Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 9871/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. С. против решение № 5211 от 02.08.2023 г., постановено по адм. д. № 2354/2023 г. по описа на Административен съд – София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София – град отхвърля жалбата на И. С. против заповед № 1983К-286/09.02.2023 г. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След подробен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът излага съображения че служителят извършва тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, поради което прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Административният акт съдържа, както фактическите, така и правните основания за неговото издаване, като в обобщената справка и становището, подробно са описани действията на Станиславов, с които същият нарушава цитираните в заповедта правила за поведения от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В заповедта изрично е налице позоваване на становището и обобщената справка, с която служителят е запознат, поради което административният акт е издаден в съответствие с предписаната от закона форма и правото на защита жалбоподателя не е нарушено.

Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание е спазена. Дисциплинарно наказващия орган образува дисциплинарно производство със заповед, съобразно изискванията на чл. 207, ал. 1 ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващия орган, с което е спазен чл. 207, ал. 2 ЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта и с правата му по чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган извършва проверка, събира доказателствата и оценя същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея, както и с материалите, събрани в дисциплинарното производство, като са му разяснени правата да даде допълнителни обяснения и възражения. Дисциплинарно разследващия орган изготвя и становище. Жалбоподателят е поканен да даде обяснения и да бъде изслушан. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.

Доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в заповедта за образуване на дисциплинарното производство е посочено, че същото е за незаконно свързване към електрическата мрежа, а не за използване на електрическа енергия, която не са заплаща в пълен размер, е неоснователно. В обобщената справка е прието, че не е установено И. С. да е осъществил незаконното свързване на електрическата мрежа на притежаваната от него къща към електрическата мрежа на „ЧЕЗ Р. Б. АД, поради което за това нарушение на същия не може да се ангажира дисциплинарната отговорност. Прието е, че същият се възползва от това свързване като употребява електрическа енергия без последвана да се отчита и заплаща в пълен размер. Както правилно отбелязва първоинстанционният съд със заповедта за образуване на дисциплинарно производство от 16.09.2022 г. е посочено, че същото се образува за неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, с което е създадено условие за непълно отчитане потреблението на електрическа енергия. Двете нарушения са неразривно свързани, фактическата обстановка е идентична, нарушението е установено по несъмнен начин, поради което не е налице основание за изменение на заповедта за образуване на дисциплинарно производство.

Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че спрямо жалбоподателят е осъществен фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че служителят извършва тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение. От събраните по делото доказателства е установено, че в къщата на И. С., находяща се в [населено място] се употребява електрическа енергия, която не преминава през уреда за търговско измерване на употребената електрическа енергия и същата не се отчита по законоустановения ред независимо, че влиза в къщата от електропреносната мрежа. Видно от приобщената в административното производство заключение на съдебна електро-техническа експертиза е, че неизмерената електрическа енергия е осем пъти повече от отчетената и съответно заплатена енергия. Установено е, че служителят знае за неправомерното присъединяване към електропреносната система, като същият сам показва на проверяващите органи мястото на присъединяване. Тези факти се потвърждават от показанията на служителите на ЧЕЗ „Р. Б. АД, извършили проверката и установили неправомерното захранване на къщата с електрическа енергия, от показанията на представителя на Федерацията на потребителите в България, присъствал на проверката, които са очевидци. Следователно служителят знае, че консумира електрическа енергия, която не се заплаща в пълен размер. С това си поведение същият нарушава етичните правила, описани в оспорената заповед. Налице е уронване и престижа на службата, тъй като служителят посочва пред проверяващите органи и присъстващите лица на проверката, че е пожарникар.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5211 от 02.08.2023 г., постановено по адм. д. № 2354/2023 г. по описа на Административен съд – София - град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ