Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. Д. Членове:

МАРИЕТА МИЛЕВАТОДОР ТОДОРОВВЕСЕЛА АНДОН. Р. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 10447/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Е. П. от гр. Видин за отмяна на влязло в сила Решение №Я-209 от 06.11.2006 г. по адм. д. №5С-197/2006 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, на основание чл. 239, т. 6 АПК.

Искателят твърди, че съдебното решение е постановено в противоречие с решение от 09.09.2014 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), четвърти състав по обединени дела №2065/2006г., №38072/2006 г. и №36206/2007 г. (образувано по жалба на П. А.). П. А. се е оплакал от нарушение на чл. 6, 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията), че производството пред националния съд по разглеждане на заповедта на министъра на вътрешните работи за освобождаването му от служба по чл. 253, ал.1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е несправедливо, поради това, че Върховният административен съд (ВАС) е отказал да контролира валидността на становището за психологическа оценка на Института по психология на МВР, въз основа на което е издадена заповедта. От съдържанието на т. 24 от решението се установява, че същото е заличено от списъка с дела, поради постигнато приятелско споразумение между страните, на основание чл. 39, 3 от Конвенцията. Сочи, че искателят е узнал за това решение от П. А. на 21.08.2023 г., когато е получил решението.

Иска се отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Претендират се разноски по представен списък.

Искателят се представлява от адвокат Г. В. – Адвокатска колегия – Кюстендил.

Ответникът – министърът на вътрешните работи намира искането за недопустимо, алтернативно неоснователно по съображения, подробно изложени в депозираното по делото възражение. Претендира разноски съгласно представен списък.

Ответникът се представлява от юрисконсулт М. С..

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, за да се произнесе взе предвид следното:

Искането е за отмяна на влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 237, ал. 1 АПК, подадено е от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал.1, т. 5 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно, по следните съображения:

С решение от 10.04.2006 г. по адм. д. № С-73/2005 г. на ВАС, Пето отделение е отменена Заповед №К-1381 от 27.04.2005 г. на министъра на вътрешните работи, с която капитан Е. П. от гр. Видин е освободен от служба в Министерство на вътрешните работи, на основание чл. 253, ал.1, т. 5 ЗМВР във връзка с чл. 251, ал.1, т. 6 от ППЗМВР.

С Решение №Я-209 от 06.11.2006 г. по адм. д. №5С-197/2006 г. на Върховния административен съд, петчленен състав е отменено решение от 10.04.2006 г. по адм. д. № С-73/2005 г. на ВАС, Пето отделение и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на Е. П. срещу Заповед №К-1381 от 27.04.2005 г. на министъра на вътрешните работи.

Отмяната по чл. 237 и сл. АПК е извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения, постановени по административни спорове, на основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. В конкретния случай молителят се позовава на основанието, посочено в чл. 239, т. 6 АПК.

За да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК следва да е установено с влязло в сила решение на ЕСПЧ, нарушение на Конвенцията, като това нарушение трябва да е свързано с конкретното съдебно производство, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска (в този смисъл виж Решение № 2517 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13663/2019 г., 5-членен с-в; Решение № 13975 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 566/2020 г., 5-членен с-в; Решение № 15566 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6976/2020 г., VIII о. и др.).

Разпоредбата на чл.239, т.6 АПК визира не установено нарушение на Конвенцията изобщо. Необходимо е нарушението да е допуснато по отношение на лицето, което иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, както и отмяната да е необходима, за да се отстранят последиците от нарушението. Решението на ЕСПЧ е основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 6 АПК само ако то обвързва българската държава и искателя по конкретния казус, за който има влязъл в сила съдебен акт, чиято отмяна се иска.

В случая решение на ЕСПЧ, с което да е установено допуснато нарушение на Конвенцията, по отношение на подателя на искането за отмяна, по конкретното дело, не е налице.

С представеното към молбата за отмяна решение на ЕСПЧ, постановено по жалби с номера №2065/2006г., №38072/2006 г. и №36206/2007 г. Д. С. и други (А. М. и П. А.) срещу България е постигнато извънсъдебно споразумение между страните. Решение, установяващо наличие на основанието по чл. 239, т. 6 АПК спрямо лицето, подало искането, не е представено, не са налице и твърдения такова да е постановено.

При липса на основанието за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

С оглед изхода на спора, на ответника в производството по отмяна, следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Е. П. от гр. Видин за отмяна на влязло в сила Решение №Я-209 от 06.11.2006 г. по адм. д. №5С-197/2006 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, на основание чл. 239, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс.

ОСЪЖДА Е. П. от гр. Видин, [жк], [адрес] да заплати на Министерството на вътрешните работи, гр. София, ул. „Шести септември“ №29, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ Т. Т. п/ В. А. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ