О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1193
София, 14.03.2024 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2830 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. И., чрез адв. Ю. Б., срещу решение № 465/28.03.2023г. по гр. д. № 379/22г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което, като е потвърдено решението на първата инстанция, са отхвърлени исковете срещу Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура“, клон - Териториално поделение „П. Б. по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението, извършено с решение на управителния съвет на ДП „Пристанищна инфраструктура“ по протокол № 164/12.07.2022г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “директор“ на клон -Териториално поделение „П. Б. и за присъждане на обезщетение от 26 006, 04 лева за оставане без работа в периода 27.08.2022г. - 13.01.2023г.
Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение и в контекста на твърденията си, че: в акта за констатиране на прекратеното правоотношение не е вписано основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение; същият не му е връчен надлежно; налице е несъответствие в основанието за прекратяване на трудовото отношение вписано в трудовата книжка, от една страна, и в решението на УС на ДП „ПИ“ и акта за констатиране, от друга страна; в решението на УС на ДП „ПИ“ не се сочи нормата на чл. 338 КТ като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, поставя следните въпроси в хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:
1/ „Задължително ли е в заповедта/ решението на изборния орган за уволнение, изрично да се посочи правното и фактическото му основание и каква е необходимата степен на конкретизацията им?“
2/ “Подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя да определи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от избор?“
3/ “При липса на основание за прекратяване на изборното трудово правоотношение в решението за това на избирателното тяло и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, може ли да се приеме, че прекратяването е по чл. 338 КТ?“
4/ “Предвид изискването за писмена форма на заповедта за прекратяване на изборното правоотношение, законно ли е прекратяването на трудовото правоотношение/ уволнението при липса на основание?“
5/ “Следва ли решението на изборния орган за прекратяване на възникнало от избор трудово правоотношение да бъде доведено до знанието на служителя за да произведе действието си ?“
6/ “Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ищеца доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства?“
Насрещната страна по жалбата – ответникът Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура“, клон - Териториално поделение „П. Б. , възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че И. И. е заемал длъжността директор на клон ТП „Пристанище – Бургас“ на ДП „Пристанищна инфраструктура“, като същият е бил избран на тази длъжност с решение на управителния съвет на ДП „Пристанищна инфраструктура“, считано от 13.10.2014 г. с протокол №28 от същата дата. На проведено заседание на управителния съвет на ДП “ПИ“ е взето решение с протокол №117/31.10.2019 г. правоотношението с въззивника да бъде продължено за нов срок от 5 години, считано от 01.11.2019 г. На 12.07.2022 г. по предложение на генералния директор на предприятието е взето решение на заседание на УС на ДП „ПИ“ по протокол №164/12.07.2022г. въззивникът да бъде освободен от длъжността директор на клон – Териториално поделение „Пристанище – Бургас“, считано от 13.07.2022г., на основание чл.328, ал.2 във вр. чл.326 ал.2 от КТ, чл.115п, ал.7, т.2 от ЗМПВВППРБ и чл.14, т.2 от Правилника за устройството, функциите и дейността на ДП“ПИ“. Впоследствие е издаден акт за констатиране на прекратено правоотношение възникнало от избор №С207/12.07.2022 г.
При тази релевантна за правния спор фактическа обстановка, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд и е изложил свои за неоснователност на исковете в следния смисъл: Процесното трудовото правоотношение е възникнало от избор и приложими за прекратяването му са разпоредбите на чл.337 – 340 от КТ, доколкото в закон, в друг нормативен акт или в устав не е предвидено друго. В чл.115п, ал.7, т.2 от ЗМПВВППРБ е предвидено, че управителният съвет на ДП „ПИ“ освобождава директорите на териториални поделения на ДП “ПИ“ по предложение на генералния директор. Така регламентираното е хипотеза на отзоваване по смисъла на чл. 338 от КТ, където е предвидено, че възникналото от избор трудово правоотношение може да бъде прекратено без предизвестие от съответното избирателно тяло. Съгласно чл.338 КТ отзоваването произвежда действието си веднага след като решението за отзоваване бъде прието по съответния ред. Причините за отзоваването не са посочени в КТ, може да са посочени в съответния нормативен акт или устав, но във всички случаи наличието и основателността им изисква преценка за целесъобразност, която е извън предмета на съдебен контрол.
При тези мотиви, съдът е заключил, че в случая изискванията на закона са спазени, доколкото е налице валидно решение на компетентния орган за освобождаване на въззивника от заеманата длъжност, а причините за така взетото решение не подлежат на съдебен контрол.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Първите пет поставени от касатора въпроси нямат претендираното значение за изхода на спора, доколкото са зададени по повод съдържанието на акта за констатиране на прекратено правоотношение възникнало от избор №С207/12.07.2022 г., който не е заповед за уволнение и с който, както е приел въззивният съд, не се прекратява трудовото правоотношение на ищеца, а само се констатира факта на прекратяването. Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено с решението на УС на ДП „ПИ“ по т.7 на протокол №164/12.07.2022г. и именно законността на това решение е предмет на спора. Фактическото основание за взетото решение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е отразеното в него предложение на генералния директор, предвид правомощията му по чл.115п, ал.7, т.2 от ЗМПВВППРБ и чл.14 т.2 от Правилника за устройството, функциите и дейността на ДП „ПИ“, за освобождаване на ищеца от длъжността директор клон – ТП “П. Б. , считано от деня следващ решението. Това фактическо основание изпълва хипотезата на чл. 338 КТ, както е приел въззивният съд. Обстоятелството, че в решението се сочи като правно основание за освобождаване на ищеца от длъжност разпоредбата на чл. 328, ал.2 вр. с чл. 326, ал.2 КТ (наред с тези на чл.115п, ал.7, т.2 от ЗМПВВППРБ и чл.14т.2 от Правилника за устройството, функциите и дейността на ДП „ПИ“) е ирелевантно, доколкото не са изложени факти и обстоятелствата, които да породят съответното на тези разпоредби право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение. Решението на УС е мотивирано, тъй като в него са посочени фактите и обстоятелства, при които е взето, а грешката по отношение на правната квалификация на уволнителното основание не го опорочава. Решението за освобождаване на ищеца от длъжност е протоколирано, т. е. взето е в писмена форма, а за да произведе действие в хипотезата на чл. 338 КТ не е необходимо да бъде връчено на служителя.
Процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивния съд при мотивиране на акта си по съществото на спора да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните, и събраните доказателства, е принципно обуславящ по всяко дело, но в случая не е разрешен в отклонение от константната практика на ВКС ( вкл. цитираната от жалбоподателя). Според нея въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички релевантни за тях доводи на страните и на относимите за спора доказателства, които са били събрани по делото. /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т. д.№ 2100/ 2018 г., І т. о. и цитираните в него, решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр. д.№ 1538/ 2019 г., ІV г. о. и цитираните в него/. Обжалваното решение е съобразено с цитираните разрешения, доколкото въззивният съд е преценил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи значение за установяване на спорния пред него правнорелевантен факт, а именно законността на извършеното с решение на УС по протокол №164/12.07.2022г. освобождаване на ищеца от длъжност, и е обсъдил всички относими към него доводи и възражения на страните, като е изложил свои собствени решаващи мотиви по съществото на правния спор. Липсата на правно действие на акта за констатиране на прекратяване на трудовото правоотношение и съответно неотносимостта на касаещите този акт възражения и правни доводи, са подробно обосновани в първоинстанционното решение, към чиито мотиви въззивният съд е препратил. Несъгласието на касатора с така приетото е оплакване за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и съответно не е предмет на разглеждане във фазата по чл. 288 ГПК.
В обобщение, липсва основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Предвид изхода на настоящото производство, на насрещната страна по жалбата се следват поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, които са в доказан размер от 2300 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 465/28.03.2023г. по гр. д. № 379/22г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН [ЕГН], да плати на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура“, клон - Териториално поделение „П. Б. , на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 2300 лева за разноски в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: