Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:З. Т. ЧЛЕНОВЕ:С. Ч. С. К. при секретар С. И. и с участието

на прокурора Малина Ачкакановаизслуша докладваното от съдиятаС. К. по адм. дело № 12644/2020

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на М. С., подадена чрез адвокат А. Ж., против Решение № 84/26.08.2020 г., постановено по административно дело № 131/2020 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № З-19-390/20.06.2019 г. на заместник – кмета на О. П. нареждаща премахване на незаконен строеж – второстепенна постройка със застроена площ около 30 кв. м., изградена в УПИ VII, кв. 63, [населено място], община Попово.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на закона, като се оспорват правните изводи на съда относно законосъобразност на процесната заповед. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени оспорения административен акт и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски.

На проведеното по делото открито съдебно заседание, за касационния жалбоподател и за ответника, редовно призовани, не се явяват представители.

От ответната страна – Кмета на О. П. чрез старши юрисконсулт П. Р., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба и се моли съдебното решение да бъде оставено в сила, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на общината.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено, тъй като не страда от сочените основания за касирането му.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Търговище е заповед, издадена от Заместник – кмета на О. П. при условията на заместване, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на М. С. да премахне установен незаконен строеж, представляващ второстепенна постройка със застроена площ около 30 кв. м., находяща се на източната регулационна линия със съседния УПИ VI, долепена до жилищната сграда в този имот. Установено е, че постройката е изградена от ивични основи, дървени колони, дървена едноскатна покривна конструкция, покрит с керемиди. Строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – изграден в нарушение на чл. 148 ЗУТ, без разрешение за строеж.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни.

Релевантните за спора факти, свързани с вида и характеристиките на постройката, както и обстоятелството, че е изградена без строителни книжа, са били установени посредством събраните по делото доказателства, и не са били опровергани от жалбоподателя по съответния ред. Въз основа на тези факти, правилен и обоснован е изводът на съда за това, че описания в заповедта обект представлява строеж по смисъла на закона, правилно категоризиран от шеста категория. Оспорващата се легитимира като собственик на поземления имот и на построените в него сгради, поради което правилно е посочена като адресат на вмененото със заповедта задължение за премахване на установения незаконен строеж.

Правилни са съжденията на съда относно отсъствието на търпимост на незаконния строеж, което в случая се определя от установеното по делото обстоятелство, че същият е изграден след 31.03.2001 г., поради което не попада в хипотезите на § 16 или § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Установено е, че процесната постройка не е отразена в действащия кадастрален план на [населено място], не фигурира и в нотариалния акт за покупко-продажба на имота от 2008 г., следователно не е съществувала към този момент, в която насока са и данните, събрани от административния орган чрез справка в „Google Earth“.

С оглед изложеното, неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, както и не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84/26.08.2020 г., постановено по административно дело № 131/2020 г. по описа на Административен съд – Търговище.

ОСЪЖДА М. С., ЕГН : [ЕГН], да заплати на О. П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Захаринка Тодорова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Севдалина Червенкова

/п/ Стефка Кемалова