О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2115

гр. София, 29.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия Е. Д. гр. дело № 2779 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. П. Т.-Л., чрез адвокат Д. М., срещу решение № 682/ 20.12.2022 г. по гр. д. № 597/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е отменено решение № 8796 от 25.03.2022 г., постановено по гр. д. № 529/2018 г. на Районен съд – Г. Д. и вместо него е постановено ново по същество, като е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че И. Г. П. е собственик, на основание давностно владение, на реална част с площ от 2, 110 дка, представляваща част от недвижим имот с площ от 8, 753 дка, начин на трайно ползване: нива, девета категория, заснет в КВС с № *, намиращ се в местността „Д.“, землище на [населено място], общ. С., обл. Б., намираща се в югозападната част на имота и при граници: имот № *-дере, овраг, яма на община Сатовча, имот № *-жилищна територия на [населено място] и от три страни – с част от имот № *-нива на И. П., тонирана в жълто на скицата към заключението на вещото лице К. С., на л. 221 от първоинстанционното дело, приподписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от съдебното решение. Решението е постановено при участието на К. Б. П., М. Б. С., Г. Т. П. и Б. Т. П., като трети лица – помагачи на страната на ответника Б. П. Т.-Л..

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да изгради и изложи собствени фактически изводи по съществото на спора?”, за който се сочи, че е разрешен в противоречие с решение № 317 от 12.02.2019 г. по т. д. № 796/2018 г. на ВКС, ІІ т. о.; 2. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, доводи и възражения, представени пред него и то в съвкупност, в тяхната взаимна връзка и зависимост, както и да изгради извода си за достоверност на свидетелските показания на база подкрепящия го доказателствен материал?“, който бил разрешен в противоречие с ТР № 1 /09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 60117 от 1.02.2022 г. по т. д. № 667/2020 г., II т. о., решение № 589 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г. на I г. о., решение № 388/17.10.2011 г. по гр. дело № 1975/2010 г. на IV г. о., решение № 94/28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на IV г. о., решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г., І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на II т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на II т. о.; 3. „Дължи ли съдът конкретно съпоставяне на свидетелските показания с представените по делото писмени доказателства или е достатъчно да се отбележи, че показанията на свидетелите кореспондират с тях. При анализа на свидетелските показания допустимо ли е те да бъдат доразказани съобразно тезата, която съдът необосновано приема за правилна?“, разрешен в противоречие с решение № 13 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2906/2021 г., I г. о., решение № 50036 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2590/2022 г., I г. о., решение № 13 от 3.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1979/2021 г., IV г. о.; 4. „Следва ли съдът, след като отклони направеното основно възражение от ответника за придобиване на право на собственост на деривативно основание, да се произнесе в мотивите си и по направените евентуални възражения за придобиването на абсолютното вещно право на оригинерно основание по чл. 79, ал. 2 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 60117 от 1.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 667/2020 г., II т. о.; 5. „Длъжен ли е съдът при преценка на доказателствата, респ. - на свидетелските показания, и при изграждане на вътрешното си убеждение, да спазва и прилага правилата на формалната логика и рационалното мислене?“, като се сочи противоречие с решение № 305 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1110/2011 г., IV г. о.; 6. „Чия е доказателствената тежест за установяване, че титулярът на правото на собственост по констативен нотариален акт, издаден в охранителното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК, не е придобил правото на собственост, при направено оспорване в съдебно производство от страна, която към момента на издаването на акта не е била собственик на имота?“, разрешен в противоречие с ТР № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 11/2012 г. на ОСГК; решение № 13 от 03.02.2022 г. по гр. дело № 1979/2021 г. на ВКС, IV г. о. В допълнение се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената касационна жалба от И. Г. П., чрез адвокат С. Б., в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на същите.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът е изложил твърдения, че се легитимира като собственик на основание придобивна давност чрез упражнявано владение, считано от 1997 г., когато имотът е бил възстановен в стари реални граници в полза на наследниците на Е. Н. М.. През 2016 г. и 2018 г. се е снабдил с констативни нотариални актове за 7 223/8 573 ид. ч. и за 1 350/8 573 ид. ч. от процесния имот.

Ответникът е възразил, че се легитимира като собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 107/28.12.2004 г. Закупеният от него имот не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Продавачите по договора са били признати за собственици на имота, описан като незастроено дворно място, с площ 2 264 кв. м., имот пл. № 15 от кв. 2 по плана на [населено място], при граници: дере, Г. Х., С. П. и М. П. /нотариален акт № 155 от 1998 г./. При условията на евентуалност е въвел възражение за изтекла в негова полза придобивна давност с начален момент 2004 г.

За да постанови обжалвания акт, въззивният съд приел, че липсва установеното от първоинстанционния съд противоречие в показанията на свидетелите на ищеца относно съседите на имота, доколкото последните посочили идентични лица за такива, както и че в южната си част той граничел с дере. Неправилно били интерпретирани показанията на свидетелката Л. относно ограждането на имота с колчета, като е прието, че от същите ставало ясно, че границите на имота са установени така, както ги е ползвал ищецът и те несъмнено включват и спорната реална част. Съдът приел, че в първоинстанционното решение не са изложени мотиви защо се кредитират показанията на И. С. във връзка с инвестиционните намерения на ответника, които не намирали подкрепа в останалите доказателства по делото. За необоснована е била приета и констатацията на районния съд, че показанията на свидетелката В. М. /кмет на населеното място/ следва да бъдат ценени в най-голяма степен, доколкото липсвали данни същата редовно да е посещавала процесния имот, за да знае кой го стопанисва и владее.

Въззивният съд приел, че от съвкупния и цялостен анализ на показанията на А. Л. и М. Х. по безспорен начин се установило, че след 1997 г. ищецът бил субектът, който упражнявал фактическа власт върху имота, като считал същия за своя собственост. Посочено е, че по делото не били представени никакви доказателства, установяващи придобиването правото на собственост от праводателите на ответника въз основа на сочените придобивни основания ­– наследство и давностно владение. Съдът приел, че липсвали доказателства, установяващи, че наследодателят на посочените лица е бил собственик на спорния недвижим имот. Съобразено било още, че е невъзможно към 1998 г. праводателите на ответника да са придобили имота по давност, тъй като същият бил индивидуализиран за първи път с решението на ПК - Сатовча през 1997 г. и едва оттогава било възможно да започне да тече придобивната давност. С оглед това, за недоказано било прието поддържаното от ответника придобивно основание по отношение на спорния имот, а именно - извършена прехвърлителна сделка.

За неоснователни били счетени и наведените доводи за придобиване на процесния имот въз основа на давностно владение от страна на ответника, тъй като липсвали ангажирани в производството категорични доказателства в тази посока. В тази връзка не били кредитирани показанията на свидетелите С. и М., доколкото първия заявил, че познава ответника от 2011 г., в резултат на което нямало как да има впечатления дали ответникът е владял имота от закупуването му през 2004 г., а втората нямала задължение да знае кои са собствениците на имоти в населеното място.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Първите два поставени въпроса са обуславящи за изхода на спора. Съгласно съдебната практика, включително посочената от жалбоподателя, въззивният съд следва да даде свое собствено разрешение по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите към решението си. Мотивите на въззивното решение трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона (така Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. д. № 1/2000 г., ОСГК). Предвид изложеното, по поставените въпроси следва да бъде допуснато касационно обжалване за проверка дали даденото от въззивния съд разрешение на същия е в съответствие със съдебната практика.

Поставеният трети въпрос се състои от два подвъпроса, първият от които е обуславящ за изхода на спора, но доколкото касае обсъждане на събраните по делото свидетелски показания, по него не следва да бъде взето отношение в настоящото производство по чл. 288 ГПК, а трябва да бъде съобразен като довод за неправилност на въззивното решение при разглеждане на касационната жалба по същество. Втората част от въпроса представлява преформулиран довод за допуснато от съда процесуално нарушение, който не може да обоснове допускането на касационно обжалване.

Поставеният четвърти въпрос не е обуславящ за изхода на спора, тъй като в мотивите на обжалваното решение не се установява описаната в него хипотеза.

Петият въпрос е свързан с доводи, че в нарушение на правилата на формалната логика само въз основа на събраните по делото свидетелски показания на св. Л. били определени точните граници и местоположението на владения от ищеца недвижим имот без съответни специализирани измервания. С оглед на това и предвид дадените с т. 1-ва от ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС указания, така поставеният въпрос представлява преформулиран довод за неправилност на правните изводи на въззивния съд, който не може да обоснове допускането на касационно обжалване, доколкото е свързан с възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Такъв въпрос не е в състояние да обоснове допускането на касационно обжалване.

Поставеният шести въпрос не е обуславящ за изхода на делото, тъй като въззивният съд не е взел отношение по него при постановяване на обжалваното решение. С оглед на това, този въпрос не може да обоснове допускането на касационно обжалване, тъй като какъвто и отговор да му бъде даден, той не би променил изхода на делото.

В допълнение касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Очевидната неправилност, предвидена в чл. 280, ал. 2 ГПК, е такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. За да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай касаторът не излага аргументи за очевидна неправилност, различни от тези, сочени за основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, във връзка с нарушеното процесуално изискване да се мотивира съдебния акт и обсъждането на свидетелските показания на лицата, посочени от ищеца без връзката с останалия доказателствен материал. Тези доводи обаче не покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на въззивно решение. С оглед това и предвид липсата на установени подобни нарушения след извършена служебна проверка, настоящият състав намира, че не е осъществено основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Предвид изложеното, налице е поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените в точка първа и втора от изложението въпроси, които следва да бъдат обобщени, а именно: „Длъжен ли е въззивният съд да изгради и изложи собствени фактически изводи по съществото на спора, да посочи каква фактическа обстановка приема за установена по делото, като направи собствена преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона?” Следва да се извърши проверка за съответствието на даденото разрешение на този въпрос с установената практика на ВКС, включително и с цитираната в изложението.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 682/ 20.12.2022 г. по гр. д. № 597/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград.

УКАЗВА на жалбоподателя Б. П. Т.-Л. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ и представи в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.