Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: ДИМИТЪР ПЪР. Ш. при секретар С. Т. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 10434/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП срещу решение №5047/25.07.2023 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело №3793/2023 г., с което по жалбата на „Феникс петрол 91“ ЕООД, [ЕИК], е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ №11398/01.02.2023 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - бензиностанция, намираща се в гр. Враца, ул. „Шипка" №6 и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения претендира отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което ЗНПАМ да бъде потвърдена, както и присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Феникс петрол 91“ ЕООД, чрез адв. М., в молба с характер на писмени бележки оспорва нейната основателност. Претендира разноски по представен списък.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ №11398/01.02.2023 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - бензиностанция, намираща се в гр. Враца, ул. „Шипка" №6, стопанисван от „Феникс петрол 91“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „г“ и чл.187, ал.1 ЗДДС.

С обжалваното решение съдът е отменил административния акт, като е приел, че приложената мярка не изпълнява функциите, предвидени в чл. 22 ЗАНН. Също така съдът е констатирал, че към момента на издаване на оспорения административен акт нарушението е преустановено. На последно място е прието, че наложената ПАМ нарушава принципът за съразмерност по чл.6 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Задължението да се подават данни по реда на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е с адресат субектите, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, като за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС определя неподаването на данни по чл. 118 в НАП като основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. Анализът на цитираните разпоредби обуславя извод, че при установено по съответния ред неподаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и данни за извършените продажби, дължащо се на неспазване на реда или начина за предаването на такива, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". При упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон.

В разглеждания случай принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС е приложена за неизпълнение на задължението за подаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта. По делото е установено, че за периода 01.11.2022г. - 24.11.2022г. са получени по документи общо 97 134 л. дизелово гориво. В резервоар 1 е декларирано получено количество 60 641 л., а в резервоар 2 - 36 493 л., които количества гориво не са били отчетени от нивомерната измервателна система на двата резервоара.

На следващо място установено е, че след констатиране на нарушението от „Феникс петрол 91“ ЕООД, са предприети разумни и съответни мерки да се предотврати по-нататъшното му осъществяване. В тази насока правилно е съобразен фактът, че дори и да се приеме наличието на нарушение на правилото на чл.118, ал.6 ЗДДС, то последиците от него са отстранени още преди датата на проверката, в какъвто смисъл са и свидетелките показания по делото, т. е преди момента на издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка на 01.02.2023г.

Действително, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, но както многократно ВАС се е произнасял при сходна фактическа обстановка, когато мярката е наложена след преустановяване на нарушението, както е в случая, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. При положение, че към момента на издаване на процесната ЗНПАМ, а и далеч преди това допуснатото нарушение е отстранено, изложеното в заповедта, че същата се издава за срок от 10 дни, за да може търговецът да промени начина на извършване на дейността в конкретния обект, е лишено от съдържание. По делото липсват данни/твърдения, че неподаването на данни в процесния период е станало в резултат на виновно поведение на лицето, поради манипулация на системата или други подобни неправомерни действия.

В конкретиката на казуса също така налагането на ПАМ за срок от 10 дни не е мотивирано от административния орган с конкретни обстоятелства и не съответства на тежестта на нарушението, поради и което е и несъразмерно в нарушение на принципа, залегнал в чл.6 от АПК, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на ответника, следва да му бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция, възлизащи на 1000 лв. съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за тяхното заплащане.

Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5047/25.07.2023 г., постановено по адм. дело №3793/2023 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Феникс петрол 91“ ЕООД, [ЕИК], сумата от 1000 /хиляда/ лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. П. п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА