Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 10516/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Н. Реджеб от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. Я., срещу Решение № 288 от 19.09.2023 г., постановено по адм. дело № 148/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 133/13.03.2023 г. на заместник - кмета на О. Ч. и е осъден да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд не е отменил оспорената заповед, след като е установил, че в същата не е посочена категорията на строежа, което от своя страна предполага неустановена компетентност на издателя на акта. Възразява се още, че изводът на съда, че дори и заповед № 216/24.03.2016 г. на кмета на О. Ч. да не е част от административната преписка, то това обстоятелство съставляващо процесуално нарушение не е от категорията на съществените такива, е неправилен. Според касатора оспорената заповед е издадена в лично качество от зам. кмета на О. Ч. и никъде не е посочено, че той действа в качеството си на пълномощник. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова, с което се отмени оспорената заповед и се присъдят разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – зам. кмета на О. Ч. редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. С., оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Кърджали е образувано по жалба на Н. Реджеб срещу заповед № 133/13.03.2023 г. на зам. кмета на О. Ч. с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж „Едноетажна стопанска сграда с размери 23 м./7.30 м. и едноетажна стопанска сграда с размери 5.80 м./3.60 м.“ в имот с идентификатор 38176.3.502 – нива по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на [населено място], общинска собственост. В мотивите на заповедта е посочено, че за имота, в който е изграден строежът няма изработен проект за подробен устройствен план /ПУП/ за промяна предназначението на земеделската земя, както и липсват каквито и да било строителни книжа в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, поради което строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт № 1/25.11.2022 г., съставен от служители на О. Ч. в който процесният строеж е описан като едноетажна стопанска сграда с размери 23м./7.30м. и височина 1.30 м. при стрехата и 2.50 м. при билото, с двускатен покрив, с покривно покритие от вълнообразен етернит, както и едноетажна стопанска сграда с размери 5.80м/3.60 м., с височина от 2.30-2.60 м., с едноскатен покрив и с покривно покритие от „LT“ ламарина“. Срещу така съставения констативен акт жалбоподателят е подал възражение, в което сочи, че процесните постройки – кошара и друга стопанска сграда, са изградени през 1998 г. с позволение на кметството на [населено място] и О. Ч. и същите представляват търпим строеж.

За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Административният съд приема, че заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган, доколкото по делото е приложена заповед № 216 от 24.03.2016 г. на кмета на община Черноочене, с който последният е възложил на зам. кмета да изпълнява правомощията му, предвидени в чл. 225а от ЗУТ, като обстоятелството, че същата не е цитирана в оспорената заповед не съставлява съществено процесуално нарушение. Съдът приема също така, че с оглед описанието на процесния строеж и неговото предначение, същият разкрива характеристиката на строеж от V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, предвид което оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Прието е от съда още, че безспорно се установява по делото, че извършеното строителство в поземления имот с идентификатор 38176.3.502, собственост на О. Ч. представлява „строеж” по смисъла 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като това обстоятелство дори не се оспорва от жалбоподателя, за който не са представени доказателства, а и не се твърди от жалбоподателя, да са одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, поради което заповедта е издадена в съответствие с приложимите разпоредби на материалния закон. Според съда разпореденият за премахване строеж с обжалваната заповед, доколкото се твърди, че е изграден през 1998 г., не отговаря и на условия за търпимост по 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като липсват каквито и да са данни, а и няма никакви твърдения в тази насока, че жалбоподателят е заявил узаконяване на извършеното строителство като кумулативно необходимо условие за признаване търпимост на строежа, както и освен това процесният строеж е изграден върху земеделска земя, като при съобразяване на нормативните правила, действали по време на неговото евентуално извършване, същия се явява недопустим, а именно - строежът не отговаря на строителните правила съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи /отм./, съгласно който, застрояване в земеделски земи с площ над 10 дка /в случая имотът е с площ 14062 кв. м./, се извършва въз основа на застроителни решения, съобразени с действащите устройствени планове, а когато липсват такива планове, застроителните решения се придружават с обосновки за социално-икономическата, технико-устройствената и екологическата допустимост на предлаганото строителство. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Оспорената заповед е издадена от зам. кмета на О. Ч. – Ф. Ферхад, в съответствие с предоставените му правомощия при спазване на 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, във връзка с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, със заповед № 216/24.03.2016 г. на кмета на О. Ч. която заповед е приложена и приета по делото в хода на съдебното производство като част от административната преписка, като в тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора за липсата на компетентност на издателя на оспорения акт. Обстоятелството, че в оспорената заповед не е цитирана изрично заповедта, с която на зам. кмета на О. Ч. са били предоставени правомощията по чл. 225а от ЗУТ, не обосновава извод нито за липсата на надлежно упълномощаване от страна на кмета на О. Ч. нито за неустановена компетентност на издателя на акта. В тази връзка следва да се има предвид, че правилно административният съд приема, с оглед на описанието и прадназначението на процесния строеж, което и не се оспорва от жалбоподателя, че категорията на същия е V-та по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, което обстоятелство също обоснова извод за компетентност на издателя на акта. Действително, административният орган не е посочил нито в заповедта, нито в констативния акт, категорията на строежа. Това обстоятелство обаче не предполага изначална некомпетентност на издателя на оспорената заповед, както и не съставялва самостоятелно основание за отмяна на акта, каквито доводи, излага касаторът в касационната жалба.

Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ две едноетажни стопански сграда с размери 23 м./7.30 м., съответно с размери 5.80 м./3.60 м., изградени в имот с идентификатор 38176.3.502 – общинска собственост, които факти не се оспорват от жалбоподателя – касатор в настоящото съдебно производство. При тези факти административният съд правилно приема, че описаните в заповедта за премахване две едноетажни стопански сгради представляват строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е V-та категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж в съответствие с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В случая строителни книжа не са издадени, обстоятелство, по което страните не спорят, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен.

Правилен е и крайния извод на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е „търпим“ по смисъла на 16 от ПР на ЗУТ и 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Този извод не се променя дори и да се приеме за доказана като година на изграждане на процесните постройки 1998 г., в който случай се явява приложим 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ. Релевантните обстоятелства за търпимост на един строеж съгласно приложимата разпоредба на 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, и дали е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи в срок до 31 декември 1998 г. /по ал. 2/, съответно в 6-месечен срок от обнародване на този закон, т. е. до 02.07.2001 г. /по ал. 3/. В съответствие с цитираната разпоредба кумулативно с изискването за допустимост на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, е предвидено и допълнително условие, за да се признае търпимостта на строежа, а именно – строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи по ал. 2 на 16 от ПР на ЗУТ в срок до 31 декември 1998 г., а по ал. 3 на 16 от ПР на ЗУТ в срок до 02.07.2001 г. По делото не се установява това изискване да е било изпълнено по отношение на процесните стопански сгради. Няма данни по делото, а и не се твърди от жалбоподателя, тези стопански постройки да са декларирани пред надлежните одобряващи органи до пределните моменти по 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ. Само на това основание процесният строеж не може да се квалифицира като търпим, доколкото предпоставката е кумулативна и неосъществяването й е достатъчно основание строежът да бъде изключен от категорията на ползващите се с търпимост, независимо дали е допустим по подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му или понастоящем, като в случая следва да се има предвид също така, че за процесната територия няма и одобрен подробен устройствен план и строежът е изграден в земеделска земя, без промяна на предназначението.

При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства, като съдът е разгледал и всички доводи и възражения на страните.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Кърджали е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 2 400 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 288 от 19.09.2023 г., постановено по адм. дело № 148/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Н. Реджеб, с [ЕГН], да заплати на О. Ч. сумата в размер на 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева, представляваща разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА