О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1600

гр. София, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2923 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 308736/27.10.2022 г., подадена от Р. Р. С., чрез адвокат С. Л., срещу решение № 262609 от 02.08.2022 г. по гр. д. № 11975/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 189167 от 01.09.2020 г. по гр. д. № 22119/2016 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от Р. Р. С. срещу М. В. М., Л. М. Р., Е. Х. И., Р. К. С., В. С. Н., В. С. М. и Д. М. М. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за установяване правото на собственост на наследодателя на ищцата - дядо й Н. С. Д., към годината на образуване на ТКЗС - Курило - 1958 г., върху поземлен имот (бивша зеленчукова градина), с площ от 103 кв. м, представляваща бивш имот с пл. № * от стария кадастрален план от 1956 г. на[жк], [населено място] – С., м. „Г.“, при граници: река и стари поземлени имоти с пл. №№ *, *, * от стария кадастрален план на[жк], емисия 1956 г., която реална част е заключена между цифрите 1, 2, 3 и 4 на приложената към исковата молба комбинирана скица за пълна или частична идентичност по чл. 16, ал. 3 ЗКИР, издадена през м. април 2016 г. от „Геодет“ ООД, гр. София, и който имот попада в следните поземлени имоти по действащата кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изп. директор на АГКК: в поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 83 кв. м, с площ на припокриване от 21 кв. м, при граници на припокриващата се площ от 21 кв. м, както следва: поземлени имоти с идентификатори ***, *** (от две страни) и останалата част от поземлен имот с идентификатор ***; в поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 161 кв. м, с площ на припокриване от 40 кв. м, при граници на припокриващата се площ, както следва: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и останалата част от поземлен имот с идентификатор ***; в поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 158 кв. м, с площ на припокриване от 42 кв. м, при граници на припокриващата се площ, както следва: поземлен имот с идентификатор ***, *** (от две страни) и останалата част от поземлен имот с идентификатор ***.

Въззивният съд, след като е изложил доводите на страните във въззивната жалба и в отговора по нея, е приел за установено от фактическа страна следното:

Съгласно записка за вписване № 1210/1941 г. и сключен договор за делба от 23.05.1941 г. четиримата братя Б., М., Г. и Н. С. Д. са разделили помежду си недвижимите имоти, останали в наследство от покойния им баща С. Д.. В т. 11 от имотите, описани като оставащи в дял на М. С. Д., наследодател на ответниците, е посочен гръстелник от 300 кв. м, при съседи: братя Н., братя М. и Б. К.. Въз основа на този договор на 04.07.1941 г. е бил съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който М. С. Д. е бил признат за собственик по наследство и давност на няколко недвижими имота, находящи се в землището на [населено място], сред които в т. 11 е описан гръстелник от 300 кв. м, при съседи: братя Н., братя М. и Б. К.. Във въззивното производство е представено удостоверение № 2174/18.10.1968 г., издадено от СГНС - ОНС „А. В. , кметство с. Курило, гр. София, от което е видно, че на името на наследодателя на ищцата - Н. С. (С.) Д., е деклариран в периода от 1927 г. до 1968 г. имот, представляващ празно дворно място с площ от 110 кв. м, с предназначение зеленчукова градина, и че за целия период от време е заплащан данък. Разпитана е свидетелката Д. Х. С., която заявява пред съда, че е открила удостоверението през 2021 г. и го е предоставила на Р. С.. По делото е представено копие на заявление от 05.09.1991 г., с което Т. Н. С. е подал заявление до ОбПК - гр. Н. И. за възстановяване на собствеността върху притежаваните от баща му Н. С. Д. недвижими имоти по реда на ЗСПЗЗ. От приложеното по делото удостоверение за наследници на Н. С. Д. се установява, че ищцата Р. С. е негова внучка, дъщеря на Р. Н. С.. С нотариално заверена декларация от 22.04.2009 г. Р. С. и Т. С. са декларирали пред ОСЗГ - „Н. И. , че земеделският имот, находящ се в землището на [населено място],[жк], м. „Г.“, с пл. № * по плана от 1964 г., е имот на М. С. Д.. На 09.10.2009 г. Столична община, район „Н. И. е издала удостоверение по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ на Д. М., наследник на М. С. Д., съгласно което бившите имоти с пл. № *, * и * от кадастрално-регулационен план от 1962 са заявени със заявление вх. № 18254/20.11.1991 г., с площ от 300 кв. м, м. „Г.“, попадащи под разпоредбите на чл. 10, ал. 6 и ал. 7 ППЗСПЗЗ, бивша собственост на М. С. Д., съгласно издадено удостоверение от ОСЗГ - Н. И. като имотът е с площ по графични данни от 402 кв. м, бивш земеделски имот е и попада в границите на урбанизирана територия, определени със застроителен и регулационен план на [населено място],[жк], одобрен със заповед № РД-50-09-234/12.06.1984 г., както следва: 158 кв. м в УПИ * - „за спортна зала“, кв. 26, имот пл. № *; 161 кв. м жп линия в УПИ * - „за спортна зала“, кв. 26 и 83 кв. м в УПИ * - „за озеленяване“, кв. 26, за които има АОС, ДВ, бр. 17 от 2009 г. В удостоверението е посочена свободна незастроена площ от 241 кв. м, попадаща в УПИ * - „за спортна зала“, кв. 26 и УПИ * - „за озеленяване“, кв. 26, както и че не се възстановява имотът, попадащ в трасето на жп линия Курило – Кътина, отчужден с пр. № 120/1962 г. Със заповед № РД-09-597/09.10.2009 г. на кмета на район „Н. И. - Столична община е било одобрено решение № 3 по протокол № 14/09.10.2009 г. на комисията за бивш имот № *, * и * от кадастрален план от 1962 г. на[жк], с площ от 402 кв. м, като свободната незастроена площ е 241 кв. м. С решение от 25.01.2010 г. на АССГ по адм. д. № 7526/2009 г. горепосочената заповед е отменена и вместо това като незастроена част от имота е определена и площта от 161 кв. м, обозначена с букви ВГЖЗВ и оцветена с червен цвят. Решението е влязло в сила на 10.02.2010 г. С решение от 09.06.2010 г. ОбСЗ „Н. И. е признала и възстановила правото на собственост на наследниците на М. С. Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот с площ от 402 кв. м, находящ се в строителните граници на К., в местността „Г.“, имот с № *; *; *, к. л. Б-15-3-А от помощен план, изработен през 2005 г. Със заповед № РД-09-30/28.01.2011 г. на кмета на район „Н. И. , Столична община е било одобрено допълването на кадастралния план в регулационния план на [населено място],[жк], с имот пл. № * в УПИ * - „за озеленяване“ и с имоти пл. №№ * и * в УПИ * - „за спортна зала”, кв. 26 и изменение на границите на имот пл. № *, кв. 26. На 20.01.2011 г. е бил издаден акт за непълноти и грешки относно поземлени имоти с пл. №№ *, * и * въз основа на решение № 4/25.01.2010 г. на АССГ, адм. д. № 7526/2009 г. и решение № КР108/09.06.2010 г. на ОСЗ „Н. И. , в който е посочено, че новообразувните имоти с пл. № *, * и * са идентични с имоти с пл. №№ *, * и *, к. л. Б-15-3-А от частично изработен помощен план на бившите имоти от плана от 1962 г., които са възстановени от съда и ОСЦ „Н. И. , но са с различен статут, и в тази връзка са обособени три имота, както следва: имот с пл. № * се допълва в плана без утежняващи обстоятелства; имот с пл. № * попада в територия, за която има отчуждаване, но няма издаден АОС, и имот с пл. № * попада в територия, за която има издаден АОС, като е подадена молба за деактуване. На 02.04.2015 г. е бил съставен нотариален акт, с който ответниците по исковата молба К. Р. И., Е. Х. И., Р. К. С., М. В. М., В. С. Н., В. С. М. и Д. М. М. са били признати за собственици върху недвижими имоти, придобити по наследство и възстановени по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници: *** и ***. Със заповед на кмета на Столична община от 19.12.2018 г. е отказано да се отпише от актовите книги за общинска собственост на район „Н. И. част от АОС № 1910/20.04.1999 г., относно поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 83 кв. м, в [населено място],[жк], тъй като попада изцяло в УПИ * - „за озеленяване“, кв. 26 от действащия регулационен план на [населено място].

Въззивният съд е кредитирал, като обективно и безпристрастно, приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е установило, че първият регулационен и кадастрален план на м. „Курило“ е бил одобрен с Указ № 361/15.08.1929 г. за улична регулация и заповед № 22352/09.09.1929 г. за дворищна регулация, като процесните имоти са били част от един голям имот пл. № * и парцел *-*, кв. 32, отразен по букви АБВГДА със зелен контур на изготвената от вещото лице комбинирана скица. Следващият кадастрален план е бил от 1956 г. - с лилав контур на комбинираната скица, в който процесният имот е с пл. № *, к. л. 3, с площ от 102 кв. м, по цифри 1-2-9-10-1, като в разписната книга е бил записан на Н. С. Д., задраскан и записан Б. П. Н. - също задраскан, без записани документи за собственост. Със заповед № 127/28.03.1962 г. е бил одобрен регулационен план на жп линия Курило - Кътина, която минава през процесния имот. Със заповед № 292/24.02.1968 г. е бил одобрен регулационен план на м. „Курило“ и разширение на Ал. В., обхващащо квартали 56, 57, 57а, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 66а, 67, 68 и 69, обозначено с жълт контур на комбинираната скица. Вещото лице е посочило още, че архивният кадастрален план на[жк]е от 1977 г., като възстановените 402 кв. м в м. „Г.“ на наследниците на М. Д., представляващи стари имоти с пл. № *, * и *, к. л. Б-15-3-А, са попълнени в кадастралния план с № * с площ от 83 кв. м, № * с площ от 161 кв. м, и № * с площ от 158 кв. м. Действащият регулационен план на [населено място] е бил одобрен със заповед № РД-50-09- 234/12.06.1984 г., като възстановените имоти попадат в поземлен имот № * - част от УПИ * - „за спортна зала“ и поземлени имоти №№ * и * - част от УПИ * - „за озеленяване“, кв. 26. Кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Н. И. са били одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, като процесният имот представлява западната част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 158 кв. м и поземлен имот с идентификатор *** с площ от 161 кв. м, записани на А. С. И. по нотариален акт от 20.04.2015 г. Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 83 кв. м е записан на Столична община с АЧОС № 1910/20.04.1999 г. и на наследниците на М. С. Д. - без данни за документи за собственост. Заключението на вещото лице е, че процесният имот с пл. № *, по цифри 1-2-9-10-1, с площ от 102 кв. м е идентичен със западната част на поземлен имот по цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-1, възстановени с решение на ОСЗ „Н. И. от 09.06.2010 г. на наследниците на М. Д. и попълнени в кадастралния план от 1977 г. (действал до одобряването на кадастралната карта и регистри), с №№ * * и *, к. л. Б-15-3-А. В откритото съдебно заседание на 11.02.2020 г. вещото лице допълнително е разяснило, че в приложеното към заключението копие от разписен лист са описани всички собственици на имоти, като имената на съседите по нотариалния акт от 1941 г. не са идентични с описаните в разписния лист към кадастралния план от 1956 г. Заявило е, че липсва идентичност на процесния имот и този, собственост на ответниците по исковата молба.

При така събраните доказателства, Софийски градски съд е приел, че по делото е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване към един минал момент принадлежността на правото на собственост на земеделски имот. Същият е допустим съгласно постановките на т. 2 от ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че допустимост е налице при висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ; само ако административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността, или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо.

Визирал е, че ответниците по исковата молба основават правата си върху спорния недвижим имот на успешно проведена земеделска реституция. Твърдят, че единствено наследниците на М. Д. са представили писмени документи за собственост върху процесния имот пред ОбС „Земеделие и гори“ - Н. И. Сочат, че на 09.10.2009 г. Столична община, район „Искър“ е издала удостоверение, от което се установява, че бившите имоти №№ *, * и * от кадастрално-регулационния план от 1962 г., собственост на М. Д., са били заявени за възстановяване със заявление от 20.11.1991 г. от неговите наследници. Вместо 402 кв. м, на посочените наследници е била възстановена площ от 302 кв. м, като останалата част попадала в трасето на жп линия Курило - Кътина, отчуждена с преписка № 120/1962 г. Наследниците на М. Д. подали жалба пред АССГ с претенция за възстановяване на останалата част от 102 кв. м, тъй като жп линията вече не съществувала и мероприятие „озеленяване“ за 83 кв. м. не било проведено. Жалбата им била уважена, като площта, включена в жп трасето, им била възстановена, а частта от 83 кв. м останала в полза на общината. С решение на ОбСЗ „Н. И. от 09.06.2010 г. било признато правото на собственост на наследниците на М. Д. в съществуващи стари реални граници на имот с площ от 402 кв. м само на земеделска реституция - влязло в сила решение № 9075/01.12.2006 г. на ОбСЗГ - Овча купел. Доколкото ищцата претендира да имат качеството на правоимащи за възстановяване на собствеността лица по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, то гражданският съд има правото да осъществи косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на посоченото решение на органа по поземлена собственост.

Въззивният съд е посочил, че законът предвижда два способа за възстановяване на правата на собствениците - в съществуващи (възстановими) стари реални граници, когато такива съществуват върху терена съгласно чл. 18а ППЗСПЗЗ или е възможно да бъдат установени чрез картни материали, снимки и др. съгласно чл. 186 ППЗСПЗЗ, а когато старите граници не могат да бъдат установени - в нови реални граници с план за земеразделяне. Съгласно нормата на чл. 186, ал. 1 ППЗСПЗЗ земеделската земя се възстановява в стари реални граници, когато е възможно тези граници да бъдат установени чрез кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план, изготвен преди образуването на ТКЗС, като границите могат да се установят с аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и др. При липса на такива материали, уточняването на старите реални граници може да се извърши на място (чрез анкетиране), по реда на чл. 18д, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, при което имотите се разполагат в картата, като се запазват тяхната площ и местоположение съгласно решенията на общинската служба по земеделие, без да се спазва предишната им форма - арг. от § 4к, ал. 3 ПЗР от ЗСПЗЗ и чл. 186, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Когато възстановяването на собствеността върху земеделски имот се извършва в стари реални граници, възстановените имоти следва да съответстват по площ, категория, граници и местоположение на внесените в ТКЗС. Спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ възниква, когато различни лица заявяват за възстановяване едни и същи земеделски земи (т. е. претендират, че са били собственици, респ. техният наследодател, на имота към момента на обобществяването му), както и когато се претендира възстановяване на собствеността на различни имоти в стари реални граници, но се спори за точното им местоположение. За доказване на претендираното право на собственост към момента на обобществяването са допустими всякакви доказателства, включително и свидетелски показания, установяващи давностно владение върху имота, както и изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ писмени доказателства. Когато спорът за материално право касае местоположението на претендираните за възстановяване различни имоти, предмет на доказване са старите реални граници към момента на обобществяването на притежаваните от всяка от страните имоти (релевантно е установяването на точното местоположение на имотите, а не толкова наименованието на местността, което варира във времето и според представите на отделните лица).

Софийски градски съд е заключил, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че Р. Р. С. е законен наследник на Н. С. Д. - негова внучка, дъщеря на Р. Н. С.. Със заявление от 05.09.1991 г. Т. Н. С. е подал заявление до ПК - гр. Н. И. за възстановяване на собствеността върху притежаваните от баща му Н. С. Д. недвижими имоти по реда на ЗСПЗЗ. Н. С. Д. е бил собственик в периода от 1927 г. до 1968 г. на поземлен имот, представляващ зеленчукова градина с площ от 110 кв. м, в землището на [населено място]. Съгласно представения договор за делба от 1941 г. четиримата братя Б., М., Г. и Н. С. Д. са разделили помежду си недвижимите имоти, останали в наследство от покойния им баща С. Д.. В т. 11 от имотите, описани като оставащи в дял на М. С. Д., наследодател на ответниците, е посочен гръстелник от 300 кв. м, при съседи: братя Н., братя М. и Б. К.. Въз основа на представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, Софийски градски съд е приел, че процесните имоти - тези, които са собственост нанаследодателя на ищцата и на наследодателите на ответниците, са били част от един голям имот пл. № * и парцел *-*, кв. 32, отразен по букви АБВГДА със зелен контур на изготвената от вещото лице комбинирана скица. От издадения през 1941 г. констативен нотариален акт в полза на М. С. Д. за гръстелник с площ 300 кв. м в същата местност е видно, че имотът, чиято собственост се претендира с исковата молба, е съседен, а не идентичен с него. Това е видно и от представеното по делото решение № КР108/09.06.2010 г. на ОбСЗ „Н. И. - гр. София, с което на името на наследодателя на ответниците - М. С. Д., са възстановени 400 кв. м - със 100 кв. м повече от това, което е притежавал. Обстоятелството, че наследодателят на Р. С. не е бил собственик на процесния имот се установява и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза и устните пояснения на вещото лице. При това положение възззивният съд е приел, че спорът по делото е за точното местоположение на процесния имот в старите му реални граници, в който случай искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е единственият способ да се установи имотът на коя от страните е бил ситуиран на мястото, съответстващо на процесния имот. В тази хипотеза предмет на доказване е не правото на собственост, а старите реални граници към момента на обобществяване на притежаваните от всяка от страните имоти, и в този случай за установяване на собствеността е достатъчен всеки от документите, визирани в чл. 12 ЗСПЗЗ. Съдът е счел, че от представените по делото писмени доказателства не може да се направи безспорен извод, че праводателят на ищеца е бил собственик на имота, представляващ бивша зеленчукова градина с площ от 103 кв. м, представляваща бивш имот с пл. № * от стария кадастрален план от 1956 г. на[жк], [населено място] - С., м. „Г.”, при граници: река и стари поземлени имоти с пл. №№ *, *, * от стария кадастрален план на[жк]. Представеното във въззивното производство удостоверение също не установява това обстоятелство.

По изложените съображения Софийски градски съд е намерил предявения иск за неоснователен.

След хода на устните състезания пред СГС е починала Д. М. М., като въззивният съд е конституирал на основание чл. 227 ГПК нейните наследници: К. В. К. и В. В. М..

Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК.

Твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно – постановено при нарушаване правилата на формалната логика.

Формулира следните въпроси при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства; 2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи; да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни.

По първия въпрос визира противоречие на въззивния акт с приетото в решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., а по втория – с решение № 13/12.02.2021 г. по т. д. № 2896/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.

От насрещните страни е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за неоснователност на същата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за такъв извод са следните:

Въззивното решение е валидно и допустимо.

Същото не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. От изложените в решението мотиви е видно, че съдът е приел, че имотът, който се претендира с исковата молба, не е част от гръстелника от 300 кв. м по издадения в полза на М. Д. нотариален акт от 1941 г., а е съседен. Приел е и че праводателят на Р. С. - Н. С. Д., е бил собственик в периода от 1927 г. до 1968 г. на поземлен имот, представляващ зеленчукова градина с площ от 110 кв. м, в землището на [населено място], но е заключил, че от доказателствата по делото, включително събраните пред него, не се установява по безспорен начин Н. Д. да е собственик именно на спорния имот - бивша зеленчукова градина с площ от 103 кв. м, представляваща бивш имот с пл. № * от стария кадастрален план от 1956 г. на[жк], [населено място] - С., м. „Г.”, при граници: река и стари поземлени имоти с пл. №№ *, *, * от стария кадастрален план на[жк]. Тези изводи на съда не сочат на очевидна неправилност на решението му; наведените от жалбоподателката твърдения всъщност са за необоснованост и неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на разглеждане едва след допускане на касационно обжалване, но не и в производството по чл. 288 ГПК.

Не са налице законовите предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси.

Софийски градски съд е процедирал съгласно установената задължителна практика и непротиворечивата практика по чл. 290 ГПК, съгласно която въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва, с оглед релевираните в жалбата оплаквания, да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд, и да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка на доказателствата и при съблюдаване очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към тези факти, поотделно и в тяхната съвкупност, и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се.

В случая това е сторено от въззивния съд, който е взел предвид доводите на страните, обсъдил е правнорелевантните факти и относимите към тях доказателства, посочил е какво намира за установено и защо.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262609 от 02.08.2022 г. по гр. д. № 11975/2020 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: