Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. К. Членове: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя Г. К. по административно дело № 10216/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на Район „Източен“ – О. П. против Решение № 1399/20.07.2023 г., постановено по административно дело № 2768/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена негова заповед № ЗРИ-456/06.07.2022г., разпореждаща премахване на незаконен строеж.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици.

Ответните страни Ш. М. и Р. Ш. се представляват от адвокат Р. И., който в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, а разгледана по същество за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол е заповед № ЗРИ- 456/06.07.2022г. на кмета на район „Източен" при община Пловдив, с която е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ „едноетажна масивна постройка - покрита веранда“ с приблизителна площ 30,00 кв. м.. построена в имот общинска частна собственост АЧОС № 2486/2010г. ПИ 56784.553.227 по КККР на гр.Пловдив, в УПИ VI - 553.227, жил. застрояване и общ. дейности кв.11/нов/, по плана на [жк], с административен адрес: гр.Пловдив. [улица], собственост на неизвестно лице.

За да отмени заповедта, съдът е приел, че процесният строеж - покрита веранда, като конструкция е част от двуетажната жилищна сграда с идентификатор 56784.553.228.4 - подовата плоча на втория етаж на жилищната сграда е продължена на запад след общата граница между ПИ 227 и ПИ 228, като са изпълнени 3 броя стоманобетонови колони на разстояние 3,53м. Самите парапети на верандата върху плочата, стоманените колони върху тях и дървената покривна конструкция над верандата не са част от сграда с идентификатор 56784.553.228.4.

Само на база на тези констатации съдът приема, че така нареденото премахване на незаконен строеж е незаконосъобразно, тъй като, противно на извършеното описание в заповедта и КА, препращащи към кадастралната карта на двата имота, се установява, че нареденият за премахване строеж не е отделна сграда /по КК „стопанска сграда“, съответно съгласно заповедта „едноетажна масивна постройка - покрита веранда“/, а представлява веранда (тераса) към жилище, чиято плоча на терасата не е допълнително изпълнена, а е част от конструкцията на изпълнената в ПИ 228 сграда, която е със смесено предназначение при втори жилищен етаж, и е изпълнена при нейното строителство. Посоченото се допълва и от показанията на свидетелите в тази част, които заявяват, че жилището на втория етаж с ПИ 56784.553.228.4 има две тераси, едната от които е процесната веранда, като двете са изградени по време на изграждане на цялата сграда.

Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че процесният строеж по своето предназначение представлява веранда, тераса, част от сграда с ид. 228.4 в съседния имот, свързана с нея на нивото на подовата плоча на втория етаж на тази сграда. Достъпът до горното ниво на процесната веранда се осъществява единствено от дневната на жилището на втория етаж на сграда с идентификатор 56784.553.228.4, поради което верандата не представлява самостоятелен обект така, както е отразена в кадастралната карта - сграда на един етаж с функционално предназначение „селскостопанска сграда". Решението е валидно, допустимо и правилно.

По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

Според 5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Обосновано е прието от съда, че процесният строеж по своето предназначение представлява веранда, тераса, част от сграда с ид. 228.4 в съседния имот, свързана с нея на нивото на подовата плоча на втория етаж на тази сграда. Достъпът до горното ниво на процесната веранда се осъществява единствено от дневната на жилището на втория етаж на сграда с идентификатор 56784.553.228.4, поради което верандата не представлява самостоятелен обект така, както е отразена в кадастралната карта - сграда на един етаж с функционално предназначение „селскостопанска сграда".

Процесният строеж - покрита веранда, като конструкция е част от двуетажната жилищна сграда с идентификатор 56784.553.228.4 - подовата плоча на втория етаж на жилищната сграда е продължена на запад след общата граница между ПИ 227 и ПИ 228, като са изпълнени 3 броя стоманобетонови колони на разстояние 3,53м. Самите парапети на верандата върху плочата, стоманените колони върху тях и дървената покривна конструкция над верандата не са част от сграда с идентификатор 56784.553.228.4.

Правилно съдът приема, че така нареденото премахване на незаконен строеж е незаконосъобразно, тъй като, противно на извършеното описание в заповедта и КА, препращащи към кадастралната карта на двата имота, се установява, че нареденият за премахване строеж не е отделна сграда /по КК „стопанска сграда“, съответно съгласно заповедта „едноетажна масивна постройка - покрита веранда“/, а представлява веранда (тераса) към жилище, чиято плоча на терасата не е допълнително изпълнена, а е част от конструкцията на изпълнената в ПИ 228 сграда, която е със смесено предназначение при втори жилищен етаж, и е изпълнена при нейното строителство. Посоченото се допълва и от показанията на свидетелите в тази част, които заявяват, че жилището на втория етаж с ПИ 56784.553.228.4 има две тераси, едната от които е процесната веранда, като двете са изградени по време на изграждане на цялата сграда.

Освен възприетия от решаващия съд извод за незаконосъобразност на заповедта в изложения по-горе смисъл, настоящият съдебен състав счита, че е налице и допълнително основание за отмяна на заповедта, поради допуснато съществено нарушение в хода на административното производство. Същото се е провело без участието на оспорващите, доколкото органът е съставил констативния акт и е издал заповедта без посочването на конкретен извършител или собственик на строежа, като погрешно е приел, че няма установен такъв. Същевременно, събраните по делото доказателства, които са възприети и обсъдени от съда обуславят фактически констатации, които се различават от възприетите от органа спрямо адресата на заповедта и по-конкретно неговата липса. Установено е, че към датите на извършване на проверката за законност на процесния строеж, съставяне на констативния акт и издаване на заповедта, както служителите на общинската администрация, така и органът е разполагал с възможност да установят кои са конкретните лица, спрямо които е следвало да се проведе производството по реда на чл. 225а ЗУТ. Налице са множество документи, установяващи кой е извършил строежа, както и данни за неговите наследници, които именно са оспорили заповедта, в качеството си на собственици на постройката. Тези документи са били на разположение на общинската администрация, но въпреки това не са съобразени, поради което са възприети неправилни фактически констатации. Административният орган не е изяснил относимите факти за това кой е извършителя и/или собственика на установения незаконен строеж, въпреки, че е имал обективната възможност за това, което представлява съществено нарушение на административно производствените правила в производството по издаване заповед за премахване на незаконен строеж.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на ответните страни Ш. М. и Р. Ш. не следва да се присъждат, тъй като не са представени за доказателства за тяхното заплащане.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1399/20.07.2023 г., постановено по административно дело № 2768/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА