Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 10025/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол, подадена чрез пълномощник – главен експерт юрист Й. А., против Решение № 710/04.07.2023 г., постановено по административно дело № 676/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена Заповед ДК-11-Б-1/31.03.2023 год. на Началник РДНСК - Бургас, отменяща като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 12/14.03.2023 г. на Главния архитект на О. С. за строеж : „Фотоволтаична електрическа централа с номинална мощност 29,960 кW върху терен и покриви на съществуващи сгради“ в УПИ XI, кв.8 по ПУП [населено място], област Бургас, издадено на името на „ВИ-БО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, гр.Бургас.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение и на основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Асенова по изложените съображения, с молба да бъде уважена.

Ответникът „ВИ-БО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД се представлява от адвокат Драгнев, който в съдебно заседание и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за доверителя му в размер на 1000 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Главният архитект на О. С. посредством писмен отговор и молба, депозирана от адвокат С. Г. - Трайкова считат касационната жалба за неоснователна, като излагат доводи за правилност на оспореното съдебно решение и молят същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е Заповед ДК-11-Б-1/31.03.2023 г. на Началника на РДНСК - Бургас, с която е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 12/14.03.2023г. на Главния архитект на О. С. за строеж: „Фотоволтаична електрическа централа с номинална мощност 29,960 кW върху терен и покриви на съществуващи сгради“ в УПИ XI, кв.8 по ПУ П [населено място], област Бургас.

За да отмени оспорената заповед, съдът е развил мотиви за допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, както и нарушение на материалния закон. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Събрани са относимите писмени доказателства, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания.

По делото е установено, че „Фотоволтаична електрическа централа с номинална мощност 29,960 кW върху терен и покриви на съществуващи сгради“ в УПИ XI, кв.8 , [населено място], област Бургас представлява строеж, който е реализиран на границата на два урегулирани поземлени имота. Изпълнен е върху съществуващ на място гараж и навес - реализирани по съответните строителни правила, следователно налице е вече строеж на имотната граница, поради и което това няма да повлияе на съседния имот и в конкретния случай разпоредбата на чл. 21, ал.5 ЗУТ не следва да намери приложение. Освен това, тази норма, съгласно която свързано "ниско застрояване" се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване, е относима само към основното застрояване, а не към допълващото застрояване или към такова по чл.147, ал.1, т.14 ЗУТ, както правилно е приел съдът. Този извод произтича от смисловото съдържание на нормата, както и от разпоредбата на чл. 23 ЗУТ, според която характерът на застрояването се определя от височината на сградите на основното застрояване и е съответно ниско, средно или високо. Такава разграничителна характеристика относно допълващото застрояване не е предвидена в закона, поради което изискването на чл.21, ал.5 ЗУТ, когато се касае за строеж от допълващото застрояване като процесния, не е приложимо.

Правилен е изводът на съда, оборващ второто констатирано от административния орган нарушение - изграждане на ФЕЦ в нарушение на чл. 46, ал. 2 ЗУТ. Обосновано е било прието, че в заповедта не са посочени конкретни параметри на извършеното строителство, с които според органа се надвишава допустимата височина, като тази констатация не се подкрепя и от събраните по делото доказателства.

Предвид изложените мотиви, оспореното съдебно решение е постановено при правилно приложение на материалния закон.Не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение. Релевантните за спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи.

Съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответната страна „ВИ-БО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД съдебно – деловодни разноски в размер на 1000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 710/04.07.2023 г., постановено по административно дело № 676/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол да заплати на „ВИ-БО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, [ЕИК], съдебно – деловодни разноски в размер на 1000 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ