Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 10204/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Б. П. от гр. София, чрез процесуалния представител адв. П., срещу Решение № 4512 от 06.07.2023 г., постановено по адм. дело № 2646/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № СП-012 от 16.02.2023 г. на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ и е осъден да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – необоснованост и неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се уважи първоинстанционната жалба, както и се присъдят разноски по делото.

Ответникът – председател на КРС, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Б. П., против заповед № СП-012 от 16.02.2023 г. на председателя на КРС, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 100, ал. 1 и чл. 97 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното му правоотношение на длъжността „младши експерт“ в отдел „Наземни мрежи“ в Дирекция „Управление на ограничен ресурс“ към КРС, поради дисциплинарно уволнение. В мотивите на заповедта е посочено, че с поведението си в разпространен в социалните мрежи видеоклип, в който Б. П. е заснет и показва, че с действията си последният търси интимен контакт с непълнолетно лице, служителят е извършил нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗДСл и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/, за което следва налагане на наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - уволнение.

За да отхвърли жалбата срещу процесната заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в предвидената форма по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, включително с описание на извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Съдът приема също така, че заповедта е издадена при спазване на процедурата по чл. 95, ал. 1 – ал. 4 и чл. 96, ал. 1 – ал. 4 от ЗДСл и на установения срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, както и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Съдът не споделя защитната теза на жалбоподателя, че дисциплинарното обвинение не може да се основава на разпространения в социалните мрежи клип, доколкото служителят не отрича съществуването на клипа и той е средството, чрез което до дисциплинарно-наказващия орган е достигнала информация за определено негово поведение. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че жалбоподателят е допуснал, макар и в частна кореспонденция, да посочи сферата, в която работи и това да стане масово достояние, а именно, че е „държавен служител в сферата на телекомуникациите“, както и че размяната на интимна информация чрез чат в Интернет сайт, особено в сфера, чувствителна за обществото и граничеща със забраненото от закона, безспорно представлява поведение в обществения живот, което служителят е длъжен да съобразява по силата на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл и чл. 17, ал. 1 от КПСДА. Според съда е без значение достоверността на изнесените в клипа данни, доколкото в обществото ни ежесекундно се консумира непроверена електронна информация, както и че факт е, че държавен служител е допуснал чрез интернет контактите си да стане публично известна информация, че е възможно „държавен служител в сферата на телекомуникациите“ да е установил контакт с непълнолетно лице с намеци за интимни отношения с него, като дали тази информация е вярна или не, е въпрос на проверка и преценка от съответните компетентни органи, какъвто дисциплинарнонаказващият орган безспорно не е. Съдът приема още, че с поведението си от 08.02.2023 г. и станалите известни във връзка с него факти и обстоятелства жалбоподателят е допуснал частният му живот, безспорно защитен от разпоредбите на чл. 32 и чл. 34 от Конституцията на Република България, да стане публично известен, което е друга конституционно защитима ценност. Според съда независимо, че по силата на чл. 41, ал. 1 от Конституцията всеки има право да търси, получава и разпространява информация, евентуалното нейно нарушение от лицата заснели клипа, не заличава факта, че в обществото е станала публично достъпна и известна определена информация относно конкретен държавен служител, т. е. ако Б. П. нямаше профил в сайта „[интернет адрес]“ и не беше осъществил чрез него контакт с лице с неустановена самоличност, при който контакт си е позволил да сподели сферата, в която работи, не би се стигнало до събитията от 08.02.2023 г. Тези негови действия имат целенасочен и волеви характер, поради което съдът приема за безспорна субективната страна на нарушението под формата на умисъл. При съобразяване с указанията, дадени в Тълкувателно постановление № 3/2007 г. по тълк. дело № 4/2007 г. на ОСС на ВАС, а именно, че не е задължително престижът на службата вече да е уронен, а е достатъчно поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в държавната институция, което да се отрази негативно на нейния авторитет, съдът приема, че поведението на жалбоподателя на 08.02.2023 г. и станалите известни във връзка с него факти и обстоятелства, правилно се квалифицирано като поведение, уронващо престижа на службата, респ. като нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл и чл. 17, ал. 1 от КПСДА, при което жалбоподателят е позволил едно обществено нетърпимо и морално укоримо поведение да се свърже с „държавен служител в сферата на телекомуникациите“. Според съда в случая следва да се даде превес на тежестта на конкретното нарушение на етични норми, свързани с престижа на държавната служба, поради което преценката на органа да наложи най-тежкото по степен наказание е правилна и законосъобразна. Въз основа на изложено съдът приема, че като е достигнал до извод за наличие на основание по чл. 89, ал. 2, т. 5, във вр. чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и основание по чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, административният орган е постановил оспорената заповед при правилно приложение на закона. В конкретния случай съдът не приема, че е нарушен и баланса между частен и обществен интерес, като липсват данни за засягане на права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на законовата цел при невъзможност за налагане на друга, по-лека дисциплинарна мярка съобразно обществения интерес да не се допуска нарушаване на правата и интересите на другите граждани в обществото. Поради това съдът намира са неоснователни доводите на жалбоподателя за несъответствие на акта със законовата цел по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването, същата е съответна на особените изисквания за форма и съдържание на акта по чл. 97, ал. 1 и чл. 108 от ЗДСл. Правилно съдът е приел също така, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че при налагане на дисциплинарното наказание е спазен срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за противоречие със закона на изводите на съда относно спазването на административната процедурата по издаване на оспорената заповед. Както и правилно приема административният съд, липсата на изричен акт за образуване на дисциплинарното производство в конкретния случай не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото служителят не е бил лишен от правото да разбере в какво се изразява повдигнатото му обвинение, както и от възможността своевременно да организира защитата си срещу него. В този смисъл по делото безспорно се установява, че на служителя е дадена възможност да организира защитата си, същият е запознат с преписката и е изслушан от дисциплинарния съвет на 15.02.2023 г., както и му е предоставена възможност да даде писмени обяснения и бъде изслушан от дисциплинарно-наказващия орган, от която и възможност служителят се е възползвал. Обстоятелството, че дадените от служителя писмени обяснения не са били обсъдени от дисциплинарно-наказващия орган в оспорената заповед също не сочат на съществени процесуални нарушения, като в тази връзка следва да се има предвид, че изрично в заповедта органът се е позовал на установено противоречие между дадените от служителя обяснения пред дисциплинарния съвет и последващите писмени обяснения пред дисциплинарно-наказващия орган. Действително дисциплинарното производство е проведено в рамките на два дни, но това не опорочава процедурата, каквито доводи се навеждат в касационната жалба, тъй като като двете изслушвания - пред дисциплинарния съвет и дисциплинарно-наказващият орган, са проведени отделно и в предвидената от закона последователност, с което по никакъв начин не е било нарушено правото на защита на държавния служител.

При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, решаващият съд е достигнал и до верен извод, че в конкретния случай оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е приел, че установеното по делото поведение на служителя и станалите известни в обществото във връзка с него факти и обстоятелства, уронват престижа на държавната служба и не съответстват на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл и чл. 17, ал. 1 от КПСДА, поради което съставляват дисциплинарно нарушение съгласно чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, като изложените от съда мотиви в тази насока изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. В тази връзка се явяват неоснователни доводите на касатора, че съдът въз основа на предположения, индиции и непроверени факти е изградил своите правни изводи, доколкото и самият касатор при изслушването си пред дисциплинарния съвет не е отрекъл нито показаното и прочетеното в заснетия клип, нито кореспонденцията си с лицето, с което е общувало в социалните мрежи, видно от приложения по делото и неоспорен протокол от 15.02.2023г. от проведеното заседание на дисциплинарния съвет. Обстоятелството, че касаторът не е бил привлечен към наказателна отговорност е ирелевантно в случая, тъй като дисциплинарното наказание е наложено в хипотезата на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл. Неотносим в случая е и начина, по който е бил заснет видеоклипът, доколкото той е бил само средството, чрез което до дисциплинарно-наказващия орган е достигнала информацията за поведението на държавния служител, която и информация последният не е отрекъл при изслушването му на 15.02.2023 г.

При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4512 от 06.07.2023 г., постановено по адм. дело № 2646/2023 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Б. П., с [ЕГН], да заплати на Комисията за регулиране на съобщенията сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА