Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 10383/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба подадена от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, гр. Варна против решение № 1067/19.07.2023 г. по адм. дело № 1081/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалба, против писмена покана № РД-11-375/4/25.04.2023 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - Варна, с която покана е отправено искане към УМБАЛ „С. М. ЕАД за доброволно възстановяване на сумата общо от 216 лв. (двеста и шестнадесет лева) за проведена амбулаторна процедура (АПр) № 5 „Определяне на план за лечение на болни със злокачествени заболявания“ по ИЗ №№ 313/2023, 333/2023, 370/2023 и 524/2023. Поддържат се оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния и процесуален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба, директор на РЗОК - Варна в приложен отговор и становище по същество намира касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да отхвърли жалбата на касационен жалбоподател първоинстанционен съд приема, че в развилото се производство пред административен орган не са допуснати съществени процесуални нарушения, по отношение на 4 ИЗ от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, при провеждане на АПр № 5 е установено, че в рамките на календарния месец, през който са извършени, по отношение на ЗОЛ са проведени същите процедури, но в други лечебни заведения. Амбулаторната процедура, проведена от онкологичната комисия при касационен жалбоподател е заплатена от НЗОК, но осчетоводяването е отхвърлено, тъй като е заплатена на лечебното заведение, осъществило първата процедура. Заплатената на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД сума от бюджета на НЗОК е неоснователно получена и на основание чл. 76, ал. 1 ЗЗО и чл. 409, ал. 1 НРД за МД 2020 – 2022 г. (отм.) подлежи на възстановяване. От разпоредбите на чл. 348, ал. 1, т. 3 НРД и чл. 2 от Наредба № 9/10.12.2019 г., както и от разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от индивидуалния договор № 030811/25.02.2020 г., се налага извод, че по отношение на АПр № 5, бюджетът на НЗОК гарантира закупуване и заплащане само на една процедура на едно ЗОЛ за един месец. Споделят се изводите на административния орган, дори да е проведена амбулаторната процедура, всяка от четирите е втора за календарния месец и за нея не се дължи заплащане, а платената сума е неоснователно получена. Първоинстанционен съд приема, че оспорваната покана за възстановяване на суми, получени без правно основание отговаря на изискванията на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, както и на целта на закона.

По отношение фактически установеното, страните нямат противоречия. Спорът е правен, затова следва ли да бъде възстановена сума, получена за извършена амбулаторна процедура, за която към момента на извършването й, ИМП няма как да знае извършвана ли е предходна такава по отношение на ЗОЛ.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно. Принципно, въведеното ограничение по отношение на ЗОЛ да се провежда една АПр № 5 противоречи на достъп до здравеопазване. Твърди се, че при гарантирани права за достъп до здравеопазване, при спазване правилото процедурите да са ограничени, ИМП, какъвто е касационен жалбоподател технологично е лишен от възможността да знае какви и колко процедури са проведени в рамките на календарен месец по отношение на лице, потърсило медицинска помощ. Развити са и оплаквания за ограничителното тълкуване и прилагане на законови разпоредби, при изпълнение на процедурата, предвид онкологичните заболявания, спрямо които се прилага АПр № 5. Основно оплакването е, че възприемайки ограничението за една амбулаторна процедура, която няма как да е известна, получената сума за извършването й в съответствие с въведените от администрацията изисквания не може да се приеме като получена без основание. С факта на невъзможност да се разбере извършена ли е, или не процедура в предходен времеви период, в изпълнение медицинска дейност за осъществяване на БМП, касационен жалбоподател не е нормативно възпрепятстван да изпълнява задълженията си по ИД, дори при нормативно наложени нормативи за извършването на АПр № 5. Оплакването е, че след като амбулаторната процедура е изпълнена във връзка със здравословното състояние на всяко от четирите ЗОЛ, не са установени нарушения на медицинските дейности по това, платената сума е получена основателно и едностранното правомощие на администрацията по силата на НРД МД 2020 – 2022 г. (отм.) е несъответно. Оплакването е за несъобразяване с правни норми за поведение на болничното заведение от по висока степен – ЕСХ, КРБ или ЗЗ. Противопоставя се оплакване, че информационната система е несъвършена, по причина, че достъп до нея не два възможност за достоверна проверка. Основно е развито оплакване за издаден административен акт в несъответствие с целта на закона, а пренебрегването на това отменително основание е довело и да постановен незаконосъобразен съдебен акт.

В хипотезата на чл. 76а ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите.

Правилни са изводите на съда, че писмена покана № РД-11-375/4/25.04.2023 г. на директор на РЗОК Варна е издадена от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Административният съд е установил фактическата обстановка по делото, като е достигнал до обосновани изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Събраните в хода на производството доказателства са обсъдени от съда точно, поотделно и в тяхната съвкупност, като в решението са изложени мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи.

Тричленен състав на шесто отделение на ВАС приема, че изводите на административния съд за това, сумата от 216 лева, производна от четири амбулаторни процедури № 5 по отношение на различни ЗОЛ, но повторно извършени във времево определения месечен период е неоснователно получена.

Основанието за това, безспорно няма установено нарушение на задължения по НРД МД 2020 – 2022 г. (отм.), е изведено от фактически установено, в резултата на въведени данни за проведени амбулаторни процедури. Не е от значение, дали касационен жалбоподател има достъп до информационната система, както не е от значение невъзможността, твърдяна от касационен жалбоподател да проследява по отношение на дадено ЗОЛ какви процедури, МД и др. се провеждат в различни лечебни заведения. Такова изискване не е въведено нормативно. В случая, спорния въпрос е решен с това, че е установено по отношение на четирите ЗОЛ, че в УМБАЛ „Св. Марина“ са извършвани МД, които са повторно извършени. След като няма изискване за проследяване спрямо пациент – ЗОЛ за извършването на АПр № 5, сумата за всяко ЗОЛ е получена без да е свързана с извършване на нарушение по ЗЗО или на НРД. По отношение това, че МД е изпълнена и се дължи заплащане, като общ принцип, са въведени ограничения с НРД МД, по изпълнението му да не се провеждат едни и същи МД неограничено. Амбулаторна процедура е система от определени с НРД изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти, чието състояние не налага непрекъснат престой в лечебното заведение. Нормативно е прието, че процесната АПр № 5 може да се извърши като МД веднъж в периода на един календарен месец. Установените повторни за този период МД по тази процедура, без значение кой е изпълнителя на медицинската дейност, и заплатена от бюджета на НЗОК, води до получена без основание сума, подлежаща на възстановяване по реда на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО.

Проверяваното решение е и правилно, като не страда от пороци, които биха обусловили отмяната му, а възраженията на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички развити в първоинстанционната жалба оплаквания, които се покриват с тези по касационната.

Настоящата инстанция приема крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на административен съд.

По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила.

По направените искания за присъждане на разноски, основателно е това на представляващия ответника по касационната жалба. В полза на РЗОК Варна се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1067/19.07.2023 г., постановено по адм. дело № 1081/2023 г. по описа на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, [ЕИК] да заплати на Районна здравно осигурителна каса – гр. Варна сумата 100 (сто) лева за деловодни разноски в касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ