О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2054

София, 24.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 2813 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. А. Б., чрез адвокат Ж. Ж., срещу решение № 260502 от 15.03.2023 г. по в. гр. д.№ 5101/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г състав в частта потвърждаваща решение от 22.01.2021 г. по гр. д.№ 77506/2018 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 157 състав в частта, с която Г. А. Б. е осъден, на основание чл. 109 ЗС, да преустанови противоправното си бездействие, с което пречи на ищцата Л. Н. П. да упражнява собствеността си върху апартамент № ***, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] като извърши ремонт на терасата на собствения си апартамент № ***, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с цел предотвратяване проникването на атмосферни води към апартамента на ищцата. Твърди се неправилност на решението поради необоснованост на извода на съда, че ответникът е собственик на апартамент № ***, както и на извода, че щетите на ищцата са причинени от проникване на атмосферни води през неремонтирана настилка на терасата на ответника. Сочат се и допуснати процесуални нарушения – на чл. 146, чл. 202, чл. 236, ал. 2 ГПК. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, отмяната му и отхвърляне на предявения иск.

От името на ищцата Л. Н. П. е депозиран отговор на касационната жалба от адвокат Н. М., в който са развити съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за правилност на същото.

Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да достигне до извод за основателност на предявения иск по чл. 109 ЗС въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционния, на основание чл. 272 ГПК, и излагайки и собствени такива, е приел за установено от фактическа страна, че ищцата е собственик на апартамент № ***, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] а ответникът – собственик на апартамент № ***, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Възражението за липса на доказателства относно собствеността на ответника върху апартамент № ***е намерено за неоснователно от въззивния съд. Със съставения по делото проект за доклад по чл. 146 ГПК, обявен за окончателен, този факт е бил отделен за безспорен, а ответникът не е имал възражения по него и в цялото първоинстанционно производство не е оспорил собствеността си върху апартамент № ***. Такова възражение е направил едва с въззивната жалба. Въз основа на заключенията на вещите лица (по съдебнотехническата експертиза, изготвена в производство по обезпечаване на доказателства по чл. 207 ГПК, и по съдебнотехническата експертиза, изготвена в исковото производство) е прието за установено, че течът, овлажняването и повредите на покрива на терасата и в апартамента на ищцата са породени от неотстраняването на теч на терасата на разположения над нейното жилище апартамент на ответника, причинен от нарушена връзка на хидроизолацията с барбакана на терасата на ответника, което създава условия за проникване на вода под хидроизолацията, както и капилярна влага по масивния парапет на ответника. Според показанията на свидетелката С., петната в помещенията на апартамента на ищцата се появяват при обилен валеж. По тавана на терасата, в банята и кухнята на апартамент № ***има следи от влажни петна и подкожушена мазила. Ответникът е длъжен да извърши необходимия ремонт на терасата си, за да предотврати проникването на атмосферни води и проникването на влага по капилярен път в апартамента на ищцата. Бездействието му да извърши това се явява нарушава установената в чл. 50 ЗС забрана за създаване на пречки за ползване на съседен имот по-големи от обикновените, а с поддържането на това състояние се препятства пълноценното упражняване на правото на собственост на ищцата върху притежавания от нея жилищен обект.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Липсата на възражения на една от страните срещу съставения от съда доклад равнозначно ли е на признание на факти, които в доклада са обявени за безспорни, при положение, че всички заявени от ищеца обстоятелства са оспорени в отговора на исковата молба и в хода на цялото производство по делото и може ли съдът в течение на производството да прецени, че обявени за безспорни обстоятелства се нуждаят от доказване и да промени доклада в тази му част.

2. Следва ли въззивният съд, при оплакване от въззивния жалбоподател за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с приложението на чл. 146, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от ГПК, да даде собствени указания на страните за представяне на относими по делото доказателства, които са от съществено значение за изхода на правния спор.

3. Длъжен ли е съдът, включително въззивната инстанция, да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и доводи на страните, и да посочи кои релевантни за спорното право факти счита за неустановени и кои намира за недоказани, както и да изложи точни, ясни, логични и убедителни мотиви.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: първи въпрос – в противоречие с решение № 60114 от 28.10.2021 г. по търг. д.№ 1751/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., втори въпрос – в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, трети въпрос – в противоречие с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д.№ 1163/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по търг. д.№ 823/2010 г. на ВКС, ІV г. о.

Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по първите два въпроса от изложението. Същите не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, на която се позовава касаторът. В т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В Решение № 60114 от 28.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1751/2020 г., II т. о. е прието, че твърдените от ищеца и признати от ответника факти и обстоятелства, които са обявени от първоинстанционния съд в доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от доказване, и по които страните не са спорили в първоинстанционното производство, не подлежат на доказване. Допустимо е впоследствие, в хода на исковото производство и предвид основните начала, регламентирани в чл. 7, чл. 10 и чл. 12 ГПК, съдът да обяви тези факти и обстоятелства за спорни и подлежащи на доказване. В този случай съдът е длъжен изрично и ясно да уведоми страните, като измени доклада по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и определи, че съответният факт не е безспорно установен за съда, да разпредели тежестта на доказването му и съответно, ако страната не е посочила доказателства за установяването му, да даде указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК. Възможно е въззивният съд да приеме с решението си за спорни определени факти и обстоятелства, ако същите са били надлежно отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване в доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, в следните хипотези: 1. ако първоинстанционният съд е изменил доклада си по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и е предоставил възможност на страната, чиято е доказателствената тежест, да представи доказателства за приетия преди това безспорен факт; 2. ако при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, въззивната инстанция е дала указания до страните относно възможността да предприемат съответните процесуални действия по посочване и представяне на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първоинстанционното производство поради допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд - липса на изменение на доклада по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК; 3. ако въззивният съд е направил за пръв път извод за необходимост от установяване на факт, който първоинстанционният съд е приел за безспорен, и е процедирал съгласно разрешението, дадено в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – дал е указания относно необходимостта за доказване на релевантните факти и е указал на страните да предприемат съответните процесуални действия по посочване и представяне на относими доказателства съобразно доказателствената им тежест.

В случая фактът, че ищцата е собственик на апартамент № ***, находящ се в [населено място], [жк], блок 70, не е оспорен от ответника нито в отговора на исковата молба, нито в хода на първоинстанционното производство. Първоинстанционния съд е обявил този факт за безспорен и ненуждаещ се от доказване с доклада по чл. 146 ГПК и е разпределил доказателствената тежест по предявения негаторен иск с оглед наведените от страните доводи и възражения. По така изготвения доклад страните не са възразили. При това положение не са налице хипотезите, посочени в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, и решение № 60114 от 28.10.2021 г. по търг. д.№ 1751/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., при които въззивния съд дължи указания относно необходимостта от доказване на релевантни факти и от предприемане на съответните процесуални действия по посочване и представяне на относими доказателства съобразно доказателствената им тежест.

Третият въпрос от изложението също не предпоставя допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Процесуалноправният въпрос за необходимостта въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства по повод оплакванията в жалбата не обосновава допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, съдържащи детайлно обсъждане на събраните по делото доказателства и констатации за установените въз основа на тях релевантни за спора факти и обстоятелства. Макар да не е описал подробно събраните по делото доказателства, при постановяване на решението си въззивният съд не само е препратил към мотивите на първата инстанция, но е изложил и лаконични свои мотиви в същия смисъл. Ето защо въззивното решение не противоречи на посочената практика на ВКС. Обсъдени са съществените факти, които са обусловили крайния извод за основателност на предявения негаторен иск.

При този изход на делото касаторът Г. А. Б. следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Л. Н. П. сумата 1200 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260502 от 15.03.2023 г. по в. гр. д.№ 5101/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г състав в частта потвърждаваща решение от 22.01.2021 г. по гр. д.№ 77506/2018 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 157 състав в частта, с която Г. А. Б. е осъден, на основание чл. 109 ЗС, да преустанови противоправното си бездействие, с което пречи на ищцата Л. Н. П. да упражнява собствеността си върху апартамент № ***, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] като извърши ремонт на терасата на собствения си апартамент № ***, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с цел предотвратяване проникването на атмосферни води и на влага по капилярен път към апартамента на ищцата.

ОСЪЖДА Г. А. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Л. Н. П. сумата 1200 лв. разноски за настоящата инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: