Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 10590/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. О. Ч., срещу решение № 138/29.09.2023 година на Административен съд – Ямбол по адм. д. № 163/2023 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка (ПАМ) „принудително задържане на моторно превозно средство с техническо средство тип скоба“, приложена на 17.02.2023 година от служител на длъжност инспектор „Синя зона“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при община Варна.

Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите му за липса на въведена, след одобряване към 17.02.2023 г. схема към влязъл в сила генерален план за организация на движението на община Варна. Твърди също, че съдът не е обсъдил възраженията му за неправилно поставен знак указващ зоната за платено паркиране, както и възраженията му, че издателят на процесната ПАМ е некомпетентен орган. Сочи, че с оглед приложимата нормативна уредба на датата, на която е приложена ПАМ, на територията на община Варна не е действал генерален план за организация на движението, като поставеният знак указващ платена зона към този момент е неправомерно разположен и е в нарушение на Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП). Посочва, че първоинстанционният съд не е уважил доказателствените му искания и това е довело до съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обосновава извод, че по делото не е установена компетентността на органа приложил процесната ПАМ, поради което същата е нищожна. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на мярката, алтернативно, да се отмени като незаконосъобразна. Претендира разноски за заплатена държавна такса пред двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна такива.

Ответникът, Б. Ч. - служител на длъжност инспектор „Синя зона“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при община Варна, не изразява становище.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдът приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд – Ямбол е образувано по жалба на А. О. Ч. срещу приложена на 17.02.2023 година от служител на длъжност инспектор „Синя зона“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при община Варна ПАМ, изразяваща се в принудително задържане на лек автомобил марка “Инфинити“, с рег.№ [рег. номер] чрез поставяне на техническо средство тип „скоба".

За да отхвърли жалбата срещу приложената мярка, съдът е приел, че мярката е приложена от компетентен орган, при спазване на процедурата по прилагането й и правилно приложение на материалния закон.

При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

По възраженията на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, касационната инстанция приема същите за неоснователни:

На първо място, досежно компетентността на органа, приложил процесната ПАМ:

Използването на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Принудителните административни мерки са вид държавна административна принуда, която с оглед на чл. 23 ЗАНН се прилага в случаите, от органите и по реда определени в закон.

Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, служби за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса.

Съобразно чл. 99, ал. 2 ЗДвП местата за платено паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП законодателят е възложил на общинския съвет да определи цена на паркиране на местата на платено паркиране, както и условията и реда за заплащането й от водачите на МПС. В изпълнение на това законово правомощие е приета Наредба за организация и движение на територията на община Варна. В Наредбата е посочено, че на улици, площади и паркинги - общинска собственост, съгласно схема за местоположението и обхвата, приети от Общински съвет-Варна (Приложение № 3), със заповед на кмета на община Варна, съгласно предоставените му по закон правомощия, се въвежда режим за кратковременно платено паркиране “Синя зона“ и „Зелена зона“ за ППС с допустима максимална маса до 2,5 тона и на микробуси и автобуси до 12 пътнически места. Режимът за кратковременно платено паркиране “Синя зона“ е валиден до 3 (три) часа от понеделник до неделя в часовия диапазон от 09.00 до 20.00 часа с изключение на официални празници и неработни дни. Режимът за кратковременно платено паркиране “Зелена зона“ е валиден до 5 (пет) часа от понеделник до петък в часовия диапазон от 09.00 до 19.00 часа с изключение на официални празници и неработни дни. При заплащане на паркиране за цял ден, по цени приети от Общински съвет – Варна. Зоната е за самотаксуване от водачите на ППС, като заплащането се извършва веднага при заемане на място в същата, по методите, посочени в чл. 27, ал. 4 от Наредбата.

Съгласно чл. 27 от Наредба за организация на движението на територията на община Варна, оперативната дейност по въвеждането и прилагането на режим за кратковременно платено паркиране “Синя зона“ и „Зелена зона“ за ППС на територията на община Варна се организира и осъществява от Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона” по ред и при условия, определени с писмена заповед на кмета на община Варна.

Така определената служба за контрол обаче не може да осъществява властническо административно правомощие каквото представлява прилагането на ПАМ. В случая службата е търговско дружество, чиито едноличен собственик е общината. Търговското дружество формира воля само чрез органите си, но определянето на дружеството като служба за контрол не значи автоматично и определяне на органите му за управление като административни органи, които могат да прилагат принудителната административна мярка.

При липса на изрично нормативно регламентиране, че определянето от кмета на даден субект като служба по контрол значи и определяне на органите му за управление като орган за прилагане на принудителната административна мярка е необходимо кметът на общината изрично да определи тези от служителите на службата за контрол, които имат правомощието да прилагат принудителната административна мярка. Горното е в съответствие с изискванията на закона – чл. 23 ЗАНН. Тъй като в случая става въпрос за принудителна мярка, която се прилага за правонарушение, установявано от местната власт – чл. 99, ал. 1 и 3 ЗДвП във вр. с 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, разпоредбата на чл. 167, ал. 2 ЗДвП следва да се тълкува в контекста на изискването на чл. 23 ЗАНН. С посочването в чл. 167, ал. 2 ЗДвП на кмета на общината като орган, който трябва да определи службите за контрол, законодателят фактически е определил органът, който следва да определи и лицата, които да осъществяват властническите административни правомощия по прилагане на регламентираната в точка 2 принудителна мярка. Съгласно чл. 44, т. 1, 7, 8 и 17 ЗМСМА кметът на общината е този, който ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, организира изпълнението на актовете на общинския съвет, организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, утвърждава устройствения правилник на общинската администрация, т. е. правомощие на всеки кмет на всяка община е да регламентира начините на изпълнение на тези дейности, в т. ч. и с оглед на спецификите на всяка община да разпредели правомощията за тяхното изпълнение. Именно поради това, което от своя страна е проявление на принципа на местното самоуправление – конституционно установен в чл. 2, ал. 1 от Конституцията, законодателят не е посочил точно органът, който във всяка община е компетентен да приложи принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, а е определил органът, който е компетентен да го определи – кметът на общината.

Изричното определяне от кмета на общината на конкретните служители на службата за контрол като органи, които са компетентни да прилагат принудителните административни мерки, прави тези лица административни органи по смисъла на 1, т. 1 АПК, което им дава правомощието да прилагат от името на държавата административна принуда. В случая кметът не ги оправомощава, защото не им делегира свои правомощия, а ги определя да изпълняват правомощията, които са регламентирани в закона.

От приложената по делото заповед № 2309/02.08.2022г., е видно, че кметът на община Варна е определил служителите на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при община Варна, между които и ответника в настоящото производство, които съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП да прилагат принудителни административни мерки – принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, чрез използване на техническо средство тип „скоба“, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. Б. Ч., като заемащ длъжността инспектор „Синя зона“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при община Варна, предвид представената на л. 82 по първоинстанционното делото заповед, се явява компетентен служител от Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при община Варна да разпореди процесното задържане. Фактическият състав на възлагането на правомощия на конкретни физически лица, служители на общинското предприятие, от кмета на община Варна е изпълнен, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Така представените доказателства, и според касационната инстанция, са относими, допустими, необходими и достатъчни, за да обосноват, че обжалваната ПАМ е приложена от компетентен орган.

На следващо място, елементите на фактическия състав, при наличието на който се прилага ПАМ, изразяваща се в принудително задържане с техническо средство, тип "скоба" на ППС, установени в законовата норма на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, са следните: 1. Да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране; 2. Паркирането да е във време, за което е дължимо заплащане; 3. Това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно.

Спорно по делото е обстоятелството дали се касае за нарушение, свързано с паркиране на моторно превозно средство в зона определена за платено паркиране към момента на задържане на автомобила.

Касационната инстанция приема за правилен изводът на първоинстанционния съд, че Ч. е паркирал в рамките на действие на платен режим на паркиране на територията на община Варна в участък, който е обозначен с пътен знак и по отношение на паркирането в който е предвиден режим „синя зона“, на пътя по посока на движението на еднопосочна улица „Н. К. № 9, без спазване на реда за заплащане на това паркиране.

Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на касатора относно това, че на датата на която е напожена ПАМ на територията на община Варна не е действал генерален план за организация на движението, като поставеният знак указващ платена зона към този момент е неправомерно разположен.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗДвП, условията и редът за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Именно на това правно основание е издадена Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата (Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 13 от 10.02.2001 г.). В чл. 6, т. 1 и чл. 15 от Наредбата изрично е предвидено, че за организиране на движението по пътищата се изготвят генерални планове за организация на движението в населени места, чиито окончателни проекти се одобряват от кметовете на съответните общини/ райони. От цитираните дотук норми се извежда извод, че условията и реда за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване се уреждат с нормативен акт на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съгласно чл. 9, ал.1 от Наредбата, „Генерален план за организация на движението се разработва за цялата територия на населеното място или за част от него - район, зона, жилищен комплекс, и обхваща всички комуникационно-транспортни площи, обслужващи движението на пътните превозни средства, превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, пешеходното и велосипедното движение и паркирането.“, а съгл. ал. 3 „ Генерален план за организация на движението се изработва със срок на валидност до 5 години“. На основание чл. 4, ал. 1, във връзка с чл. 15 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата кметът на община Варна е издал Заповед № 4966/27.11.2019 г. С решение № 8864/27.07.2021 година на ВАС по адм. д. № 3773/2021 година същата е отменена. С Решение № 1247-4/11.05.2023 г. Общински съвет Варна е приет актуализиран Генерален план за организация на движението на територията на община Варна.

Независимо, от обстоятелството, че Генералният план за организация на движението се изработва със срок на валидност до 5 години, съгласно чл. 9, ал. 3 от посочената по-горе наредба, въведените с него правила за организация на движението, имат многократно правно действие. Това е така, тъй като чрез въведените с него ограничения и забрани за преминаване през процесната територия с пътни превозни средства, важащи за продължителен период от време, се налага трайно и повтарящо се поведение, което следва да се спазва от неограничен брой лица, като към момента на прилагане на процесната ПАМ е имало действащ такъв.

Съгласно чл. 29 от Наредбата зоните за кратковременно платено паркиране „Синя зона“ и „Зелена зона“ се обозначават с неподвижен пътен знак, представляващ информационна табела, в който са посочени условията за паркиране на ППС в зоните, размера на цената за паркиране, начина на заплащане и принудителните мерки, прилагани съгласно ЗДвП. По делото е безспорно установено от представения снимков материал, че e поставен знак, указващ режим на „Синя зона“, условията за паркиране, размера на цената за паркиране, както и начина на заплащане на таксите за това. Налична е и табела Т18. 1, указваща принудителното отстраняване на неправилно паркиралите автомобили, като знаците са позиционирани от дясната страна на пътното платно.

Съгласно чл. 49, ал. 1 от ППЗДвП пътните знаци за въвеждане на забрана се поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана.

Поставените знаци, съгласно чл. 10, ал. 1 Наредба № 18/23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, са валидни за цялата широчина на всички пътни ленти, предназначени за движение в посока, срещуположна на лицевата страна на знака. От приложените по делото снимки се установява по несъмнен начин, че пътният знак, е правилно поставен по посоката на движение, като водачът не се е съобразил със същия, съгласно приложената по делото извадка от скица за ул. „Н. К. и скици за точното разположение на знак, указващ зона за платено почасово паркиране на ул. „Н. К. между № 5 и № 7.

Зоната за платено паркиране обхваща територията, обозначена надлежно като „синя зона“. Безспорно е мястото на което е паркиран процесният автомобил попада в „синя зона – широк център“, съгласно обхвата на същата, като при навлизане на улицата е налице указателна табела за наличие на зона и условията за използването й.

В случая е налице паркиране на превозно средство на място в зона, определена за платено паркиране и не е заплатена дължимата за това сума. Издадено е съобщение №128981 от 17.02.2023 година за принудително задържане на МПС с рег. № [рег. номер] поради липса на заплащане в зона за почасово платено паркиране и е съставен констативен протокол №0141908 от същата дата, заедно с изготвени 5 броя снимки, приложени като доказателства по делото.

Предвид това, по делото безспорно се установява, че автомобил рег. № [рег. номер] е бил паркиран на 17.02.2023 година в рамките на район, определен като "синя зона" за платено паркиране, без спазване на реда за заплащане на това паркиране.

Следователно, правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че автомобилът е паркиран, в зона определена за платено паркиране без да е извършено валидно плащане към установения за валидността на плащането момент.

Предвид това, като е отхвърлил жалбата срещу приложената мярка, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

От ответника по касационната жалба не се претендират разноски за касационна инстанция.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 138/29.09.2023 година на Административен съд – Ямбол по адм. д. № 163/2023 година.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА