Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Д. ЧЛЕНОВЕ:В. Г. Е. М. при секретар Г. Л. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаВ. Г. по адм. дело № 12445/2020

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) срещу решение № 1200/25.09.2020 г., постановено по адм. дело № 1294/2020 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед № З-924/15.04.2020 г., по жалба на Е. В. от гр. Бургас. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебния акт.

Ответникът по касационна жалба – Е. В., чрез процесуален представител адв. К. в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, Административен съд - Бургас е установил, че с оспорената заповед е наложено дисциплинарно наказание „понижаване в степен на ранг“- от младши агент IІІ степен в младши агент ІV степен, за срок от 1 (една) година, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл. 92, ал. 1, вр. чл. 90, ал. 1, т. 4 и чл. 88, ал. 2, т. 4 от ЗДАНС, във вр. с чл. 110д, ал. 1, т. 11 от ППЗДАНС. Наказанието е наложено за това, че през периода 01.04.2019 г. - 08.05.2019 г. Е. В. като експерт в отдел 3 към ТДНС (назначен на същата длъжност на 01.04.2019 г.), лично е попълвал и невярно е отразявал данни в основен отчетен документ за експлоатация на служебно МПС, издаван и съхраняван в ДАНС, а именно месечна пътна книжка серия Л №[номер] за месец април 2019 г. и в месечна пътна книжка серия Л № [номер] за месец май 2019 г. на служебен автомобил „Ф. М. с ДК [рег. номер на МПС] , за дните 01,02,03,08,11,12,15, 16, 17, 18, 19, 22 и 25.04.2019 г. и 08.05.2019 г. , като е вписвал името си и се е подписвал, като служител ползвал автомобила, без реално той да е ползван или управляван от него.

В оспорената заповед е посочено, че с констатираните действия по лично попълване и невярно отразяване на данни в основен отчетен документ за експлоатация на служебно МПС, издаван и съхраняван в ДАНС, жалбоподателят е нарушил етичните правила за поведение, регламентирани в чл. 75 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ДАНС (ЕК), утвърден със заповед № З-2904/12.10.2018г. на председателя на ДАНС.

За да постанови обжалваното решение АС - Бургас, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата от закона писмена форма. Налице са обаче отменителните основания по чл. 146, т. 4 от АПК - оспорената заповедта е в противоречие с материалноправни разпоредби, тъй като изложените в заповедта фактически обстоятелства и посочената на база на тях правна квалификация на допуснатото нарушение противоречат на смисъла и съдържанието на нормите на Етичния кодекс, което е основание за отмяна на акта. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК.

Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт.

Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът е обсъдил подробно относимите норми, включително и чл. 75 от Етичния кодекс. При преценка на смисъла и съдържанието на нормите, правилно съдът е приел, че се касае за класифицирана или служебна информация, събирана, обективирана и съхранявана от ДАНС във връзка с националната сигурност на страната. Това е смисълът, вложен в разпоредбата на чл. 75 от Eтичния кодекс, според която Държавният служител не вписва съзнателно неверни данни в документи, издавани, съхранявани или изготвяни в Държавна агенция “Национална сигурност“. Данните, отразявани в пътната книжка на служебен автомобил на ДАНС не попадат в приложното поле на тази информация. Те представляват отчетническа информация, която е от значение за доказване счетоводната обоснованост на ежемесечните транспортни разходи и контролиране на финансовата дисциплина на агенцията, поради което не попада в обхвата на информацията по чл. 75 от Етичния кодекс. От приложените по делото доказателства остава недоказано посоченото „няколкократно отклонение от етичните стандарти“. Налице е практическа необоснованост на определения максимален размер на наложеното дисциплинарно наказание.

Неправилното прилагане на материалния закон е нарушение, което води до отмяна на акта.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

С оглед правния резултат по спора, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 700 (седемстотин лева), представляващи възнаграждение за един адвокат, платими от Държавна агенция Национална сигурност.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1200/25.09.2020 г. постановено по адм. дело № 1294/2020 г. на Административен съд - Бургас.

О. Д. агенция Национална сигурност да заплати на Е. В. от гр. Бургас разноски по делото в размер на 700 (седемстотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Добрева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Виолета Главинова

/п/ Еманоил Митев