Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 10095/2023 г.

Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" /ДПУСЯ/, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "К. А. I" № 12, чрез пълномощника ст. юрисконсулт В. В., срещу Решение № 5449 от 21.08.2023 г., постановено по административно дело № 11233/2022 г. по описа на Административен съд София - град.

Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в касационната жалба доводи се иска отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждане на сторените в процеса разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - инспектор по Защита на населението в група "Превантивен контрол и превантивна дейност" на сектор "Превантивна и контролна дейност" към Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" – С. З. Л. С., в представена писмена защита излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 АПК, касационната жалба се явява неоснователна.

С Решение № 5449 от 21.08.2023 г., постановено по административно дело № 11233/2022 г., Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" срещу предписание по чл. 89, ал. 1 от Закона за защита при бедствия по констативен акт № КА-ПБЗН-СЗО-17-09/14.11.2022 г., издаден от инспектор по ЗН в група ПКПД към РД ПБЗН - С. З. а именно в аварийния план на язовир "Б. К. - 92", в землището на с. Б. К. общ. С. З. област С. З. а именно "Да се разработят и приложат карти на уязвимите от заливане зони в аварийния план на обекта", съгласно разпоредбите на чл. 35, ал. 2 от ЗЗБ, във връзка със спазване на изискванията на чл. 138а, ал. 1 и, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/ и чл. 57, ал. 2 и т. 4.8 от Приложение № 2 към Наредба за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние.

За да отхвърли подадената пред него жалба първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като според съда не е нарушено и накърнено правото на защита на жалбоподателя в хода на производството.

След като е обсъдил относимите разпоредби, заключението по приетата съдебно-техническа експертиза и дадените от вещото лице пояснения, съдът е достигнал до извод, че не е налице идентичност между картите по чл. 146з от ЗВ и картите по т. 4.8. от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 на Наредбата, приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че задължението за изготвяне на картите на уязвимите от заливане зони не е негово и не е споделил становището му, че липсва методика за изработването им. Според първата инстанция Наредбата не поставя изискване за наличие на конкретна методика. Съдът е счел, че дори и да се приеме, че липсва практическо указание при оформянето на тези карти, това обстоятелство не освобождава лицата от задължението за изготвянето и прилагането им към аварийния план. Първоинстанционният съд е приел, че предписанието, обективирано в констативен акт № КА-ПБЗН-СЗО-17-09/14.11.2022 г., е законосъобразен административен акт и поради липсата на отменителните основания по чл. 146 АПК следва да бъде потвърдено. Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото от фактическа страна е установено, че съгласно Акт за публична държавна собственост № 9907/29.06.2020 г. ПИ с идентификатор 06197.50.92 съгласно КККР, находящ се в землището на с. Б. К. общ. С. З. област С. З. с НТП „язовир“ е предоставен за управление на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири". От доказателствата по делото се установява, а и не се спори, че язовир "Б. К. - 92", в землището на с. Б. К. общ. С. З. област С. З. е класифициран от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от ЗВ. На 14.11.2022 г. инспектор по ЗН към сектор ПКД при РДПБЗН - С. З. на осн. чл. 87 от ЗЗБ извършил проверка на язовир "Б. К. - 92", резултатите от която са обективирани в констативен акт № КА-ПБЗН-СЗО-17-09/14.11.2022 г. Установено е, че за обекта е бил разработен авариен план, утвърден от членове на ЕТС, съгласно заповед № РД-26/21.01.2021 г. на ИД на ДПУСЯ, и приет с протокол ЕТС № 21(1)/21.03.2021 г. В утвърдения план обаче не са били изготвени и приложени карти на уязвимите от заливане зони, съгласно изискванията на чл. 35, ал. 2 от ЗЗБ във вр. с чл. 138а, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ и чл. 57, ал. 2 и т. 4.8 от Приложение № 2 към Наредбата. Предвид установената липса и на осн. чл. 89 от ЗЗБ проверяващият е издал преписание за разработване и прилагане на карти с уязвимите от заливане зони. Констативен акт № КА-ПБЗН-СЗО-17-09/14.11.2022 г. е връчен на представител на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", който е подписал акта и е посочил, че "няма изготвена методика за исканите карти". За изясняване на релевантните за делото обстоятелства е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът е кредитирал изцяло.

При постановяването на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, след преценка на доказателствата, съдът е достигнал до законосъобразни изводи за неоснователност на оспорването.

Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че държавното предприятие е в невъзможност да изпълни задължителното предписание, поради изначална липса на изготвени карти на уязвимите от заливане зони и на утвърдена от компетентен орган методика, по която те да се изготвят, както и че задължението на собствениците за изготвяне на авариен план с нормативно определено съдържание, което включва в себе си прилагането на такива карти, не означава, че именно собствениците трябва да изготвят тези карти.

Съгласно чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/, при осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания, които органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да изпълняват. В разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/, издадена на основание чл. 141, ал. 2 от Закона за водите, е посочено, че собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закона за водите и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите.

Съгласно чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗЗБ и чл. 138а, ал. 1 и 2 от Закона за водите, като специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите се определят с Наредбата. Съобразно т. 4.8. от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата, аварийният план съдържа карти на уязвимите от заливане зони, които се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите. Степента на потенциална опасност се определя съгласно Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2 от Наредбата, като в настоящия случай язовир "Б. К. - 92", находящ се в землището на с. Б. К. община С. З. област С. З. е класифициран като язовир от първа висока степен на потенциална опасност.

Както правилно е приел първоинстанционният съд не съществува идентичност между картите по чл. 146з от Закона за водите и картите по т. 4.8. от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Картите по чл. 146з от Закона за водите касаят райони под заплаха от наводнения и райони с риск от наводнения, въз основа на същите се съставят планове за управление на риска от наводнения на ниво район на басейново управление на водите за районите по чл. 146г, ал. 1, както и за районите по чл. 146б, ал. 1, т. 2, картите се съставят по методиката по чл. 187, ал. 2, т. 6 от ЗВ, актуализират се и се преразглеждат от директора на съответната басейнова дирекция. Картите по т. 4.8. от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 на Наредбата са относно уязвими от заливане зони, изготвят се за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите, част са от аварийния план на язовира и се изготвят от собственика/оператора на язовира. Съгласно посоченото в т. 4.8. от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия, като тези карти са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Логическата последователност води до извода, че първо се изготвят аварийни планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект, а след това се съставят планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. След като язовир "Б. К. - 92" е класифициран от първа висока степен на потенциална опасност, собственикът/операторът (в процесния случай държавното предприятие, на което е предоставено управлението на язовира) е задължен да изготви авариен план за обекта, като изготви и приложи към същия и карта на уязвимите от заливане зони.

Ирелевантно е възражението на жалбоподателя за липса на методика за изработване на картите по т. 4.8. от Приложение № 2 към Наредбата. Липсата на такава методика не води до отпадане или освобождаване от изпълнение на задължението на собственика/оператора за изготвяне на карта на уязвимите от заливане зони. От друга страна, наличието или липсата на единна методика касае по-скоро класификацията на язовирите по степен на потенциална опасност, която за язовир "Б. К. - 92" е приключила с категоризирането му като такъв от първа висока степен на потенциална опасност. Освен това, за собственика/оператора е налице възможността да изисква, с оглед нормативно вменените му задължения, от съответните държавни органи необходимата му информация, за да постигне съответствие на аварийния план с всички законови изисквания, включително с тези по т. 4.8. от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата. Още повече, че видно от заключението по приетата по делото СТЕ съществува техническа възможност за изготвяне на карти на уязвимите от заливане зони и такива карти са изготвяни, включително за язовири в община С. З.

В този смисъл е и константната съдебна практика на VІ отд. на ВАС по сходни казуси, съдържаща се в решение № 2752 от 07.03.2024 г. по адм. д. № 6467/2023 г., решение № 1729 от 14.02.2024 г. по адм. д. № 4334/2023 г., решение № 1486 от 08.02.2024 г. по адм. д. № 5308/2023 г., решение № 1305 от 06.02.2024 г. по адм. д. № 4641/2023 г., решение № 402 от 15.01.2024 г. по адм. д. № 6576/2023 г., решение № 11435 от 22.11.2023 г. по адм. д. № 2766/2023 г., решение № 9927 от 19.10.2023 г. по адм. д. № 4519/2023 г., решение № 10451 от 01.11.2023 г. по адм. д. № 4644/2023 г., решение № 7959 от 18.07.2023 г. по адм. д. № 3721/2023 г. и др.

Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не с нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция.

Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. Ответникът по касация също е претендирал присъждане на разноски, но не са представени доказателства за направени такива и списък на разноските, както и не е представляван от юрисконсулт, поради което не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5449 от 21.08.2023 г., постановено по административно дело № 11233/2022 г. по описа на Административен съд София - град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ