О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …

София, …………………… 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 3197/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. Ш. срещу определение № 3007 от 26.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1115/2025 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 260829 от 18.12.2024 г. по гр. д. № 15755/2018 г. на Варненския районен съд за връщане на подадената от касатора срещу постановеното по делото решение въззивна жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК; делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по искане по чл. 64, ал. 2 ГПК.

Установено е, че с разпореждане № 260733 от 01.11.2024 г. на районния съд жалбата е оставена без движение като нередовна, като на подателя са дадени указания в едноседмичен срок да уточни изцяло ли обжалва решението, като при утвърдителен отговор да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 146.19 лева; да посочи в какво се състои порочността на решението; да формулира ясен и прецизен петитум, да представи два преписа от въззивната жалба за насрещните страни; указана е и последицата от неотстраняването изцяло и в срок на нередовностите, а именно връщане на жалбата.

Съобщението с указанията е връчено редовно лично на Ш. на 05.12.2024 г.

С молба от 13.12.2024 г. жалбоподателят е представил разписка за заплатена на 06.10.2024 г., т. е. в указания срок, държавна такса, две копия от въззивната жалба, уточнил е, че обжалва цялото първоинстанционно решение и е навел основания за това, като моли същото да бъде преразгледано.

В обжалваното въззивно определение е прието, че първоинстанционният съд е дал точни, ясни и правилни указания. Прието е, че изпълнението на указанията е с дата 13.12.2024 г., т. е. един ден след изтичане на срока, поради което съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК то не може да бъде зачетено и въззивната жалба подлежи на връщане на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, както е сторил първоинстанционният съд. Въззивният съд се е позовал на практика на касационната инстанция, съгласно която вземането предвид от съда на процесуални действия, извършени след изтичането на срока, е недопустимо. Делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК предвид заявено от страната искане за възстановяване на срока за изпълнение на указанията.

Касаторът намира изложените съображения за неправилни. В изложението към жалбата поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „В случай, че въззивната жалба е върната поради неплащане на държавна такса в срок на 13.12.2024 г. вместо на 12.12.2024 г., длъжен ли е съдът да я разгледа като редовна въззивна жалба, след като е подадена в определения за това срок и отговаря на всички законоустановени изисквания за това?“;

2. „Във връзка със събирането на държавна такса, като правораздавателен или финансов орган се произнася съдът?“;

3. „Представлява ли задължението за заплащане на държавна такса част от жалбата или е елемент от фактическия състав на обжалването, който е отделен от самата жалба?“.

По тези въпроси касаторът се пзовава на практика на ВКС, обективирана в определение № 611 от 12.11.2009 г. по ч. гр. д. № 625/2009 г., III-то г. о., определение № 238 от 16.10.2008 г. по ч. т. д. № 257/2008 г., I-во т. о., определение № 469 от 28.02.2024 г. по гр. д. № 248/2024 г. на І-во г. о., определение № 498 от 23.03.2023 г. по гр. д. № 3893/2022 г. на ІІІ-то г. о.

4. „Дадени ли са ясни, точни указания с разпореждането на РС - Варна и информиран ли е моят доверител за неблагоприятните последици от неизпълнението на разпореждането?“.

По този въпрос касаторът се позовава на определение № 869 от 12.12.2012 г. по ч. гр. д. № 776/2012 г. на ВКС, ІV-то г. о., и определение № 512 от 03.11.2016 г. по ч. гр. д. № 3026/2016 г. на ВКС, ІV-то г. о.

Във връзка с искането за възстановяване на срока касаторът се позовава на определение № 228 от 09.11.2016 г. по ч. гр. д. № 3682/2016 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и определение № 4282 от 24.11.2022 г. по ч. гр. д. № 4183/2022 г. на ВКС, І-во г. о.

След преценка, настоящият съдебен състав на I-во г. о. на Върховния касационен съд намира, че е сезиран с процесуално допустима частна касационна жалба, която е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на последващ инстанционен контрол определение на състав на въззивната инстанция съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Ответниците по частната касационна жалба М. Б. Г. и Дена Т. Г. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира, че предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице поради следните съображения:

По смисъла на дадените задължителни разяснения в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС (приложимо и в производствата по частните касационни жалби), за да удовлетворяват критериите на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поставените правни въпроси трябва да са обусловили решаващите правни съображения на съда по предмета на спора, да са от значение за крайния изход по конкретното дело и да почиват на приетите за установени от въззивния съд факти и обстоятелства. Не представляват правни въпроси по смисъла на посочената разпоредба тези, които са относими към правилността на обжалвания съдебен акт.

В разглежданата хипотеза първите три поставени въпроса не отговарят на посочените условия. Както е видно от данните по делото, липсата на заплатена държавна такса не е единственият повод за оставяне на подадената въззивна жалба без движение - констатирани са и други нередовности. Действително, дължимата такса е внесена на 06.10.2024 г., но изпълнението на останалите указания не е сторено в законоустановения едноседмичен срок от получаване на съобщението, т. е. до 12.12.2024 г., а на следващия ден, когато е представена и разписката за заплащането на таксата. Съответно, некоректно касаторът формулира въпросите си под условие за сезиране на съда с редовна, отговаряща на всички законоустановени изисквания, въззивна жалба, какъвто не е разглежданият случай. Освен това изпълнението в срок на указанието във връзка с таксата за въззивното производство не е достатъчно, за да се приеме, че нередовността е отстранена, тъй като указанието е в смисъл не само да се внесе дължимата такса, но и в същия срок вносният документ да се представи в съда - инак съдът трудно би узнал, че таксата е внесена. Това в случая не е сторено.

Хипотезата по настоящото дело не е идентична на разгледаните в посочените от касатора определение № 469 от 28.02.2024 г. по гр. д. № 248/2024 г. на ВКС, І-во г. о. - не е имало основание за връщане на въззивната жалба, тъй като размерът на дължимата държавна такса е бил неправилно определен, и определение № 498 от 23.03.2023 г. по гр. д. № 3893/2022 г. на ВКС, ІІІ-то г. о. – с него е допуснато касационно обжалване по въпроса дали насрещната въззивна жалба, която е върната поради незаплащане на дължимата държавна такса, може да се разгледа като отговор на въззивната жалба. Съдебната практика по определение № 238 от 16.10.2008 г. по ч. т. д. № 257/2008 г. на ВКС, I-во т. о., и определение № 611 от 12.11.2009 г. по ч. гр. д. № 625/2009 г. на ВКС, III-то г. о., с която е зачетено изпълнение на указания след срока, но преди постановяване на съдебния акт, не се споделя от настоящия съдебен състав, който се присъединява към съдебната практика, според която въпросът: „подлежи ли на връщане въззивна жалба, чиито нередовности са отстранени след изтичане на дадения от съда срок за това, но преди постановяване на разпореждането на съда за връщане на жалбата“, е намерил отговор в чл. 64, ал. 1 ГПК, който гласи, че процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, поради което няма решаващо значение за редовността на въззивната жалба кога е постановено разпореждането за връщането й; приложението на посочената разпоредба не е поставено в зависимост от момента на произнасянето на администриращия съд по въпроса отстранена ли е констатираната нередовност; основанието за приложение на санкционната последица настъпва с изтичане на срока за отстраняване на нередовностите, поради което по-късното изпълнение на указанията не санира процесуалното бездействие на страната (определение № 631 от 15.03.2024 г. по ч. т. д. № 138/2024 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 349 от 05.10.2017 г. по ч. гр. д. № 2856/2017 г. на ВКС, III-то г. о.).

Ето защо по първите три въпроса касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Не може да се допусне касационно обжалване и по последния поставен въпрос. Той е изцяло фактически и отговорът му предполага извършване на проверка по същество, каквато не е допустима в производството по предварителна селекция на касационните жалби, вкл. и по частните касационни жалби. Поради това и съдебната практика, на която касаторът се позовава във връзка с този въпрос, не може да бъде обсъждана.

Не подлежи на обсъждане и съдебната практика във връзка с чл. 64, ал. 2 ГПК, тъй като с обжалваното определение въззивният съд, след като е потвърдил разпореждането за връщане на въззивната жалба, е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по искането за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба (молба вх. № 260174 от 27.01.2025 г.).

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по частната касационна жалба следва да се присъдят разноски по водене на делото във ВКС в размер на 400 лева по договор за правна защита и съдействие № 118 от 11.08.2025 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3007 от 26.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1115/2025 г. на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА Д. П. Ш. да заплати на М. Б. Г. и Дена Т. Г. разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 400 (четиристотин лв.) лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: