Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя С. Ч. по административно дело № 10029/2023 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М. З., против решение № 5514/04 септември 2023 г., постановено по адм. д. № 10761/2022 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от З. Щ., О. Щ. и В. Щ., срещу заповед № РА-50-897/24 октомври 2022 г. на Главния архитект на Столична община, с която е отказано да се разреши изработването на проект за ПУП - изменение на план за регулация и застрояване (ИПРЗ) на УПИ I „за училище“, кв.58, м. кв. „Горна баня”, съставляващ ПИ с идентификатор 68134.4328.9225, с цел урегулирането му в индивидуални УПИ XVI-9225 - за ЖС; УПИ XVII - 9225 - за ЖС; УПИ XVІІІ -9225 - за ЖС; УПИ ХІХ - 9225 - за ЖС и УПИ ХХ - 9225 - за ЖС със застрояване във всеки УПИ по една или по две жилищни сгради на 3 етажа с Кк -10 м, заедно с изменение на плана за улична регулация (ИПУР) в профила на улица от о. т. 265 - о. т. 296 - о. т. 295 - о. т. 294, м. кв. „Горна баня”, за привеждане на улично-регулационната линия на УПИ I-9225 - за училище - към границите на ПИ с идентификатор № 68134.4328.9225, район „Овча купел“, по внесеното мотивирано предложение с вх. № САГ17- ГР00-2817/14 декември 2017 г. и допълнителна молба с вх. № САГ17- ГР002817(4) от 22 юни 2022 г. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна и е върнал делото като преписка на административния орган с указания по приложението на закона.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

При преценката на законосъобразността на отказа се изхожда от естеството на искането и мотивите на органа да не го уважи. Съгласно чл. 135, ал. 3 ЗУТ компетентният орган в предвидения срок със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Това изменение започва с предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, която завършва със заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект. В това производство органът проверява дали искането е направено от заинтересувани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ. Извършва се и преценка за съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място. Правното основание за изменение на ПУП не е задължителен елемент в тази предварителна фаза, но органът може да го посочи, ако са налице специални законови изисквания, които следва да бъдат спазени.

Правилно съдът е приел, че административният орган необосновано се е позовал на Наредба № РД-02-20-3/21 декември 2015 г. на МРРБ за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата, съобразно броя на населението на обслужваната територия. Същата е неприложима, тъй като заявителите са собственици на частен имот, представляващ ПИ с идентификатор 68134.4328.9225, като предвиждат проектиране за изменение на отреждането съобразно действащия ОУП, а именно - малкоетажно жилищно застрояване. Същите не предвиждат застрояване на обществени сгради от типа на тези, които са предмет на регулация на Наредбата.

Видно от приетата по делото СТЕ е, че изработеният проект напълно съответства на предвижданията на ОУП, който е приет последващо на действащата регулация от 1995 г. относно имота на заявителите и се прилага приоритетно, съгласно чл. 103, ал. 4 ЗУТ. Внесеният проект съответства на предвижданията на ОУП по всички показатели, като плътност на застрояване - 30%, коефициент за интензивност на застрояване - 1, минимална озеленена площ - 60 % и кота корниз 10 м. Заварената регулация на имота не съответства на предвижданията на ОУП относно отредената зона за застрояване. Налице е частен имот, който не е отчужден, а и не е предвиден за отчуждаване, с отреждане по ОУП - „за Жилищна устройствена зона за малкоетажно застрояване“. Установява се безспорно, че никакви мероприятия за отчуждаване не са реализирани и не е планирано да бъдат реализирани по отношение на имота. В становищата, изпратени от район „Овча купел“ е посочено, че се касае за „прилежащи на зелените площи на училището терени“. Правилно съдът е приел, че в настоящия случай се касае за самостоятелен имот, предмет на КККР, одобрена през 2009 г., със съответно нанесени данни в регистъра към КККР за собствеността му. Същият не представлява прилежащ терен, а самостоятелен обект на кадастъра в размер от 2836 кв. м. Евентуалното бъдещо застрояване на обекти от обществен характер може да бъде предпоставка за провеждане на процедура по отчуждаване на части от имоти по реда на ЗОС, но не може да е основание за отказ на процедиране на проектиране на изменения на ПУП - ПЗ и ПР, и то в съответствие с предвижданията на ОУП, както е сторено в преписката от заявителите.

Предвид гореизложеното, законосъобразно съдът е отменил заповедта и е върнал преписката на административния орган за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

Предвид изхода на настоящото производство и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 4000 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Налице е искане за редуциране поради възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, което по своята същност е немотивирано и бланкетно, направено с касационната жалба при условие на евентуалност. Иска се присъждане на минималния размер, определен в наредбата. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ, без определен материален интерес, минималното възнаграждение е 1 250 лв., който размер не е императивно определен и евентуалното редуциране на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение до минималния такъв, следва да се прецени след направено възражение и преценка за липсата на фактическа и правна сложност на спора. Законът обвързва това редуциране с изрично направено възражение от противната страна като съдът не може служебно да стори това. Това предполага основатерлност и мотивираност на искането, каквито този съд не намира.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5514/04 септември 2023 г., постановено по адм. д. № 10761/2022 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на З. Щ. с [ЕГН], О. Щ. с [ЕГН] и В. Щ. с [ЕГН] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 ( четири хиляди) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ