Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 10320/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на С. С. и Д. П. против решение № 4578 от 07.07. 2023 г. по адм. дело № 11353/ 2021 г. на Административен съд София – град, с което са отхвърлени жалбите им против заповед № РВТ21-РД09-161/16.09.2021г. на кмета на район „Витоша, Столична община. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят решението да бъде да бъде отменено, като им се присъдят направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът – кметът на район „Витоша“, Столична община оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата М. К. също оспорва касационните жалби. Моли решенето на съда да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените разноски.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби са основателни.

Решението на Административен съд София – град е постановено в противоречие с материалния закон.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. П., починал в хода на делото и заместен от наследниците си С. С. и Д. П., сега касатори, против заповед № РВТ21-РД09-161/16.09.2021г. на кмета на район „Витоша, Столична община. С цитирания административен акт на М. К. е учредено право на преминаване през поземлен имот с идентификатор 68134.1976.422, съставляващ УПИ IX-422, кв. 56, по плана на гр. София, собственост на жалбоподателя пред първата инстанция, а сега на двамата касатори (обстоятелство неоспорено от страните), до жилищна сграда с идентификатор 68134.1976.422.4 (по КК на гр. София сградата е с идентификатор 68134.1976.422.2) с площ от 53, 70 кв. м. находяща се в лицевата част на урегулирания имот и до изгребна яма, собственост на Киркова съгласно нот. акт № 142, дело № 124/2010 г. Преминаването се осъществява съгласно – приложената схема - предложение. Учреденият сервитут обхваща част от дворното място с площ от 236 .00 кв. м., разположена около жилищната сграда и за него на собствениците на имота е определено обезщетение от 18 845,18 лв. Административният съд приема, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията на чл. 192, ал. 2 ЗУТ – съгласие между лицето, в чиято полза е учреден сервитута и собствениците на имота, през който ще се осъществява преминаването, не е постигнато според представената от Киркова декларация и друго техническо решение за достъп до сградата е икономически нецелесъобразно, като последният извод е направен въз основава на становището на главния инженер на район „Витоша“ в този смисъл и липсата на доказателства, установяващи друго. По тези съображения с решението, предмет на обжалване, жалбите против административния акт са отхвърлени.

Тези изводи са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция.

Разпоредбата на чл. 192, ал. 2 ЗУТ предвижда възможност кметът на общината да учреди право на преминаване през чужд имот, когато съгласие между собствениците на имотите не е постигнато и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. В случая административният съд неправилно приема, че предпоставките, предвидени в текста са изпълнени и обжалваната заповед е законосъобразна.

В противоречие с възприетото от първоинстанционния съд, доказателства, че между собствениците на служещия имот и собственичката на сградата с идентификатор 68134.1976.422.2 по КККР на гр. София, до която се иска учредяване на достъп, не е постигнато съгласие за преминаване през имота, не са представени. Приложената от Киркова декларация представлява твърдение на страната, което не е подкрепено с доказателства, а обратно на възприетата от решаващия съд теза, липсата на съгласие не може да се предполага.

Останалите предпоставки на чл. 192, ал. 2 ЗУТ също не са изпълнени. Разпоредбата допуска учредяване на право на преминаване през чужд имот, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. В случая ответницата Киркова като собственик на жилищна сграда, построена в чужд имот, има право по силата на закона да ползва земята доколкото това е необходимо за използване на собствената й сграда по предназначение, което включва и преминаване през дворното място (чл. 64 във връзка с чл. 63 ЗС). Следователно административен акт за учредяване на достъп до сградата не е необходим.

Освен това правото на преминаване по чл. 192 ЗУТ дава възможност на собственика на господстващия имот (в случая на сградата) да преминава пешеходно през част от терена на чуждия имот, за да достига до собствения си имот, когато друго техническо решение е икономически нецелесъобразно. Следователно площта от служещия имот, която попада в сервитута, следва да е определена точно като параметри и разположение с цел да осигури достъп до господстващия имот (в случая до входа на жилищната сграда) при минимално засягане на имота, през който се осъществя преминаването (арг. чл. 192, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ). В случая в противоречие с цитираните разпоредби със заповедта на кмета на район „Витоша“ не е учреден сервитут като пешеходна отсечка, по която собственикът на самостоятелния обект в чуждия имот да преминава от улицата до входа на жилищната сграда, а е определен прилежащ терен към жилищна сграда с идентификатор 68134.1976.422.2 , с площ от 236.00 кв. м., разположен около сградата по линията 1-2-3-4-5 на приложената към заповедта схема - предложение.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София – град е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед № РВТ21-РД09-161/16.09.2021 г. на кмета на район „Витоша, Столична община, също следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете инстанции, Столична община, в чиято структура е органът, издал отменената заповед, следва да заплати на жалбоподателите С. С. и Д. П. общо и по равно сумата 2150.00 лв. разноски по делото пред двете инстанции, включващи 150.00 лв. държавна такса за производството пред двете инстанции и по 1000.00 възнаграждение за адвокат за всяка инстанция.

По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 4578 от 07.07.2023 г. по адм. дело № 11353/2021 г. на Административен съд София - град и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ заповед № РВТ21- РД09-161/16.09.2021 г. на кмета на район „Витоша“, Столична община.

ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на С. С., [ЕГН] и на Д. П., [ЕГН] и двамата от гр. София, [жк], [улица], общо и по равно сумата 2150.00 (две хиляди сто и петдесет) лева разноски по делото пред двете инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА