Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: ТИНКА КО. Д. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията В. Д. по административно дело № 10374/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Е. Р. С. ЕООД гр. София, представлявано от управителя С. Д. срещу Решение №5156/31.07.2023г., постановено по адм. дело №10651/2022г. по описа на АССГ.

Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Съдът не е изяснил служебно относимите към производството факти и обстоятелства, не била указана доказателствената тежест, допуснато било съществено нарушение на служебното начало. Решаващият състав не е взел предвид обстоятелството, че в разпоредбата на чл.36а, ал.1, т.3 от ЗЛОД е поставено изискване за липса на просрочени задължения към държавата или общините, установени с влязъл в сила акт. Въпреки изричната констатация, че в отговор на запитване на административния орган от 27.06.2022г. за наличието или липсата на задължения към държавата НАП е предоставила информация с изх. №22255532202917430 от 04.07.2022г., в която е удостоверила че към тази дата дружеството има задължения към държавата, комисията и съда не са формулирали изводи относно причините, които са довели до извод за неизпълнение от страна на това дружество на изискванията на закона за допустимост на депозираната оферта. Съдът е констатирал, че в хода на административното производство комисията е докладвала получената информация за наличие на задължения към държавата, но няма данни по преписката какъв е техният размер и дали тези задължения са погасени към 13.07.2022г., били ли са просрочени и установени с влязъл в сила акт, съобразно изричното изискване на закона. Твърди се, че в процесната заповед не били изложени мотиви. Към момента на подаване на документи за участие в процедурата дружеството не е имало задължения. Към момента на издаване на заповедта не са били налице данни и основания да се приеме, че дружеството не е отговаряло на изискванията на закона.

Моли да се отмени съдебното решение и да се отмени обжалваната заповед като се върне преписката на административния орган за ново произнасяне от етап проверка на документите на участниците в конкурсната процедура. Претендират се разноски за двете инстанции.

В с. з. касационният жалбоподател, редовно призован се представлява от прокуриста К. К., поддържа касационната жалба и моли съда да отмени оспорената заповед на министъра на земеделието.

Ответникът –министъра на земеделието и храните, редовно призован не изпраща представител в с. з. Постъпило е писмено становище, с което оспорва касационната жалба, счита съдебното решение за правилно и обосновано и моли съда да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател.

Ответникът- „Любо лес строй“ ЕООД, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по делото.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като взе предвид изложеното в касационната жалба, становищата на страните и след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното съдебно решение №5156/31.07.2023г., постановено по адм. дело №10651/2022г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на „Е. Р. С. ЕООД срещу заповед №РД 48-39 от 01.08.2022г. на министъра на земеделието. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Съдебното решение е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт.

Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от „Е. Р. С. ЕООД срещу заповед №РД 48-39 от 01.08.2022г. на министъра на земеделието.

Съдебното решение е правилно.

Със заповед № РД 48-21/19.05.2022г. на министъра на земеделието, на основание чл.36 б, във вр. с чл.36, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча/ЗЛОД/ и чл.31б от ППЗЛОД, е открита конкурсна процедура и е утвърдена конкурсна документация, като от представените по делото доказателства се установява, че е спазено изискването по чл.36б, ал.6 от ЗЛОД за публикуване на заповедта в централен ежедневник най-малко 30 дни преди датата на провеждане на конкурса.

В чл.31б, ал.2 от ППЗЛОД са уредени изискванията към участниците в конкурса, като същите са посочени и в т.V „Изискванията към кандидатите за участие в процедурата“ от заповед №РД 48-21/19.05.2022г. на министъра на земеделието.

Със заповед№3-01-243/27.06.2022г. на директора на „Южноцентрално държавно предприятие“ гр.Смолян е назначена комисия със задача да проведе конкурса, открит със заповед №РД 48-21/19.05.2022г. на министъра на земеделието.

От приложения към административната преписка Протокол №1 от заседание на конкурсната комисия, проведено на 27.06.2022г. се установява, че комисията е заседавала в легитимен състав, членовете й са подписали декларации, съгласно чл.36д, ал.6 от ЗЛОД и са разяснени етапите на провеждане на конкурса. В първия етап на процедурата комисията е установила, че за жалбоподателя са налични всички изискуеми документи.

Комисията е решила да проведе следващо открито заседание, за което всички участници са били редовно уведомени. Комисията е изискала служебно справка от НАП за наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.11 от ДОПК на дружеството-жалбоподател и на останалите участници в конкурса. Искането е входирано в НАП на 27.06.2022г., датата на първото заседание на комисията. Комисията е действала в изпълнение на задължението си по чл.36а, ал.4 от ЗЛОД и по безспорен начин е установила наличие на несъответствие по чл.36а, ал.1 от ЗЛОД, което е основание за недопускане на кандидат до участие в конкурса, съгласно чл.36ж, ал.1, т.2 от ЗЛОД. С оглед установените обстоятелства комисията е решила единодушно да не допуска до участие в конкурса дружеството-жалбоподател, поради това че има задължения към държавата.

Съгласно чл.36а, ал.4 от ЗЛОД, обстоятелствата по ал.1, т.1,2,3,5 и 6 се удостоверяват служебно чрез справка в съответния публичен регистър. Комисията е действала в изпълнение на това свое задължение и по безспорен начин е установила, че дружеството не отговаря на изискването по чл.36а, ал.1, т.3 от ЗЛОД, което е основание за недопускане на кандидата до участие в конкурса, съгласно чл.36ж, ал.1, т.2 от ЗЛОД.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е изяснил служебно относимите към производството факти и обстоятелства и че не била указана доказателствената тежест. Напротив, доказателствената тежест в производството е указана на страните и не е допуснато съществено нарушение на служебното начало.

Не се кредитира оплакването, че решаващият състав не е взел предвид обстоятелството, че в разпоредбата на чл.36а, ал.1, т.3 от ЗЛОД е поставено изискване за липса на просрочени задължения към държавата или общините, установени с влязъл в сила акт. Следва да се посочи какъв е характера на удостоверението по чл.87, ал.6 от ДОПК. Органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения като в удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Смисълът на закона е да се установят безспорни задължения. Неотносими са доводите, че нямало данни по преписката какъв е техният размер и дали тези задължения са погасени към 13.07.2022г., били ли са просрочени и установени с влязъл в сила акт. Към момента на разглеждане на офертите е установено безспорно, че дружеството – жалбоподател е имало задължения към държавата.

Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. за настоящата касационна инстанция.

По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5156/31.07.2023г., постановено по адм. дело №10651/2022г. по описа на АССГ.

ОСЪЖДА „Е. Р. С. ЕООД гр. София да заплати на Министерство на земеделието и храните юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв./сто и петдесет/.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА