Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: Л. П. К. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията К. Б. по административно дело № 10828/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Д. М. от гр. София, срещу Решение № 5376 от 11.08.2023 г., постановено по адм. дело № 11545/2021 г. от Административен съд София-град. В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се цялостна отмяна на съдебния акт, уважаване на исковата претенция за понесени неимуществени вреди.

Ответната страна Агенция за социално подпомагане /АСП/,редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. Излага писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила по подробно изложени в писмения отговор съображения.Претендира разноски за юрисконкултско възнаграждение в касационната инстанция.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена отА. М., с която е предявен иск срещу Агенцията за социално подпомагане, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с искане да бъде осъдена да му заплати обезщетение на стойност от 500лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразен акт-отказ за предоставяне на достъп до образуваните преписки по случая на детето му - А. А. М., обективиран в писмо изх.№ СЛ/Д-С-КС/ 647-043/24.03.2021г. на Директора на дирекция Социално подпомагане - Красно село, отменен с Решение № 4766 от 16.07.2021 г. на АССГ по адм. дело № 3664/2021 г.

След анализ на събраните по делото доказателства, доказателствени средства и възраженията на страните съдът е установил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е приел от правна страна, че искът е неоснователен. Решаващият съд е установил, че в случая безспорно е налице първата от кумулативните предпоставкии за ангажиране на отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ, а именно - издаденият незаконосъобразен административен акт - отказ, обективиран в писмо изх.№ СЛ/Д-С-КС/647-043/24.03.2021г. на Директора на ДСП-Красно село, с който е отказан достъп на ищеца до образуваните преписки по случая на детето му - А. А. М., е отменен като незаконосъобразен с влязъл в сила съдебен акт. Постановеният отказ е обжалван пред АССГ, който с Решение № 4766 от 16.07.2021г. по адм. дело № 3664/2021г. е отменил отказа като незаконосъобразен и административната преписка е изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането на ищеца със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона . Решението е влязло в сила на 06.08.2022 г. Съдът приел обаче, че ищецът не е установил, при условията на пълно и главно доказване наличието на останалите кумулативно изискуеми от специалната норма на ЗОДОВ предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата, а именно претърпени от ищеца значителни неимуществени вреди, включително оказали влияне върху психологическото му състояние извън рамките на обичайните притеснения за изхода на делото, вследствие на отменения като незаконосъобразен отказ за достъп до преписката на [заличен текст] дъщеря на ищеца, както и наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния административен акт на ответника или неговите длъжностни лица и настъпилите вреди.Посочил още, че не всяко увреждане е релевантно/съответно подлежащо на обезщетяване/, а само онова, характеризиращо се с продължителност и с висока степен на интензитет, каквито не са установени по делото. Ищецът не е доказал преживян стрес или особено силни негативни емоции, които разпитаната по делото свидетелка да е възприела, нито е представил медицинска документация за потърсена лекарска или друга помощ във връзка с преживения към момента на отказа стрес.

По горните съображения съдът е отхвърлил предявения от ищеца срещу АСП иск за неимуществени вреди като неоснователен.

Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му.

Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност с оглед възраженията на страните и въз основа на това е формирал обосновани правни изводи.

В случая е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразен акт на АСП-отменен отказ за предоставяне на достъп до преписките на детето на ищеца - А. М.. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Правилен е изводът на решаващия съд, че в случая, от събрания по делото доказателствен материал е установено, че ищецът е доказал наличието на първата законова предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ-незаконосъобразен акт, издаден от административен орган при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Безспорно установено по делото е наличието на отказ, обективиран в писмо изх.№ СЛ/Д-С-КС/647-043/24.03.2021 г. на Директора на ДСП-Красно село, с който е отказан достъп на ищеца до образуваните преписки по случая на детето му - А. А. М., отменен като незаконосъобразен с влязъл в сила съдебен акт. На следващо място, правилен и напълно обоснован с оглед доказателствата по делото е извода на съда, че не се констатира наличието на останалите две кумулативно определени предпоставки, тъй като не се доказват сочените в исковата молба преживявания на ищеца, представляващи неимуществени вреди /болки и страдания/, които да са пряка и непосредствена последица от отменения незаконосъобразен отказ, обективиран в писмо изх.№ СЛ/Д-С-КС/647-043/24.03.2021 г. на Директора на ДСП-Красно село, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло.Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът се е обосновал, като правните му изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят и към които препраща въз основа на правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК.

Не е налице необоснованост на решението, защото въз основа на правилно установени от доказателствения материал фактически констатации съдът е извел единствено дължимите се правни изводи по приложението на закона към тях. Несъгласието на касатора с изводите на първоинстанционния съд не основава необоснованост на съдебното решение.

Неоснователно е възражението за допуснати от съда процесуални нарушения. Нарушенията на съдопроизводствените правила рефлектират или върху възможността на някоя от страните да защити свои права и законни интереси или върху пълното и точно установяване на съществуващите релевантни и доказателствени факти, като пораждат непълнота на доказателствата.

В случая, съдът от първата инстанция е разпределил доказателствената тежест между страните. Дал им е указания да представят по делото доказателствата, относими към твърдените от тях факти, допуснал е и е събрал релевантните за правилното решаване на спора. Обсъдил е доказателствата в тяхната взаимна връзка и във връзка с направените възражения. Въз основа на това е изяснил фактите и ги е отнесъл към приложимата правна норма. Ето защо не е налице непълнота на доказателствата, като съдът е обсъдил кои от тях са относими за правилното решаване на спора. Не е налице и неизясненост на правния спор от фактическа страна.

Неоснователно е и възражението на касатора за допуснато от съда нарушение на материалния закон. В мотивите си административният съд е дал ясен, пълен и подробен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона, като изрично и подробно са обсъдени наведените от страните възражения.

Процесният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, действие или бездействие, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и настъпилата вреда. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки обосновава неоснователност на исковата претенция и отхвърлянето й. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си.

В случая първоинстанционният съд обосновано е приел, че въпреки наличието на първата законова предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.1 от ЗОДОВ-отменен като незаконосъобразен административен акт на ответника, не са налице претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отменения незаконосъобразен отказ за достъп до образуваните преписки по случая с [заличен текст] му дъщеря. Напълно споделени от настоящата касационна инстанция са доводите на решаващия съд, че не всяко увреждане подлежи на обезщетяване, а само онова, което се характеризира с продължителност и по-висока степен на интензитет като последица от отменения акт, каквото в случая не е установено по делото. Противно на твърденията на касатора, решаващият съд е достигнал до правилни изводи, че според показанията на разпитания свидетел на ищеца-св.М., действително не са налице основания за обосноваване на извод за претърпени от последния неимуществени вреди, съставляващи преживян силен стрес или интензивни негативни емоции вследствие постановения отказ. От събраните по делото гласни доказателства се установява единствено наличието на гражданскоправен спор между ищеца и майката на детето, както и че му е бил отказан достъп до материалите по административната преписка, впоследствие отменен, по повод на който същият бил притеснен. По делото липсват и не са представени никакви годни доказателства-писмени, други гласни или експертиза, които да докажат претърпени от ищеца значителни неимуществени вреди, включително и такива, които да са рефлектирали върху психологическото му състояние според собствените му твърдения, извън рамките на обичайните притеснения от изхода на делото във връзка с обжалвания отказ на ответника.Такива не се установяват и от представеното пред касационната инстанция съдебно удостоверение досежно наличието на поредно друго дело по описа на АССГ по обжалван от ищеца отказ за предоставяне на възможност за запознаване с материалите по преписка, свързана с детето А. М.. Представеното от касатора становище на КЗЛД има касателство и е относимо именно към спора по повод обжалване отказа на административния орган, не и към предмета на настоящия спор.

Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав на приложимата правна норма чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ води до отхвърляне на иска.

Настъпването на неимуществени вреди следва да бъде доказано от ищеца, а не презумирано, както правилно и обосновано е направил това АССГ. Претендираните неимуществени вреди и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и отменения незаконосъобразен административен акт са останали недоказани, въпреки правилно разпределената от първостепенния съд доказателствена тежест.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение, като правилно, следва да се остави в сила.

Претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение е основателна и такива следва да му се присъдят за настоящата инстанция в размер на 100 лв..

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5376 от 11.08.2023 г., постановено по адм. дело № 11545/2021 г. от Административен съд София-град.

ОСЪЖДА А. Д. М. от гр.София, [ЕГН], да заплати на Агенцията за социално подпомагане, гр.София, ул.Триадица №2, юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 100 лв. /сто лева/,представляваща разноски по делото за настоящата касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА

/п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА