Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 10220/2023 г.

С решение № 690 от 29.06.2023 г., постановено по адм. д. № 779/2023 по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена Заповед № 491/06.04.2023 г., издадена от директор на РЗОК гр. Бургас, в частта, в която на „Санитафарм“ ЕООД е наредено, констатирани получени суми без правно основание, в размер на 502, 36 лв. ведно със законната лихва в размер на 38, 18 лв. да бъдат внесени в полза на РЗОК – Бургас

Срещу решението на Бургаския административен съд е подадена касационна жалба с оплакване за незаконосъобразността му и с искане за отмяната му в обжалваната част, а оттам и за отхвърляне жалбата на търговеца против сочената заповед в оспорваната част. В останалата част заповедта е влязла в сила.

В касационната жалба се прави оплакване, че след като са установени и възпроизведени правилно фактическите обстоятелства по случая, административният съд неправилно е приел, че с издадената заповед по отношение на ответник незаконосъобразно била съчетана и покана за възстановяване на неоснователно получена сума. Тъй като това указание не пораждало задължение за ответник, защото не е властническо разпореждане, с което да се нарушават права на адресата на оспорваната изобщо заповед

Ответник по касационната жалба, в приложено становище оспорва жалбата и прави искане за отхвърлянето й.

Представител на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

По отношение на фактически установеното, като условие за издаване на оспорваната заповед страните не спорят. Не се оспорват и фактическите констатации на съда, с които е прието, че от страна на ответник по касационната жалба в качеството му на собственик на аптека „Мирабел - Царево“ гр. Царево, е допуснато нарушение на индивидуалния договор № 021814/10.01.2022 г. и сключените допълнителни споразумения за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично НЗОК/РЗОК, сключени между НЗОК, чрез директора на РЗОК - гр. Бургас и магистър-фармацевт, притежател на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти. Първоинстанционен съд е описал хронологично действията на административен орган по възлагане на тематичната проверка, съобразно указания на вр. и.д управител на НЗОК изх. № 20-00-26/24.01.2023 г., свързана с предписване и отпускане на лекарствен продукт Ozempic.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че е спазена административната процедура във връзка с извършената проверка – издадена заповед за назначаване на комисия, определен предмет на проверката; съставен протокол № 175/10.02.2023 г. за извършената проверка и дадена възможност на проверявания да направи възражения срещу констатациите на комисията, изложени в протокола. Срещу констатациите на назначената комисия, отразени в КП е подадено възражение. Следвало е формиране на арбитраж, който не взема решение, изготвяне на доклад с предложение от комисията и на това основание е издадена от директор на РЗОК Бургас в пределите на компетентността му оспорваната заповед. Следва да се отбележи, че административният съд е възпроизвел детайлно фактологията във връзка с оспорваната заповед. От последната е установено, а и възприето от съда, че във връзка с отпуснат лекарствен продукт от ПЛС, при неправилно отразяване в пациентската рецепта на 3 броя от препарата Ozempic, 1 mg по електронно предписание с аптечен номер 221594022238/08.06.2022 г., вместо да не се изпълни рецептата и да се отчете като „отказана“, както е предвидено в чл. 22, ал. 10 от индивидуалния договор, магистър фармацевт е направил отбелязване на оригиналния протокол за предаден 1 бр. от продукта, но предписанието е било изпратено към НЗОК за изплащане. При това положение, административния съд отбелязва, че аптеката не е следвало да изпълнява електронното предписание, тъй като е налице очевидно несъответствие между предписания брой опаковки - 3 писалки и определената с протокол 1092/18.01.2022 г. доза на прием - 1 писалка. Въпреки това електронното предписание е изпълнено, макар и фактически да е отпусната правилната доза от 1 писалка, но както се твърди в първоинстанционната жалба процесната сума от 502,36 лв. била включена в отчета за съответния период към НЗОК. Като е приел безспорност на нарушението за неизпълнение на задължение, съгласно индивидуалния договор по чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 22, ал. 10 административният съд правилно намира, че нарушението следва да бъде санкционирано по реда и на основанието на което е наложена санкцията. В тази част, с постановеното съдебно решение е потвърдена заповедта на директор на РЗОК Бургас за налагане на санкция от 50 лева и решението е влязло в сила.

Правният спор е за спазване реда по възстановяване на получената сума. За да приеме допуснато процедурно нарушение в заповедта в тази част, съдът приема, че нито в индивидуалния договор, нито в приложимата Инструкция е предвидена изрична процедура по възстановяване на суми, получени без основание, в резултат на нарушение на договора.

Правните изводи на административният съд в тази част на обжалваното решение са правилни. При установеното нарушение по неизпълнение задължения по индивидуалния договор, за което е наложена санкция, неоснователно ответник по касационната жалба е получил сумата за три опаковки на лекарствения продукт. Тази сума следва да бъде възстановена, но не по реда, въведен от РЗОК/НЗОК и във формата на бланката, на която е издадена заповедта за налагане на санкция. Споделят се изводите на решаващия съд, че нормативно не е предвиден ред за възстановяване на неоснователно получени суми. Съдът е приел, че включването в образеца на заповедта (приложение № 2 от Инструкцията), на параграф, обективиращ покана за изпълнение, противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал 1 от Инструкцията, указваща какво е съдържанието на заповедта: посочват се извършените нарушения, вида на санкцията за всяко нарушение и размера й при санкция „финансова неустойка“, както и размера на неоснователно получените суми в резултат на констатираните нарушения /при установени такива суми/. Нормата не предвижда като елемент от съдържанието й отправяне на писмена покана за плащане или указания за внасяне на неоснователно получената сума по сметка на съответната РЗОК.

Тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд не приема изводите на административния съд за правилни.

След като е приел, че санкцията е наложена правилно, съдът приема, че няма ред за възстановяване на сумата, която е получена неоснователно от РЗОК/НЗОК в процедурата по издаване на заповедта за налагане на санкция. Необходимостта да се възстанови такава сума е обусловена от процедурата, разписана в чл. 22 от Инструкция № РД-16-10 от 01.03.2022 г.

Правното основание на издадената заповед е по чл. 40, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от индивидуалния договор. Действително и по двете посочени правни основания не се предвижда издаване на покана за неоснователно получени суми. Такова изискване, както е приел първоинстанционен съд не е посочено и в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Инструкцията.

Указанията към санкционираното лице, за внасяне в 14 дневен срок на констатираните неоснователно получени суми в обжалваната заповед не са властническо разпореждане. На по силно правно основание, в приложимата Инструкция № РД-16-10 от 1.03.2022 г за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти, процедурата по налагане на санкции, за което е издадената заповед приключва с издаването й и определяне вида и размера им.

Редът и процедурата по възстановяване на неоснователно получени суми е определен в раздел VІ, глава ІІ от Инструкцията. Нормативно, процедурите, след като са развити отделно, правилно е преценено от съда, че не могат да се съчетават в заповедта за налагане на санкция.

В приложимата разпоредба на чл. 22, ал. 2 от Инструкцията за неоснователно получена сума е достатъчно това, да е получена в резултат на извършено нарушение на индивидуалния договор. Нарушението на договора с НЗОК е от страна на магистър фармацевта, но действията му ангажират отговорността на ответник по касационната жалба. Както е прието в административното и съдебно производство – налице е протокол с неправилно предписано количество от лекарствения препарат, което е следвало да не се изпълнява изобщо, а електронното предписание да се откаже и върне на лекаря за корекция. Самоволно е направена корекция на протокола и отпуснат един брой от продукта, което не е следвало да се извършва, предвид несъответствие с изискванията към изпълнителя, в случая, ответника да изпълни задължението си по чл. 22, ал. 10 от договора. На по силно основание, при установено нарушение по чл. 8 от индивидуалния договор, при изпълнение на електронно предписание, което не трябва да се изпълнява, не се дължи заплащане от страна на НЗОК. Неоснователно получената сума следва да бъде възстановена на платеца, което е безспорно и споделено от първоинстанционен съд

Както се посочи, като е направил разграничение по действията на административния орган по налагането на санкция и какво следва да се извърши и по силата на каква разпоредба за възстановяване на неоснователно получена сума, първоинстанционен съд е стигнал до правилния извод, че в обжалваната част, заповедта е незаконосъобразна и издадена при съществено процесуално нарушение. Тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд приема като правилни изводите на съда за противоречие на заповедта в тази част с разпоредбата на чл. 19, ал 1 от Инструкцията, указваща какво е съдържанието на заповедта, посочено по – горе, изисква посочване единствено на размера на неоснователно получените суми в резултат на констатираните нарушения (при установени такива суми). Нормата не предвижда като елемент от съдържанието й отправяне на писмена покана за плащане.

По приложената процедура по издаване на административния акт от страна на касационен жалбоподател, се приемат доводите на съда за аналогия с процедурите по чл. 76а и 76б от ЗЗО. Приложим в случая е индивидуалния договор, по силата на който ответник по касационната жалба не е имал право да изпълнява изобщо електронното предписание/рецепта, а е бил длъжен да го анулира и върне на издалият го лекар. Това нарушение, след като се установи и потвърди, влече последиците по възстановяване на неоснователно получената сума. Процедурата по възстановяването й в полза на РЗОК/НЗОК в настоящия случай е обусловена от доказано нарушение, а незаконосъобразното съчетаване на две процедури в един административен акт, развиващи се самостоятелно и независимо са наложили отмяната на заповедта в обжалваната част.

Като е приел, че няма установен ред за възстановяване на неоснователно получената и доказана по размер сума, Бургаският административен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика.

По отношение исканията за присъждане на разноски, такива са дължими в полза на ответник по касационната жалба - „Санитафарм“ ЕООД. За настоящото производство разноските са доказани в размер на 400 лева, платени за адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното, тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 690 от 29.06.2023 г., постановено по адм. д. № 779/2023 по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена Заповед № 491/06.04.2023 г., издадена от директор на РЗОК гр. Бургас, в частта, в която на „Санитафарм“ ЕООД е наредено, констатирани получени суми без правно основание в размер на 502, 36 лв. ведно със законната лихва в размер на 38, 18 лв. да бъдат внесени в полза на РЗОК – Бургас

ОСЪЖДА Регионална здравно осигурителна каса – Бургас да заплати на „Санитафарм“ ЕООД, [ЕИК] сумата 400 (четиристотин) лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ