Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. К. Членове: П. П. А. Р. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя Т. К. по административно дело № 10200/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ) с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, на [улица]I [номер], против решение № 5509 от 04.09.2023 г., постановено по адм. д. № 1714 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, като релевира всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Ответните страни Л. Т., на длъжност главен инспектор в Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях Ю. Б. към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор ([Фирма 2]) и А. И., на длъжност началник на Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях Ю. Б. към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при[Фирма 2], в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, оспорват касационната жалба, като неоснователна. Искат атакуваното решение да бъде оставено в сила, като правилно. Претендират разноски за настоящото производство.

Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, е отхвърлена жалбата на ДПУСЯ срещу предписанието по т. 2.1. от Констативен протокол (КП) № 01-01-202/11.11.2022 г., съставен от инж. Л. Т., на длъжност главен инспектор в Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях Ю. Б. към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при[Фирма 2] и инж. А. И., на длъжност началник на Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях Ю. Б. към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при[Фирма 2]. Обективираното в т. 2.1. от този КП предписание е да се възстанови, в срок до 28.02.2022 г., експлоатационното състояние на спирателния кран на основния изпускател на язовир Мамал дол/Корница 74, находящ се в землището на [населено място], О. Г. Д. област Благоевград.

Административният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 10.11.2022 г. представители на Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при[Фирма 2], в присъствието на представител на ДПУСЯ, са извършили проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир Мамал дол/Корница 74, находящ се в землището на [населено място], О. Г. Д. предоставен за управление на ДПУСЯ.

За проверката е съставен КП № 01-01-202/11.11.2022 г. (л. 13-14 от адм. дело № 1714/2023 г. по описа на Административен съд София-град), в който са направени следните констатации за състоянието на язовирната стена и съоръженията към нея: Корона земна, затревена; Въздушен откос земен, затревен, наличие на филтрация в петата на въздушния откос; Воден откос земен, затревен; Преливник двуслойна гофрирана тръба Ф300, осигурена проводимост; Бързоток земен канал след преливника; Енергогасител бетонова шахта; Основен изпускател стоманена тръба; Затворен орган спирателен кран, неизправен, запушен с дървена тапа.

Въз основа на констатациите са дадени преписания по техническата документация Да се представи на[Фирма 2] протокол от преглед на техническото състояние на основния изпускател (предписание 1.1.), както и по осъществяване на безопасна техническа експлоатация Да се възстанови експлоатационното състояние на спирателния кран на основния изпускател (предписание 2.1.). Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката, както и от инж. К. П., специалист Хидроинженер към териториалното поделение (ТП) на ДПУСЯ за областта.

Констативен протокол № 01-01-202/11.11.2022 г. е изпратен на изпълнителния директор на ДПУСЯ с писмо, изх. № 85-01-1825/20.12.2022 г. л. 11-12, пак там.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд София-град е приел, от правна страна, че оспореното предписание е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ), в съответствие със законоустановените изисквания (чл. 59, ал. 2 АПК) за форма и мотивираност на административния акт и при спазване на административнопроизводствените правила. Определил е характера на предписанието като такова за спазване на изискванията за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, за които изисквания е посочил, че попадат в приложното поле на Наредбата по чл. 141, ал. 2 ЗВ. Счел е, че са налице и материалноправните предпоставки за издаване на процесното предписание констатация, при надлежно извършена проверка, че спирателният кран на основания изпускател на язовира е неизправен, т. е. неспазване на изискванията за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях; удостоверяване на този факт в КП № 01-01-202/11.11.2022 г., ползващ се с материална доказателствена сила; подписване на протокола, без възражения, от представител на ДПУСЯ. Мотивирал се е, че, доколкото неизправното техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях е пряко свързано с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на същите, поражда задължения за техните собственици да изпълняват дадените от контролните органи предписания. Допълнил е, че язовир Мамал дол/Корница 74 е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност. С тези мотиви, е постановил обжалвания съдебен резултат.

Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните от касационния жалбоподател основания за отмяната му.

Делото е попълнено с необходимия доказателствен материал за извършване на правилна преценка относно законосъобразността на оспореното предписание и е изяснено от фактическа и правна страна. Административният съд е анализирал подробно нормите на материалния закон, относими при издаването на предписания от страна на председателя на[Фирма 2] или от упълномощени от него лица. Актът, в който е обективирано оспореното предписание, е издаден от административен орган и съдържа разпоредителна част, с която на ДПСУЯ, като задължено лице, е разпоредено активно поведение, като му е даден съответен срок за изпълнение и му е указано да докладва за това изпълнение на[Фирма 2]. Направеното волеизявление е с властнически характер и създава конкретно задължение за адресата си. Ето защо, оспореното предписание представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ.

Неоснователни са доводите на касатора, че председателят на[Фирма 2] или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен протокол № 01-01-202/11.11.2022 г. е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, т. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ. С. З. № А-776/22.12.2021 г. на председателя на[Фирма 2] са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта, да дават предписания на собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на[Фирма 2]. Съобразно нормата на чл. 140, ал. 2, т. 1 ЗВ, контролът за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 се извършва от председателя на[Фирма 2] или от оправомощени от него длъжностни лица за дейностите по т. 8, а именно изпълнение на мерки за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на[Фирма 2] или оправомощените от него длъжностни лица право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон и Наредбата по чл. 141, ал. 2 ЗВ Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредба/та).

Основен предмет на дейност на ДПУСЯ е комплексното управление на язовири публична и частна държавна собственост, в т. ч. дейностите по чл. 141, ал. 1 ЗВ, както и всички задължения за собственици на язовири, регламентирани в ЗВ (чл. 22, ал. 1 от Правилник за устройството и дейността на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (Правилник/а)). Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Правилника, при осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по чл. 138б и предоставяните по чл. 139а, ал. 5 ЗВ. Безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците (чл. 25, ал. 2 от Наредбата). Не се спори по делото, че на ДПУСЯ са предоставени права за управление и стопанисване на язовир Мамал дол/Корница 74 и съоръженията към него.

Съгласно ЗВ язовирите се класифицират в три степени на потенциална опасност, в зависимост от възможно най-лошите последици от освобождаването на съхраняваните в язовира води поради разрушаване или неправилна експлоатация на язовира: първа висока степен на потенциална опасност; втора значителна степен на потенциална опасност и трета ниска степен на потенциална опасност. По делото се установява (л. 56 от първоинстанционното дело), че язовир Мамал дол/Корница 74 е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност.

Една част от обществените отношения, които ЗВ урежда, са тези, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Както правилно се е мотивирал първоинстанционният съд, преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Възникването на непосредствена опасност може да е в резултат на действие или бездействие на собственика на съответния неизправен язовир, поради което сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, поражда задължения за техните собственици да изпълняват дадените предписания от контролните органи.

Оспореното предписание по т.2.1., обективирано в КП № 01-01-202/11.11.2022 г., съставен от длъжностни лица в Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях Ю. Б. към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при[Фирма 2], е издадено във връзка с техническото състояние на язовир Мамал дол/Корница 74, стопанисван от ДПУСЯ, и цели предприемане на действия за осигуряване на безопасна техническа експлоатация на съоръженията към язовирната стена. Както се посочи в мотивите на настоящото решение, безопасната екслоатация на язовирите съставлява гаранция за опазване на живота и здравето на населението и за предотвратяване възникването на значителни материални щети. Упражнявайки правата и изпълнявайки задълженията на собственик на язовирната стена на процесния язовир и на съоръженията към нея, ДПУСЯ е длъжна да ги поддържа в изправно техническо състояние, гарантиращо безопасна експлоатация и предотвратяващо настъпването на неблагоприятни, вредни последици. Съгласно чл. 190а ЗВ, предписанията, които дава председателя на[Фирма 2] или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 от с. з., се адресират към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. Както изрично предвижда чл. 190а, ал. 2 ЗВ, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 от с. р. и по чл. 138а, ал. 3, т. 5.

Неоснователно е касационното оплакване за нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК от страна на административния орган. Законът за водите не предвижда специален ред за извършването на проверката от оторизираните длъжностни лица на[Фирма 2]. След като инж. К. П. е служител на ДПУСЯ, е правно ирелевантно от гледна точка на образуването на конкретното административно производство, дали спрямо същия има учредена нарочна представителна власт от ДПУСЯ. Служителят е присъствал на проверката по отношение на техническото и експлоатационно състояние на язовир Мамал дол/Корница 74, приключила с издаването на оспореното предписание, подписал е констативния протокол от проверката и, видно от същия, не е направил възражения по него. При това положение ДПУСЯ е уведомена за извършената проверка, респ. неоснователно е да се твърди, че касационният жалбоподател не е бил уведомен за започналото административно производство. Право на проверената институция е да определи лицето, което ще присъства при извършването на проверката и да направи преценка относно квалификацията на това лице, която ще му позволи компетентно да участва в нея.

Неоснователно се явява и твърдението в касационната жалба за нарушение на формата при издаване на административния акт. Същият е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактическите основания за неговото постановяване. Това, че не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва, не опорочава акта, тъй като, на основание чл. 140, ал. 1 АПК, когато в административния акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок се удължава на два месеца. Тази разпоредба гарантира правото на защита на засегнатите от административния акт лица, като им дава възможност да упражнят правото си на жалба в рамките на един значително по-дълъг срок.

Вътрешно противоречиви са доводите на касатора за нищожност на частично оспорения индивидуален административен акт поради поставянето му от административния орган в невъзможност да изпълни предписанието по т.2.1. от КП № 01-01-202/11.11.2022 г. Действително допусната е техническа грешка от надлежно оправомощените длъжностни лица при[Фирма 2], изрязяваща се в погрешно изписване на годината в датата на срока, до който ДПУСЯ е следвало да изпълни оспореното предписание 28.02.2022 г., вместо правилната 28.02.2023 г. Тази техническа неточност, предвид наличието на изискуемите реквизити по АПК за индивидуален административен акт, издаден в писмена форма, не е равносилно на липса на форма, респ. не обосновава извод за нищожност на оспореното предписание.

Невярно е твърдението, че касаторът е научил за предписанието почти една година след изтичане на крайния срок за неговото изпълнение. Предвид присъствието на негов служител на проверката на техническото и експлоатационно състояние на язовир Мамал дол/Корница 74 и съоръженията към него, завършила с КП № 01-01-202/11.11.2022 г., същият е уведомен, че такова предписание му е дадено с подписването на протокола от този служител. Независимо от това, дори да се приеме, че този служител не е информирал ДПУСЯ за осъществената проверка (каквито твърдения и данни по делото няма), то посоченото от касационния жалбоподател, че е уведомен за предписанието с писмо на[Фирма 2], получено на 05.01.2023 г. и данните по делото (л. 11-12; л. 18-19 от първоинстанционното дело) за датите на изпращане, получаване и входиране на това писмо (изх. № 85-01-1825/20.12.2022 г.) опровергават твърдението, че ДПУСЯ е научила за оспореното предписание след изтичане на крайния срок за изпълнението му.

Така направения анализ на доказателствата по делото обосновава извод, че, ако ДПУСЯ е искала да изпълни предписание по т. 2.1. от КП № 01-01-202/11.11.2022 г., тя е разполагала с повече от месец и половина възможност за това.

Предвид изложените доводи, контролните органи на[Фирма 2] са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл. 118 от Наредбата и след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая (чл. 35 АПК), при наличието на данни за информиране на задълженото лице ДПУСЯ, са изготвили и дали законосъобразно предписание по т. 2.1. от КП № 01-01-202/11.11.2022 г.

Поради горното не са налице сочените касационни основание за отмяна на обжалваното решение и същото, като правилно, следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на касатора не се следват разноски и искането му в този смисъл следва да се остави без уважение. На ответника по касация, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100.00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5509 от 04.09.2023 г., постановено по адм. д. № 1714 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири със седалище и адрес на управление в София, на [улица]I [номер] да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор със седалище и адрес на управление в София, на [улица] сума в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА