Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 10194/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Българска народна банка - гр. София срещу Решение № 605 от 03.02.2023 г., постановено по адм. д. № 6575/2017 г. по описа на Административен съд – София-град В ЧАСТТА МУ, с която Българска народна банка е осъдена да заплати на Т. Т. от гр. Благоевград обезщетение за имуществени вреди в размер на 4158,10 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“АД в срок от пет работни дни съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл.1, пар.3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в атакуваната от него част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявената от Т. Т. срещу БНБ искова претенция със законните последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Българска народна банка, се представлява от юрк. С., която поддържа касационната жалба на доверителя си и излага твърдения за неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив по съображения, подробно развити в касационната жалба и представена писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касационна жалба, Т. Т., не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

АССГ е сезиран с искова молбаq предявена от Т. Т. от гр. Благоевград срещу Българска народна банка, с която ищцата като вложител в „Корпоративна търговска банка“ АД претендира от ответника обезщетение за имуществени вреди в размер на 6 378,66 лв., съставляващи равностойността на законната лихва върху вложенията ѝ в КТБ в размер от 144 902,82 лв., дължимо за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., причинени й от незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от имащата директен ефект разпоредба на чл. 1, 3 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30.05.1994 г. относно схемите за гарантиране на влоговете, изразяващо се в неизвършването своевременно на констатация за „неналичен депозит“.

Със съдебното решение АССГ е осъдил БНБ да заплати на Т. Т. обезщетение за имуществени вреди в размер на 4158,10 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“АД в срок от пет работни дни съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл.1, пар.3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва от 07.11.2019 г. до окончателното плащане; отхвърлил е иска в останалата му част за разликата над 4158,10 лв. до пълния предявен размер от 6 378,66 лв. и е осъдил БНБ да заплати на ищцата сумата от 210 лв. разноски по делото.

Съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив като необжалвано е влязло в сила.

За да постанови решението си в осъдителния му диспозитив / само в която част решението е обжалвано /, АССГ е приел за доказани сочените в исковата молба факти - ищцата е имала договор за безсрочен депозит в КТБ; на 20.06.2014 г. на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с решение №73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 27.10.2014 г. БНБ внася в НС доклад за ситуацията в КТБ и предприетите действия; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ, Фондът/ започва изплащане на същите, като гарантираният депозит от 144 902,82 лв. е изплатен на ищцата на 04.12.2014 г.

АССГ е приел, че в случая е сезиран с иск за вреди от неправомерното неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период, вкл. до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателства, като именно това /наред с обстоятелството, че нарушената разпоредба е безусловна, ясна и прецизна/ е причината ищцата да основе исковата си претенция на прякото й действие - по-точно на последното изречение от нормата, съгласно което компетентните органи установяват, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи колкото се може по-скоро, но не по-късно от 5-дни след като компетентните органи са се уверили за първи път, че дадената кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на РБългария в случая разпоредба на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/, БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за“ неналични депозити“, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. По горните съображения АССГ е заключил, че е сезиран с иск за имуществени вреди, които се претендират от незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон – в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/-задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Неизпълнението на това задължение, пряко произтичащо от правото на Общността, представлява „ достатъчно съществено нарушение на общностното право“, доколкото разпоредбата на чл.1, параграф 3, б.i от Директивата създава императивни правила за държавите –членки за предприемане на определени действия и представлява правна норма, целяща на частноправните субекти да се предоставят права, които да позволят на вложителите предявяване на искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите.

За да уважи частично предявения от Т. Т. иск за имуществени вреди, АССГ е приел, че за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. са налице всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон, реално претърпени вреди от вида на твърдените и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и установеното незаконосъобразно бездействие. Според АССГ още на 20.06.2014г. / датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор / ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на „Корпоративна търговска банка“АД, т. е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им – 25.07.2014 г., който е първият работен ден след изтичане на 20 дни, броени от изтичането на 5-дневния срок по чл.1, параграф 3, б.i от Директивата.

За да определи дължимия размер на претендираното обезщетение, АССГ е съобразил обстоятелството, че периодът, за който се дължи обезвреда за забава е 25.07.2014 г. – 05.11.2014 г., поради което размерът на обезщетението възлиза на 4158,10 лв. По горните съображения АССГ е осъдил БНБ да заплати на Т. Т. сумата от 4158,10 лв.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Правилни са изводите на АССГ за допустимост на иска, за квалификация на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за насочването му срещу надлежен ответник – БНБ, която при осъществяване на вменените й правомощия по надзор върху дейността на търговските банки упражнява властнически правомощия, за предявяване на иска пред надлежния съд.

Искът за вреди се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: „неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми.

По силата на императивната и директно приложима на територията на Р. Б. в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата) БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган дължи активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за “неналични депозити“, от който момент текат и задължителните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. Налице е незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон – в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на „Корпоративна търговска банка“, т. е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за „съответния компетентен орган“.

В случая, постановявайки Решение № 73/20.06.2014г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл.1, 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.).

Следва да се вземат предвид и постановените в хода на производството по делото решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Така съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на правото на Съюза.

Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищцата е начислявана договорна лихва от КТБ. Действително в хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху процесния депозит, както и че в размера от 144 902,82 лв., изплатен на ищцата, е включена както главница, така и договорна лихва за периода 30.06.2014г. до 06.11.2014г. Същата лихва обаче не следва да се приспада от претендираното обезщетение, както предвид различния й характер и произход, така и предвид обстоятелството, че същата е начислявана за част от исковия период. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период и имат характера на граждански плод на капитала.

Не могат да бъдат споделени доводите на касационния жалбоподател за неоснователност на предявения иск, основани на т. 1 от Решение С-501/18 на Съда на Европейския съюз, съгласно която Директива 94/19/ЕО не дава основание да се приеме, че вложителят в банка има право на обезщетение за вреди, причинени от забавено изплащане на гарантирания размер на депозитите. В т. 6 от същото решение съдът приема, че принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават съда, сезиран с иск за обезщетение, формално основан на национална норма за отговорността на държавата за вреди от административна дейност, но в подкрепа на който се твърди нарушение на правото на Съюза вследствие на такава дейност, да квалифицира служебно този иск като предявен на основание член 4, параграф 3 ДЕС, стига приложимите разпоредби на националното право да не са пречка този съд да разгледа твърденията за нарушение на правото на Съюза, изтъкнати в подкрепа на този иск.

Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищцата започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение.

Размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 144 902,82 лв. за периода 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г., възлиза на сумата от 4158,10 лева при извършеното изчисление. Ето защо обжалваното решение в частта му, с която е уважен предявения иск за тази сума и период като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 605 от 03.02.2023 г., постановено по адм. д. № 6575/2017 г. по описа на Административен съд – София град В ЧАСТТА МУ, с която Българска народна банка е осъдена да заплати на Т. Т. от гр. Благоевград обезщетение за имуществени вреди в размер на 4158,10 лв. /четири хиляди сто петдесет и осем лева и десет стотинки/, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА