Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от председателя Т. В. по административно дело № 10334/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020" (ОПРР), чрез пълномощник, против решение № 1108 от 26.07.2023 г., постановено по адм. д. № 649/2023 г. на Административен съд - Варна, с което съдът е отменил негово решение № РД-02-36-266/28.02.2023 г. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни и несъоветстващи с доказателствения материал по делото. Според касационния жалбоподател е спазена процедурата по чл. 99 АПК. Оспорва изводите на съда за липса на посочен акта, които желае да измени или отмени. Иска отмяна на решението, като неправилно и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. О. О. В. не изразява становище.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона.

Първоинстанционният съд е установил, че по силата на сключен между О. В. и ръководителя на Управляващия орган (УО) на ОПРР административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е изпълнен проект "Интегриран градски транспорт на Варна – втора фаза". На 11.03.2021 г. бенефициерът е подал искане за окончателно плащане по договора, по което органът се е произнесъл с решение № РД-02-36-1246/07.12.2021 г. С него са установени недопустими разходи по искането за окончателно плащане, както и по междинни искания за плащане № 6, 7 и 8. Общината е оспорила решението по съдебен ред и с влязло в сила решение по адм. д. № 2742/2021 г. на Административен съд – Варна отказът е отменен като незаконосъобразен, а преписката е върната на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като съдът е определил едномесечен срок за произнасяне. По жалба на УО е проведено съдебно производство по оспорване на този акт, което е приключило с влязло в сила решение № 245/10.01.2023 г. по адм. дело № 6573/2022 г. по описа на ВАС, с което съдебното решение на Административен съд – Варна е оставено в сила.

В изпълнение на дадените от съда указания административният орган е издал оспореното в настоящото производство пред Административния съд - Варна решение № РД-02-36-266/28.02.2023 г. С него ръководителя на УО на ОПРР 2014 - 2020", по реда на чл. 99, т. 2 АПК и чл. 100 и при условията на чл. 102, ал. 2 АПК е възобновил производството, като в акта изрично е посочил, че същият е съобразен с влязло в сила решение по адм. д. № 2742/2021 г. на Административен съд – Варна, потвърдено от ВАС. С него е възобновил по собствена инициатива административни производства по верификация по искане за плащане № 8, № 7 и № 6, определил е за недопустими верифицирани и платени разходи в общ размер 441 734, 99 лв., от които разходи в размер на 170 137, 47 лв. безвъзмездна финансова помощ по искане за плащане № 8 (междинно) от 14.08.2019 г. по договора поради липса на предвидените условия в чл. 57, ал. 1, т. 4 и чл. 62, ал. 2 ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 2, т. 2.7 от договора, както и чл. 79 и чл. 84 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 от общите условия към същия договор, 118 742,90 лв. безвъзмездна финансова помощ по искане за плащане № 7 (междинно) от 23.01.2019 г. поради липса на предвидените условия в чл. 57, ал. 1, т. 2 и чл. 62, ал. 2 ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от договора, както и чл. 79 и чл. 84 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 1 от общите условия към същия договор и 152 854, 62 лв. безвъзмездна финансова помощ по искане за плащане № 6 (междинно) от 03.07.2018 г. поради липса на предвидените условия в чл. 57, ал. 1, т. 2 и чл. 62, ал. 2 ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от договора, както и чл. 79 и чл. 84 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 1 от общите условия към същия договор. Посочил е тези разходи като недопустими и е установил публични вземания на общината. Извършил е прихващане от одобрената за плащане сума в искане за окончателно плащане на средства в общ размер на 441 734,99 лв., представляващи вземане - недължимо платена сума на бенефициента, отчетена, верифицирана и възстановена в искане за плащане № 8, № 7 и № 6.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановена писмена форма, но при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което го е отменил като незаконосъобразен. Обосновал се е с това, че както от диспозитивната част, така и от мотивите на оспореното решение не ставало ясно кой е актът или кои са актовете, които органът желае да измени или да отмени с възобновяване на производството по чл. 99 АПК. Първоинстанционният съд е приел също, че решението е издадено извън сроковете, установени в чл. 102, ал. 2 АПК. След като не е посочен кой акт или кои актове се преразглеждат в производството по чл. 99 АПК, съдът бил поставен в обективна невъзможност да провери спазени ли са установените в АПК срокове. Приел е също, че липсват и предвидените в закона предпоставки за образуване на производство по реда на чл. 74 ЗУСЕФСУ. С тези мотиви е отменил оспорения акт като незаконосъобразен. Решението е правилно.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че производството по чл. 99 и сл. АПК се е развило незаконосъобразно. Производството по чл. 99 АПК е извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален административен акт. Формалната законна сила, с която се ползва влезлият в сила и неоспорен пред съда административен акт, налага да се гарантира, в съответствие с принципите на законност и съразмерност на субектите, определени в чл. 100 АПК, правен инструмент за преразглеждане на въпроса, решен с акта. Тази правна възможност, тъй като посяга на невъзможността да се постави отново за разглеждане материалноправният въпрос, предмет на приключилото производство и на издадения акт, законодателят е допуснал при лимитативно изброени правни предпоставки - чл. 99, т.1 - 7 АПК. Само когато тези предпоставки са налице, органът може да възобнови приключилото административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе отново по вече решения от него въпрос. С производството по възобновяване законодателят цели да преодолее допусната неправилност на акта към момента на неговото произнасяне.

Основанието, посочено от органа по чл. 99, т. 2 АПК за допускане на отмяната, е нарушение на принципа на истинност - чл. 7, ал. 1 АПК, тъй като актът е постановен в противоречие с действителните факти от значение за случая. Новооткрити по смисъла на посочената разпоредба обстоятелства са такива, които не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Законът в точка 2 използва понятието "страна". Безспорно, административният орган не е страна в административното производство, а решаващ орган, но използваното от законодателя понятие трябва да се тълкува в контекста на визираното в чл. 100 АПК право и на органа да възобнови административното производство при условията на т. 2.

Касационната инстанция намира за правилен извода на съда, че в административния акт органът не е посочил конкретно кой акт или кои актовете цели да бъдат изменени или отменени с възобновяване на производството по чл. 99 АПК. С производството по възобновяване се цели да се преодолее допусната, по една или друга причина, неправилност на акта към момента на неговото произнасяне. След като не е конкретизиран този акт, невъзможно е от страна на съда да провери законосъобразността на акта, с който е извършено възобновяването.

Само при спазване на предвидените в нормата на чл. 102 АПК срокове и при наличие на изчерпателно посочените в чл. 99 предпоставки органът може да възобнови приключилото административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе с нов акт по вече решения от него въпрос. Липсата на посочване на акта препятства и преценката за съблюдаването на сроковете за възобновяване на административното производство. От установените по делото фактически обстоятелства и от данните в административната преписка съдът е достигнал до правнообоснован извод, че след като не е конкретизиран актът, който органът преразглежда в производство по чл. 99 АПК, е невъзможно да се определи спазени ли са сроковете по чл. 102 АПК.

В тежест на органа в хода на процедурата по верификация е да докаже спазване на процедурата по чл. 99 и сл. АПК при изменение на акта за верификация, материалноправните предпоставки за изменение на акта за верификация и спазване на сроковете за упражняване на това право, които са преклузивни.

При издаване на оспореното решение органът е възпроизвел същите факти и аргументи, които е посочил и при постановяване на първоначалния административен акт и поради това, както правилно е приел и административният съд, те не могат да се квалифицирани като нови обстоятелства по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК.

По изложените съображения обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не установи други основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

Разноски по делото не са претендирани от ответника, поради което не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1108 от 26.07.2023 г., постановено по адм. д. № 649/2023 г. по описа на Административен съд - Варна.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА