О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4467

София, 06.10.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М. ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

EМ. Д.

като разгледа докладваното от съдия К. М. ч. гр. д. № 3552 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. А., приподписана от адвокат И. Н., против определение № 5572 от 20.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 484 по описа за 2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 40041 от 3.10.2024 г. по гр. д. № 5072/2022 г. на Софийски районен съд за оставяне без уважение на искането по молба от 2.10.2024 г. на И. Д. А. за привличането на трети лица-помагачи.

Ищецът по делото П. Б. В. не е изразил становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване и основателността на частната касационна жалба.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че е предявен иск от П. Б. В. срещу И. Д. А. за присъждане обезщетение от 20 000 лв. за причинени от деликт неимуществени вреди. Ответникът е получил препис от исковата молба на 9.05.2022 г. В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК И. Д. А. е подал писмен отговор на исковата молба, в който е оспорил иска и е заявил доказателствени искания. Срокът по чл. 131, ал. 1 ГПК е изтекъл на 9.06.2022 г. Молбата за привличане на трето лице-помагач е изпратена по имейл на 30.09.2024 г. и е регистрирана на 2.10.2024 г., т. е. много след като е изтекъл срока по чл. 131 ГПК, поради което във връзка с чл. 133 и чл. 219, ал. 1 ГПК правото на ответника да поиска привличане на трето лице-помагач е било преклудирано.

Единственият довод в частната касационна жалба на И. Д. А. е, че искането за трето лице-помагач в случая би следвало да е обединено със служебно конституиране на юридическото лице автор на материала, чиято подсъдност е в гр. София, а не в гр. Бургас.

Същевременно в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят се позовава на недопустимост на атакувания съдебен акт, на противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички направени доводи с отговора на исковата молба, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо, на противоречие с решение № 16 от 8.02.2013 г. по гр. д. № 621/2012 г., І г. о. на ВКС.

Касационният съдебен състав не констатира наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК е служебно приложимо и е свързано с наличието на процесуалните предпоставки за постановяване на валиден съдебен акт. Доводът, че съдът не е извършил проверка на възражението в отговора на исковата молба от една страна е относим към спазването на процесуалните правила, а не към допустимостта на съдебния акт, а от друга страна в отговора на исковата молба липсва изявление, което дори и при тълкуване волята на страната, да може да се приеме като искане за конституиране на трето лице-помагач.

След като в отговора на исковата молба липсва изявление, което да се квалифицира като искане за привличане на трето лице-помагач, то поставения при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпрос е изцяло неотносим. Неотносимо е и тълкуването по решение № 16 от 8.02.2013 г. по гр. д. № 621/2012 г., І г. о. на ВКС, дадено по въпроса: дали изводът на съда, че процесният имот е предоставен за стопанисване и управление (с оглед приложението на чл.17а от ЗППДОП (отм.) може да се основава на доказателства, в които имотът, за който се твърди и доказва, че е предоставен, не е индивидуализиран.

Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е само бланкетно посочено без да е обосновано, а и настоящия съдебен състав не констатира необходимост да прецени дали не е очевидно неправилен единственият извод на въззивния съд, че заявено извън срока по чл. 131 ГПК искане за привличане на трето лице помагач е преклудирано.

С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5572 от 20.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 484 по описа за 2025 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: