39/30.03.2021 г. на управителя на НЗОК, с която на лечебното заведение е наложена санкция „частично прекратяване на Договор № 22-4841/02.03.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване на клинични процедури с НЗОК“.

С. Т. решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълк. д. № 4/2010 г., ОСК на ВАС, разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Посочено е, че не може да се приеме, че при обжалване на различни административни актове, макар и постановени по идентични случаи и еднакви страни, е налице пълно тъждество на страни, искане и основание, както изисква законът, за да е налице приложение на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. Противоречието в мотивите на двата съдебни акта постановени при обжалване на различни административни актове не е основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Противоречието трябва да е между самите решения, а не между техните мотиви, и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. След като преценката при претендирането на определени права или възлагането на определени задължения е била изложена от административния орган в различни административни актове, то не може да бъде прието, че решенията, разглеждащи именно тези различни административни актове, са идентични. Законът поставя като изрично условие съвпадение освен в субективните предели на силата на пресъдено нещо и на обективните предели на силата на пресъдено нещо. Такава сигурност не може да е налице по отношение на други спорни въпроси като доказателствените факти по делото, поради което в нашето право не се ползват със сила на присъдено нещо мотивите на решението.

Има се предвид, че по едни и същи случаи за които са издадени два различни акта не е налице тъждество между делата от обективна страна поради което е неоснователно твърдението в искането за отмяна, че е е разрешен един и същи спор между същите страни. Двата административни акта имат връзка помежду си, но са различни, поради което противоречието в мотивите на съдебните решения постановени относно двата различни административни акта, не е основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК.

С оглед на това искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е неоснователно и следва да се отхвърли, а на ответната страна да се присъдят претендираните по делото разноски в размер на 18000 лв., за изплащането на които е представена фактура и извлечение от сметка. Не е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Като има предвид изложеното Върховният административен съд, Петчленен състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на управителя на Националната здравноосигурителна каса за отмяна на основание чл. 239, т.4 АПК на влязло в сила решение № 5178 от 16.05.2023 г. по адм. д. № 8612/2022 г. по описа на Върховния административен съд

О. Н. здравноосигурителна каса да заплати на "А. С. К. Многопрофилна болница за активно лечение" ЕООД разноски по делото в размер на 18000 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. Н. п/ К. А. п/ Х. Б. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ