О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 743

[населено място], 05.10.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч. т.д. № 1102 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „М. Т. ООД против определение № 1051/19.04.2023 г. по ч. гр. д. № 824/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2107/16.02.2023 г. по гр. д. № 12701/2022 г. по Софийски градски съд за прекратяване производството по делото.

В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил, че искът е предявен срещу ответника не в качеството му на управител на дружеството и не за ангажиране на имуществената му отговорност му като такъв, а в лично качество като физическо лице. Законовата предпоставка по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ според частния касатор намира приложение само в случаите на реализиране на имуществената отговорност на управителя за причинени вреди на дружеството. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, а именно: 1/Представлява ли решението на ОС на съдружниците в ООД абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на искове срещу действащ или бивш управител в личното качество с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и имат ли значение за прилагане на правилото на чл.137, ал.1, т.8 ТЗ фактите в подкрепа на исковата претенция, изтъкнати в исковата молба, съответно характера на отговорността на управителя, която се търси – извъндоговорна, за връщане на платена без основание сума или специална имуществена отговорност на управителя по чл.145 ТЗ ?; 2/ Прилага ли се разпоредбата на чл.137, ал.1, т.8 ТЗ в случите, когато дружеството има двама управители, действащи заедно и поотделно?; 3/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и представените доказателства, които са от значение за предявения иск, както и всички оплаквания в частната жалба? Частният касатор въвежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочва, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в Определение № 76/12.02.2019 г. по ч. т.д. № 322/2019 г. на ВКС, I т. о. – по първи въпрос, в Решение № 50168/09.12.2022 г. по т. д. № 1923/2021 г. на ВКС, II т. о., Решение № 50034/11. 04.2023 г. по гр. д. № 1257/2022 г. на ВКС, III г. о. и др. – по трети въпрос. По първи и втори въпрос въвежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С определението си въззивният съд е приел, че в чл.137, ал.1, т.8 ТЗ е уреден общ случай на условие за предявяване на иск срещу лице, което е управител на ООД, без значение от вида на иска. Посочил е, че завеждането на иск е действие по управление на дружеството, което попада в компетентността на управителя и чрез решението на ОС се преодолява колизията между интересите на управителя и дружеството.

Съставът на ВКС намира, че поставените втори и трети въпрос не са обуславящи произнасянето на САС. Крайният правен извод на въззивния съд е основан на аргумента, че нормата на чл.137, ал.1, т.8 ТЗ не прави разграничение във вида на иска, който се предявява срещу управителя – дали е за реализиране на неговата имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди в качеството му на управител или в лично качество. С оглед на това изискване на закона САС е намерил, че без значение е обстоятелството има ли и друг вписан управител на дружеството-ищец.

Следователно обуславящ за спора се явява първият правен въпрос, като за проверка съответствието на произнасянето на САС по него с практиката на ВКС, обективирана в Определение № 76/12.02.2019 г. по ч. т.д. № 322/2019 г. на ВКС, I т. о. следва да се допусне касационно обжалване.

В цитираното определение е прието, че решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е процесуална предпоставка за реализиране само на имуществената отговорност на управителя за причинени вреди на дружеството и е от значение за допустимостта на иска по чл. 145 ТЗ срещу настоящ или бивш управител, но не и за допустимостта на други искове на дружеството срещу управителя. Този извод следва да бъде направен, тъй като правомощието на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ да взема решение за водене на искове срещу управителя е предпоставено от правото на върховния орган на дружеството да избира и освобождава от длъжност управителя и от установеното в закона разпределение на компетентностите между органите на дружеството с ограничена отговорност.

Настоящият състав на ВКС споделя така приетото разрешение и поради следното:

Последователно във формираната съдебна практика по чл.145 ТЗ се споделя разбирането, че отговорността по чл.145 ТЗ е специална имуществена отговорност, която произтича от съществуващите между капиталовото дружество и управителя му два вида правоотношения – договорно и органно /така решения по т. д.№ 669/2008 г. на І т. о., т. д.№ 61/2011 г. на ІІ т. о., т. д.№ 1389/2002 г. на ІІ т. о. , т. д. № 2795/2015 г. на І т. о., т. д.№ 1212/2018 г. на І т. о. на ВКС и др./. Отговорността е за вреди, в причинна връзка с действия или бездействия на управителя, при и по повод осъществяването на управленските му функции, съгласно сключения договор за управление и закона, уреждащ задълженията му като органен представител, причинени виновно. Поради договорния характер на отговорността /така и в Решение № 128/13.01.2021 г. по т. д. № 2167/2019 г. на ВКС, I т. о./ общото събрание на съдружниците е овластено от закона да вземе решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за предявяване на иск с правно осн. чл.145 ТЗ, с който да бъде реализирано правото на обезщетение за вреди от неизпълнение задълженията на управителя по договора за управление. Съответно общото събрание е овластено и на осн. чл.137, ал.1, т.5 ТЗ да вземе решение за освобождаване от отговорност на управителя, когато тя е възникнала. Компетентността на общото събрание по чл.137 ТЗ е предпоставена в горните хипотези изрично от качеството управител на лицето, срещу което се предявява искът, респ. което се освобождава от отговорност, поради характера на правоотношенията. Законът не поставя изискване за воденето на други искове от дружеството срещу лицето, което има и качеството управител, да е взето решение от общото събрание за това. При вписани двама управители, които могат да извършват всички действия заедно и поотделно, дружеството се представлява надлежно от другия управител.

Въззивният съд е достигнал до неправилен извод за необходимост от решение на общото събрание на съдружниците за предявяване на иск срещу ответника по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД с оглед наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения.

Поради изложеното обжалваното определение следва да се отмени и делото да се изпрати на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1051/19.04.2023 г. по ч. гр. д. № 824/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд.

ОТМЕНЯ определение 1051/19.04.2023 г. по ч. гр. д. № 824/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд и потвърдено с него определение № 2107/16.02.2023 г. по гр. д. № 12701/2022 г. по Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: