Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. А. Членове: М. А. Г. С. при секретар М. Т. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от председателя А. А. по административно дело № 10279/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. П. като процесуален представител, против решение № 4773/14.07.2023 г., постановено по адм. дело № 3067/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на оспорванията срещу заповед № САГ23-РА50-82/16.02.2023 г., както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците - А. П.-Чалгънова и Евси-Инвест ООД, чрез пълномощниците си съответно адв. А. и адв. М., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и претендират присъждане на разноски за настоящото производство.

Ответниците - С. Фейзула и Б. К. Д. считат обжалваното решение за правилно по отношение на съсобственият им имот.

Ответникът - кметът на район И. С. община, чрез юрк. Р. като процесуален представител поддържа становище за основателност на касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна.

Пред административния съд е оспорена от А. П.-Чалгънова, С. Фейзула, Б. К. Д. и Евси-Инвест ООД заповед № САГ23-РА50-82/16.02.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 5 във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2, чл. 103, ал. 4, чл. 104, ал. 1 и чл. 108,ал. 5 ЗУТ е наредено да се изработи служебно проект за изменение на ПУП - ИПР в обхвата на УПИ I за парково озеленяване и ТП, кв. 87, м. ж. к. Дружба 1 част, район Искър.

С обжалваното решение административният акт е отменен изцяло.

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на специалните изисквания по ЗУТ предвид липсата на съпътстващи служебната разработка скица-предложение и задание, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Излага подробни мотиви за противоречие на допуснатото изработване на проект за ПУП ИПР с разпоредбата на чл.135, ал. 2 ЗУТ, като посочва, че липсата на скица предложение е пречка за определяне на обхвата на разрешената разработка и препятства контрола за законосъобразност на заповедта с оглед преценката за съответствие с правилата и нормативите по устройство на територията и с общия устройствен план (ОУП) на Столична община. Приема, че макар и неизискуеми към този момент на процедурата посочените в заповедта правни основания по чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗУТ са неясни и непълни. След обсъждане на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, административният съд извежда извод, че за един от попадащите в обхвата на УПИ I имоти (с идентификатор 68134.1500.200), а и за целия кв. 87 няма одобрен ПУП-ПРЗ, поради което е приложим редът по чл. 124а, чл. 124б и чл. 128 ЗУТ, а не този по чл.135 ЗУТ. По отношение на имот с идентификатор 68134.1500.646, също попадащ в обхвата на УПИ I, е установено допуснато със заповед №РА50-118/18.02.2019 г. на главния архитект на Столична община на основание чл.135 ЗУТ изработване на изменение на ПУП-ИПРЗ, което е пречка за издаване на процесната заповед преди приключване на висящата процедура по одобряване на изменението на ПУП за този имот.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав констатира, че обжалваното решение е частично недопустимо.

Съдът се произнася по същество и отменя заповедта изцяло, а не само по отношение на имотите в обхвата на УПИ I, предмет на разработката, за които оспорващите доказват собственически права.

Безспорно е установено по делото, че жалбоподателите пред първата инстанция са носители на правото на собственост върху част от поземлените имоти, включени в УПИ I, а именно: А. П.-Чалгънова - на имот с идентификатор 68134.1500.200, С. Фейзула и Б. К. Д. - на имот с идентификатор 68134.1500.646 и Евси-Инвест ООД на имот с идентификатор 68134.1500.289. За тях е налице правен интерес да обжалват акта само по отношение на тези имоти, а не в неговата цялост. Същевременно е видно от приложената извадка от цифровия модел на информационна система Софкар (л. 142 от адм. дeло №3067/2023 г. на АССГ), че в УПИ I попадат изцяло или частично и други имоти, които са с идентификатори 68134.1500.2477, 68134.1500.359, 68134.1500.2382 и 68134.1500.339. По отношение на тези имоти оспорващите не твърдят, че са носители на вещни права, поради което за тях липсва правен интерес от оспорването на заповедта в цялост. Следователно, обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която съдът се произнася по основателността на жалбите извън собствените на оспорващите имоти като недопустимо на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а производството по делото в тази част - прекратено.

Решението в останалата част е валидно, допустимо и правилно при следните допълнителни съображения:

С процесната заповед, издадена на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ, е допуснато да се изработи служебно проект за ПУП - ИПЗ в обхвата на УПИ I за парково озеленяване и ТП, кв. 87, м. ж. к. Дружба 1 част, район Искър.

В тази предварителна процедура, както правилно приема първоинстанционният съд, се проверява дали е налице служебно задание, съответно скица мотивирано предложение за изменението и се изследва съответствието на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, съответно с ОУП, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, които са изискуеми реквизити на заповедта по смисъла на чл. 135, ал. 5 ЗУТ, но не се преценява наличието им към този момент, а при преценката за законосъобразност на последващата заповед за одобряване на изменението на плана. В тази процедура се постановява акт, който определя само най-общите условия за предстоящото изменение, като следва задължително да е конкретизиран обхвата на разработваната територия както текстово, така и графично. Това изискване е от особена важност, тъй като се спира приложението на действащия план за тази част по смисъла на чл. 134, ал. 6 ЗУТ. В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства се установява, че в противоречие с описаните изисквания не е изготвена скица мотивирано предложение за изменението на действащия ПУП или служебно задание, което съставлява нарушение на административните правила от категорията на съществените и е основание за незаконосъобразност на заповедта в оспорените й части само на това основание. Направеният в тази насока правен извод на съда, подкрепен и с коректно цитирана практика на Върховния административен съд, е правилен. Процедурата, регламентирана в чл. 135 ЗУТ предхожда тази по одобряване на проекта за изменение на ПУП. В хипотезата на чл. 135, ал. 5 ЗУТ, каквато е настоящата, административният орган разрешава служебно изработване на проект за изменение на действащия ПУП при наличие на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, като индивидуализира неговите граници. Последното изискване е съществено и неизпълнението му е основание за незаконосъобразност на заповедта.

Във връзка с изложеното следва да се отбележи, че изводът в обжалваното решение относно неурегулирането на територията на кв. 87 (няма одобрен ПУП-ПРЗ) не кореспондира с данните по административната преписка, а също и със заключението на съдебно-техническата експертиза, на което съдът се позовава. Обстоятелствата, установени от вещото лице (не е изградена уличната мрежа от север и изток, както и ползването на част от УПИ I за нерегламентиран паркинг и утъпкани пътеки) не отричат съществуването на одобрен и действащ ПУП, а сочат на неприложена регулация. Самият факт, че имотите на оспорващите са част от УПИ I, а за един от тях с идентификатор 68134.1500.646 има висяща процедура за изменение на ПУП, е в подкрепа на наличието на действащ за територията ПУП, което изключва приложимостта на нормите на чл. 124а, чл. 124б и чл. 128 ЗУТ.

По отношение на допуснатото с оспорената заповед изработване на проект за изменение на ПУП за УПИ I в частта за имот с идентификатор 68134.1500.646, заповедта се явява незаконосъобразна и на друго по-силно основание, както правилно е прието от съда. Безспорно по делото е установено, че за този имот е налице висяща процедура по одобряване на ПУП-ИПРЗ, с издадена от касатора по чл.135 ЗУТ заповед №РА50-118/18.02.2019 г., т. е. приложението на действащия план за тази част от УПИ I е спряно по смисъла на чл. 134, ал. 6 ЗУТ и е недопустимо допускането на ново служебно изменение на плана.

Предвид изложеното обжалваното решение като законосъобразно следва да се остави в сила в частта, с която заповед № САГ23-РА50-82/16.02.2023 г. на главния архитект на Столична община е отменена по отношение на имоти с идентификатори 68134.1500.200, 68134.1500.646 и 68134.1500.289.

При този резултат претендираните от процесуалните представители на ответниците А. П.-Чалгънова и Евси-Инвест разноски за касационното производство, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения, следва да се присъдят в половин размер - съответно 750 лева и 625 лева, като се възложат в тежест на Столична община.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и ал. 3, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 4773/14.07.2023 г., постановено по адм. дело № 3067/2023 г. по описа на Административен съд София - град в частта, с която е отменена заповед № САГ23-РА50-82/16.02.2023 г. на главния архитект на Столична община, относно УПИ I извън поземлени имоти с идентификатори 68134.1500.200, 68134.1500.646 и 68134.1500.289.

Прекратява производството по делото в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4773/14.07.2023 г., постановено по адм. дело № 3067/2023 г. по описа на Административен съд София - град в останалата му част.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на А. П.-Чалгънова, с [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Евси-Инвест ООД, с БУЛСТАТ [номер] направените по делото разноски в размер на 625 (шестстотин двадесет и пет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРТИН АВРАМОВ

/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА