Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Д. ЧЛЕНОВЕ:П. Г. Л. П. при секретар И. К. и с участието на прокурора Чавдар Симеоновизслуша докладваното от съдиятаП. Г. по адм. дело № 12471/2020

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Областен управител на Софийска област, срещу решение № 3771/10.07.2020 г. по адм. дело № 10453/2019 г. на Административен съд – София-град, /АССГ/ в частта, в която е отменен като незаконосъобразен по жалба с вх. № 4448/08.08.2019 г. по регистъра на Административен съд – София-област /изпратена по подсъдност на АССГ/, уточнена с молба до АССГ от 10.10.2019 г., на Л. Л., изричен отказ, обективиран в Писмо № 94-И-00-255#2/18.07.2019 г. на областния управител на Софийска област, в частта му по отношение на жалбоподателя Л. Л. и е върнал делото като преписка на областния управител на Софийска област за процедиране на преписката и изплащане на обезщетение в изпълнение на негово влязло в сила Решение № 60/14.03.2001 г. по отношение на жалбоподателя Л. Л., в частта му, която не е отменена с влязлото в сила на 23.05.2002 г. решение по адм. д. № 231/2001 г. на Софийския окръжен съд. Твърди, че решението е недопустимо в частта, с която съдът е върнал преписката на административния орган, а също и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено решението, с всички произтичащи от това законни последици.

Ответникът по касационната жалба – Л. Л. от гр. София в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез пълномощника си адв. М., моли същата да се приеме като неоснователна и решението, в оспорената му част като правилно да се потвърди.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на Административен съд – София-град е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК жалбата с вх. № 4448/08.08.2019 г. по регистъра на АС - София-област /изпратена по подсъдност на АССГ/, уточнена с молба до АССГ от 10.10.2019 г., на Л. Л., в частта й срещу изричен отказ, обективиран в Писмо № 94-И-00-255#2/18.07.2019 г. на областния управител на Софийска област по отношение на И. Л. и е прекратил производството по делото в същата част, като е отменил по жалба с вх. № 4448/08.08.2019 г. по регистъра на АС – София-област /изпратена по подсъдност на АССГ/, уточнена с молба до АССГ от 10.10.2019 г., на Л. Л., изричен отказ, обективиран в Писмо № 94-И-00-255#2/18.07.2019 г. на областния управител на Софийска област, в частта му по отношение на жалбоподателя Л. Л. и е върнал делото като преписка на областния управител на Софийска област за процедиране на преписката и изплащане на обезщетение в изпълнение на негово влязло в сила Решение № 60/14.03.2001 г. по отношение на жалбоподателя Л. Л., в частта му, която не е отменена с влязлото в сила на 23.05.2002 г. решение по адм. д. № 231/2001 г на Софийския окръжен съд.

За да постанови този резултат административният съд е приел, че по отношение на И. Л. жалбата е недопустима като подадена в защита на чуждо материално право, което жалбоподателят не е легитимиран да предяви пред съда, съгласно чл. 159, т. 4 от АПК. По отношение на жалбата на Л. Л. съдът след като е установил фактическата обстановка по делото приел от правна страна, че издаденият от административния орган отказ е в противоречие с материалноправните норми и представлява недопустим опит на орган на власт да не се подчини доброволно на постановен от самия него и влязъл в сила административен акт. Обосновал се е в тази връзка, че същият дължи приключването процедурата в изпълнение на Решение № 60/14.03.2001 г. на областния управител на Софийска област, изд. в изпълнение на Решение № 8416/29.12.2000 г. по адм. дело № 2171/2000 г. на ВАС, ІІІ отд., с което на основание чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ наследниците на В. Г. са обезщетени с компенсаторни записи за незаконно отнетия имот, представляващ празно дворно място, с площ от 12 300 кв. м., тъй като същият бил включен в училищен двор, в частта му, която не е отменена с влязлото в сила на 23.05.2002 г. решение по адм. д. № 231/2001 г на Софийския окръжен съд. Въз основа на така приетото административният съд, е отменил процесния отказ като незаконосъобразен и е върнал преписката на органа за ново произнасяне на органа съобразно мотивите на решението. Решението е правилно.

Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, в оспорената му част, което не страда от посочените пороци в касационната жалба.

Въз основа на доказателствата по делото и техния съвкупен анализ решаващият съд е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. С оспореното писмо административният орган е уведомил заявителите, че не следва да им бъде изплащано обезщетение, поради това, че те не са доказали собствеността си върху недвижимия имот, както и че липсват безспорни доказателства, че наследственият на молителите имот е отчужден по Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността. С решение № 60/14.03.2001 г. на областен управител на област София наследниците на В. Г., част от които са И. Л. и Л. Л., са обезщетени на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/ във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ с компенсаторни записи за незаконно отнетият им имот. В мотивите на издаденото решение е отразено, че към момента имотът е включен в училищен двор. Решение № 60/14.03.2001 г. е оспорено от наследниците пред Софийски окръжен съд по реда на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ. С влязло в сила на 23.05.2002 г. решение по АД № 231/2001 г на Софийски окръжен съд, постановено в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ, решение № 60/14.03.2001 г. е отменено досежно част от процесния имот, като вместо него е постановено реално възстановяване на наследниците на В. Г. на собствеността върху част от имота. Обосновано съдът е приел, че с оспореното уведомително писмо от 18.11.2019 г. на областния управител на Софийска област неправилно е отказано да бъде удовлетворено заявеното от Л. Л. искане за процедиране на преписката и изплащане на обезщетение, признато по реда на ЗОСОИ, съобразно квотата му от наследството на В. Г., в частта му, която не е отменена с влязлото в сила на 23.05.2002 г. решение по адм. дело № 231 от 2001 г. на Софийския окръжен съд. Правилен е направения извод, че административният орган дължи приключване на процедурата в изпълнение на Решение No 60/14.03.2001 г. на областния управител на Софийска област, издадено в изпълнение на Решение № 8416/29.12.2000 г. по АД № 2171/2000 г. на ВАС, ІІІ отделение, в частта му, която не е отменена с влязлото в сила на 23.05.2002 г. решение по АД № 231/2001 г. на Софийския окръжен съд. Изложените от съда мотиви се споделят напълно от настоящия касационен състав на ВАС, поради което не е необходимо да бъдат приповтаряни.

Въз основа на изложеното решението на административния съд в оспорената част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3771/10.07.2020 г. по адм. д. № 10453/2019 г. на Административен съд – София-град в частта, в която е отменен като незаконосъобразен по жалба с вх. № 4448/08.08.2019 г. по регистъра на Административен съд – София-област, /изпратена по подсъдност на АССГ/, уточнена с молба до АССГ от 10.10.2019 г., на Л. Л., изричен отказ, обективиран в Писмо № 94-И-00-255#2/18.07.2019 г. на областния управител на Софийска област, в частта му по отношение на жалбоподателя Л. Л. и е върнал делото като преписка на областния управител на Софийска област за процедиране на преписката и изплащане на обезщетение в изпълнение на негово влязло в сила Решение № 60/14.03.2001 г. по отношение на жалбоподателя Л. Л., в частта му, която не е отменена с влязлото в сила на 23.05.2002 г. решение по адм. д. № 231/2001 г на Софийския окръжен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ М. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Панайот Генков

/п/ Любка Петрова