Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 10780/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на туризма, действащ чрез пълномощника гл. юрисконсулт М. Х., против решение № 5412 от 17.08.2023 г. на Административен съд - София, постановено по адм. дело № 9803/2022 г., с което е отменена по жалба на „У. А. - България“ ООД, против заповед №Т-РД-27-666/29.03.2022 г. на министъра на туризма, с която се отхвърля заявление, подаден по системата за управление на националните инвестиции и се отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ /БФП/, в искан размер на 1347600 лв., за проектно предложение BG-176789478-2021-060304, подадено от дружеството по схема BG-176789478-2021-06, обявена в изпълнение на държавна помощ S. A. 100885(2021/N) от 17.01.2022 г., вр. чл. 1, ал. 5, т. 9, б В и ал. 7 от Закона за държавния бюджет, като преписката е върната на министъра на туризма за ново произнасяне по заявлението. Оплакванията са за незаконосъобразност на постановеното решение с искане за отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу обжалваната заповед. Според оплакванията в касационната жалба, издадените от министъра на туризма Указания за кандидатстване имат за цел именно да улеснят потенциалните кандидати, чрез пpeдоставяне на конкретна, синтезирана и систематизирана информация относно изискванията за допустимост, участието им в конкретната схема за държавна помощ. Същите описват процедурите, които трябва да бъдат приложени от заявителите, за да се осигури ефективно кандидатстване, а решаващ критерий при преценка необходимостта за предоставяне на безвъзмездна помощ за всеки кандидат бил принципът на бързината. Определените в процедурата срокове били преклузивни и административният орган нямал задължение да изисква предоставяне на допълнителни доказателства или да кредитира факти и обстоятелства, представени на етап след съответния срок, още по-малко такива извън изчерпателно изброените. Първоинстанционният съд неправилно е възприел факта, че министъра на туризма е трябвало да направи разширена проверка за наличие на дължими данъци от дружеството кандидат „У. А. - България“ ООД, каквато проверка изисква време, министерството не разполагало с време и ресурс за извършване на разширени проверки. Административният орган е въвел изисквания към кандидатите, които били разписани в Указанията за кандидатстване по схемата, административният орган и не бил длъжен да дава указания на кандидата за представяне на допълнителни документи или пояснения. Стриктното спазване на въведените изисквания, били изцяло в интерес на кандидатстващите за подпомагане представяне на конкретна, синтезирана и систематизирана информация относно изискванията за допустимост, участието им в конкретната схема за държавна помощ. Първоинстанционният съд не съобразил специалните изисквания, въведени от административния орган и постановил незаконосъобразен съдебен акт, предмет на исканата с касационната жалба отмяна. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - „У. А. - България“ ООД, чрез процесуален представител оспорва основателността й, по съображения, развити в приложения отговор с искане да бъде оставено в сила решението на АССГ. Претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установените факти и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № Т-РД-27-666/29.03.2022 г. на министъра на туризма, с която, на основание чл. 8, ал. 3 и чл. 6, ал. 2, т. 1 от Постановление № 405 от 25 ноември 2021 г. за определяне на условията, критериите, реда и размера на средствата по схема за предоставяне на безвъзмездни средства за подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на предприятията поради въведените противоепидемични мерки във връзка с чл. 1, ал. 5, т. 9, буква „в“ и ал. 7 от Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2021 г., е отхвърлено подаденото в СУНИ заявление по схема BG-176789478-2021-06, обявена в изпълнение на държавна помощ SA. 10885 (2021/N) от 17.01.2022 г. Отказът е мотивиран с неизпълнение на предварително обявения Критерий за оценка на административното съответствие и допустимост на заявленията, отразен в т. 7 „Недопустими кандидати“ от Указанията за кандидатстване, подт. 7. 1 и Критерии VI. 3, VI-ти етап от Критериите за оценка на административното съответствие от Оценителен лист (Приложение 1 към Указанията), а именно: кандидатът да няма задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата, към Столична община или общината по седалище на предприятието преди 01.01.2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако не са отсрочени, разсрочени или обезпечени.

От фактическа страна, първоинстанционният съд приема за установено, че „У. А. - България“ ООД подава формуляр за кандидатстване по проект за предоставяне на безвъзмездни средства за подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на предприятията поради въведените противоепидемични мерки.

В изпълнение на нормативни изисквания, въведени с подзаконовия нормативен акт, е попълнен формуляр за кандидатстване, разгледан от оценителна комисия. Оценителната комисия се произнася с решение, в което са посочени като недопустими кандидати множество заявители, сред които и ответникът по касационната жалба. Фактите по проведената административна процедура не се спорят. Не е обсъдено в тази процедура, становище на оценителя, обективирано в „забележка“ към СУНИ за извършване на служебна проверка, от която постъпила информация за наличие на задължения на търговеца към Столична община, като е дадена възможност, без да се сочи срок, противно на изискванията на чл. 8, а 2, от ПМС 405/2021 г., за изпълнение за предоставяне на допълнителна информация и документи, от които да е видно, че заявителя, като предприятие няма задължения, към Столична община или същите да са разсрочени или отсрочени или обезпечени. Ответникът по касационната жалба е изпълнил указанията на оценителя, което в оспорвания административен акт не се отбелязва. Оттук са и правилните изводи на първоинстанционен съд, че оспорваната заповед не е съобразена с изискванията на чл. 35 от АПК. На по силно основание, в съдебното производство са приобщени и справки от различни райони към Столична община, за липси на такива задължения, във връзка с дължими данъци и такси, съобразено с периода заложен като изискване в Постановление № 405 от 25 ноември 2021 г.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от ПМС № 405/2021 г. предварителният контрол по схемата за държавна помощ се извършва от министъра на туризма, като в ал. 2 на същата разпоредба са посочени и източниците на проверка - Националният туристически регистър, Националният статистически институт, Националната агенция за приходите, Столичната община и общината по регистрация на предприятието. Идентично е съдържанието на т. 12. 3 от Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездната помощ по тази схема. Условието за допустимост на кандидатите е да липсват публични държавни и общински задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК от съответния кандидат, безспорни и изискуеми най-късно към 31.12.2019 г.

Предвид разписаните правила за предварителна документална проверка на база предоставената от Столична община информация за наличието на задължения оценителната комисия е достигнала до извода, че кандидатът не отговаря на посочения в атакуваната заповед критерий за допустимост. Във връзка със спорните обстоятелства, относно наличието на задължения към Столична община, респ. на предпоставката за допустимост по чл. 6, ал. 2, т. 1 от ПМС № 405, се установява, че при разглеждане на заявлението на че „У. А. - България“ ООД от оценителната комисия, в изпълнение на процедурата по чл. 8, ал. 2 от ПМС № 405, с оглед установяване на предпоставките за допустимост на кандидата по този конкретен критерий, е изискано от кандидата да бъде предоставена допълнителна информация чрез Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ), както и документи, от които да е видно, че предприятието няма задължения към Столична община или че същите са разсрочени или отсрочени или обезпечени. Предвид констатациите при извършения предварителен контрол е обективирано предложение за отхвърляне на заявлението. От председателя на оценителната комисия е изпратен доклад до министъра на туризма, въз основа на който е издадена процесната заповед.

В мотивите на процесната заповед, както и в приложените докладна записка и оценителен лист, липсва конкретика, относно вида, размера и периода на публичните задължения на кандидата към Столична община, както и с какъв акт те са установени и дали същият е стабилен, които са необходими с оглед преценката дали същите попадат в обхвата на нормата. Дори и да се приеме, че служебната проверка, извършена от оценителя във връзка с изискванията за липса на определени публични задължения по отношение на общинската администрация, то това не освобождава компетентния орган от задължението достоверно и ясно да посочи действително установено от него. За процесуално нарушение от страна на касационен жалбоподател, чрез определените от него помощни органи, този съдебен състав приема, че се дават указания за представяне на допълнителни доказателства или възражения на заявителя, без да е определен срок за изпълнение, и ако са или не са изпълнени в срок да се вземе отношение към това процедурно действие, вменено на кандидата.

В тази връзка в описаното от комисията и възприето и от касационен жалбоподател не е посочена никаква конкретика – в коя база е проверил и какво точно е установил помощният орган, тъй като изискването е конкретно, а не най-общо изискване за наличие на публични задължения.

Следва да се има предвид, че е необходимо същите да са единствено за данъци или задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК към държавата или общината, но също така да са такива преди 1 януари 2020 г., както и да са установени с влязъл в сила акт на компетентен орган и да не са разсрочени, отсрочени или обезпечени. Бланкетното посочване на наличие на задължения към СО без конкретизирането им по вид и период, за който се дължат, не удовлетворява императивното изискване на нормативния акт /така и решение № 3866 от 11.04.2023 г. по адм. д. № 11662/2022 г., VІ отд. на ВАС/.

На първо място е необходимо те да са само от данъци или задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК и то само към държавата или общината, при това такива преди 1 януари 2020 г., както и да се установени с влязъл в сила акт на компетентен орган.

Органът никъде не е посочил за какви публични задължения към Столична община става въпрос, за да може да се прецени дали те въобще попадат в обхвата на посоченото правило и за кой период са и с какъв акт са установени и дали същият е стабилен.

Посочването най-общо (дори без конкретен размер) не удовлетворява императивното изискване на нормативния акт, тъй като не всяко „друго задължение“ е основание за недопустимост на безвъзмездното финансиране.

Изискването за бързина (посочено в касационната жалба като „кратък времеви диапазон) не може да преодолее изискванията за законосъобразност на издадения индивидуален административен акт, та макар и същият да е издаван в твърдяното „специално производство“.

В този смисъл тезата на касационния жалбоподател не може да бъде споделена, тъй като е неясно за какви публични задължения към Столична община става въпрос. Ако е за данък по ЗМДТ, след като официално е установено, че ответникът по касационната жалба няма такива задължения, е налице незаконосъобразен административен акт. Няма нито един факт, определен по време и място, който да сочи, че търговското дружество е имало такива задължения, които е следвало да бъдат посочено изрично в акта на органа или поне в цитирания в заповедта оценителен лист. Ако е за друго непосочено публично задължение, страната няма как да изпълни нещо, за което не е известена. На последно място за липсата на относими мотиви, към приложеното правно основание, незаконосъобразността на обжалваната заповед е доказана.

Изложеното обосновава и извода на касационния състав – за правилност на обжалваното съдебно решение, тъй като първоинстанционния съд законосъобразно е тълкувал и приложил материалния закон.

При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, както и установена съдебна практика - решение № 12515 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9703/2023 г., VI о., решение № 4932 от 10.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10354/2022 г., VI о., решение № 562 от 18.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4179/2023 г., VI о.

Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателно се явява искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски по делото. Такива следва да бъдат присъдени на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в размер на 1500 лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК

Мотивиран от изложеното, състав на шесто отделение на Върховен административен съд

РЕШИ

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5412 от 17.08.2023 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 9803/2022 г.

ОСЪЖДА Министерство на туризма да заплати на „У. А. - България“ ООД, ЕИК 121869957 сумата 1500 (хиляда и петстотин) лева, разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ