Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: СВИЛЕНА ПРО. Д. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 10396/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" (ГД „ФК“) при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. М. Е., срещу Решение № 4699/12.07.2023 г., постановено по адм. дело № 11330/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

Касаторът излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на решаващия съд за недоказаност на твърдяното нарушение с оглед на установеното разминаване между данните, подавани до НАП чрез използваната в обекта нивомерна система и данните за получените на същите дати количества горива по акцизните данъчни документи (АДД). Твърди че описаното действие е съставомерно и с него търговецът е нанесъл „увреда“ на държавния интерес. В касационната жалба са развити подробни съображения. Отправя искане за отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде потвърдена процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ). Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заявено адвокатско възнаграждение.

Ответникът – „Газтрейд“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [улица], редовно уведомен, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение е отменена ЗПАМ № ФК-С1678-0124918/14.09.2022 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - София в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с която е разпоредено налагане на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ - бензиностанция „Г. Б. 1“, находяща се в гр. Ботевград, [улица], стопанисвана от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от три дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена във връзка с извършена проверка на търговския обект на 03.08.2022 г. При проверката е констатирано, че търговецът, в качеството му на лице, което извършва продажби на течни горива по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.), е допуснал нарушение на чл. 118, ал. 6 от Наредбата. В хода на проверката е установена количествена разлика между данните от АДД за доставка на дизел и използваната нивомерна измервателна система за обема на течните горива с монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо фискално устройство модел ЕСФП ОЙЛ СИС 2.0-Д-КL, с ИН на ФУ № OS005510 и ИН на ФП № 58007742 и peг. в НАП № 4572542/22.06.2022 г.

В съдебното решение са описани детайлно констатираните несъответствия, отнасящи се за дати 23.06.2022 г., 26.06.2022 г., 28.06.2022 г. и 29.06.2022 г. (последната е посочена в ЗПАМ по общ начин). Въз основа на данните от извършената проверка е направен изводът, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да предава в НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия с течни горива. Продължителността на срока на наложената ПАМ е обоснована с локацията на обекта и вида на предлаганите стоки – търговия с течни горива.

За да уважи жалбата на „Газтрейд“ АД първоинстанционният съд е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалните изисквания и целта на закона - чл. 22 ЗАНН и чл. 6 АПК. Съгласно изложените мотиви, по делото не се установява състав на нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 6 ЗДДС, преустановяването на което се цели с налагането на ПАМ. Видно от представените доказателства не е спорно, че дружеството е изпълнило задължението си да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите на съхранение в стопанисвания от него обект за търговия с течни горива. Според съда, налице е формално твърдение, че лицето не е спазило реда и начина на подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в НАП, като това не кореспондира с изяснената фактическа обстановка. В допълнение решаващият съд е изложил съображения, че в случая не става ясно как е определен срокът на разпореденото със заповедта запечатване на обекта от три дни, тъй като доводите са бланкетни и формулирани по общ начин.

Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно.

Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. Спор в това отношение не е налице. Административният съд е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса и е анализирал последователно фактическата обстановка, вследствие на което е аргументирал надлежно заключението си за материална незаконосъобразност на процесната заповед за налагане на ПАМ. Оплакванията в касационната жалба не се потвърждават при извършената проверка от настоящата инстанция.

Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС, сочена като основание за налагане на ПАМ в случая, предвижда налагането ѝ на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. Данните, които лицата, извършващи продажби на горива, са длъжни да подават в НАП, съгласно чл. 118, ал. 6 ЗДДС са „данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива“, както и ал. 10 „данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях“.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, което подлежи на метрологичен контрол.

От описаните обстоятелства в ЗПАМ № ФК-С1678-0124918/14.09.2022 г. (възпроизвеждаща съдържанието на протокола за извършена проверка Кд 184, cep. АА № 0124918/03.08.2022 г.) се установява документирането на продажбите, наличие на подадени данни от нивомерната система и на подадени данни за движението на горивата по данни от АДД. Констатациите за несъответствие между количеството гориво по нивомерна система и доставените количества по документ очевидно налагат извода, че подадените и получени в НАП и нейните органи данни не възпрепятстват извършената проверка. Самият орган изрично посочва наличието на подадени данни от нивомерната измервателна система, каквото е задължението на търговеца съгласно чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. и чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Доколкото разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г" ЗДДС предвижда налагане на принудителна административна мярка не за нарушение на конкретна разпоредба, а за неподаване на данни, каквито безспорно са били подавани, то не е изпълнен фактическият състав на закона за налагане на процесната ПАМ, както правилно приема и първоинстанционният съд. С издаването на оспорената заповед не се установява наличието на нарушение, за което да се наложи процесната ПАМ, като при проверката не са събрани доказателства нарушението да е довело до неотразяване на приходи.

По горните съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като е отменил процесната ЗПАМ първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Останалата част от изложените мотиви за отмяна на ЗПАМ във връзка с определената продължителност на срока за запечатване на обекта се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК.

Разноски на ответната страна не се присъждат за касационното производство, тъй като такива не са претендирани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4699/12.07.2023 г., постановено по адм. дело № 11330/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. П. п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА